Да си лидер в морското образование и то на световно равнище (виж „ВВМУ “Никола Й. Вапцаров“ остава в топ 10 на най- добрите морски университети в света“) в страна като нашата, поражда някои въпроси, отговор на които търсим отново от началника на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, флотилен адмирал, проф. д-р Боян Медникаров. По принцип, винаги, когато нещо трябва да тръгне напред, първо се задействат образователната система. Така ли е в случая?
– Напълно съм съгласен, че е така – отговори проф. Медникаров. Впрочем, дали България е морска или не е морска държава е въпрос, по който сега се спори, включително и от медиите. Може би тук спорът трябва да е за ролята на самата държава България да бъде морска или неморска страна. Изказващите тезата, че България не е морска държава, стъпват на това, че тя загуби огромната част от своя флот, почти не останаха кораби, плаващи под български флаг. Нещо, за което определен „принос“ има и самата държава. Разбира се, това по никакъв начин не трябва да омаловажава постиженията, които плаващите по море българи имат през 60-е, 70-е, 80-е години. Да не забравяме, че сега България е една от водещите държави, която предоставя офицери в световния флот. И от тази гледна точка искам да изразя огромното си уважение и респект към колегите от гражданското корабоплаване за техните достижения. Само ще си позволя да дам пример с един наш колега, кап. Румен Йовчев. Колко бяхме щастливи, когато той управляваше един от най-големите пасажерски кораби. И силно му стискам палци от следващите месеци вече да стане титулярен капитан. Той е блестящ пример за успешна морска кариера. И това е само един от примерите. Огромен е приносът на българските офицери, плаващи за световни компании.
Всъщност, в немалка степен това е заслугата и на Морско училище, защото то винаги се е стремило да предлага признато и качествено морско образование. И както реализацията на нашите колеги от световния флот се дължи на Морско училище, така и името на Морско училище стъпва върху успехите на нашите колеги. И тук не трябва да се разграничаваме, а по-скоро да търсим обединението.
По този начин искам да кажа, че наред с промените на нашата държава в една или друга посока, ние би следвало да се съобразяваме и с новите икономически, политически, геополитически реалности в глобалния свят, в Европа, в Европейския съюз, в НАТО, като военнополитически блок. Истината е, че светът все повече се обръща към морето. Глобалният свят все по-силно търси начини да експлоатира морето. В частност това се отнася и за Европа, защото Европейската общност е морска общност, доминиращата част от европейските държави са морски държави.
Вярно, промениха се много неща, свързани с морските професии, но не може да се твърди, че Европа им е обърнала гръб. Да, за европееца е трудно плаването, по-скоро социалният статус на моряка не съответства на социалния статус на гражданина на една развита западно или северно европейска държава. Но всъщност морската индустрия на Европа става все по-специфична, високо платена, специализирана. И не трябва да крием факта, че в Европа са водещите държави, които произвеждат морски офицери, ако приеме че и Украйна е част от европейското семейство.
От военнополитическа гледна точка самият военнополитически блок НАТО е морски (Североатлантически), така че и от тази гледна точка трябва да сме морска държава. Ние сме югоизточен фланг на Европейския съюз, също и на НАТО. И от икономическа, и от военна и от геополитическа аспект морето е изключително важно за нашата държава.
Друг е въпросът, че нашата държава по някакъв начин в последните два века традиционно се свързва с руската и с немската политико-военна школа. Германия и Русия са типични държави от тъй нар. хартланд и не са най-добрият пример за морски държави, макар че Руската федерация декларира морски и военноморски стратегии и доктрини. В една или друга степен ние носим някакво обременяване в това отношение.
Но тук искам да отправя едно предизвикателство, обръщайки се към тезите на проф. Христо Смоленов. Варненската цивилизация е от преди 7 – 8 хиляди години и неговата теза, че тук е положено началото на мореплаването в това прекрасно наше море, което тогава е било голямо сладководно езеро. И древните мореплаватели са можели да плават в него на много големи разстояния.
Но дали сме морска или не е морска нашата държава? Въпросът е, че трябва да станем по-морска. И нашата цел, на хората от Морско училище, е да работим в тази посока, защото първо ние създаваме човешки потенциал, който може успешно да се реализира, работейки на море. По различни оценки тези хора внасят в националната икономика над един милиард привнесен брутен вътрешен продукт. Този дял, според мен, ще продължи да се увеличава.
Друг много важен аспект е не само корабоплаването, тук влиза и развитието на всички отрасли на синята икономика, на всичко, което би могло да бъде свързано с морето. Буквално преди седмици нашата държава подписа договор за използване на турските газови терминали. Ние сме свидетели, колко активно Турция проучва находища на газ и в Черно море, и в Средиземно море. И въпросът е, защо ние не го правим? Кой пречи да намерим газ, петрол или някой насила ни спира да го направим? Има и други типове енергия, които могат да се добиват от морето, също различни морски биоресурси и т.н.
Едно от големите предизвикателства пред училището е участието в Полярната програма. Всъщност, нейната основна цел е разкриването на възможно по-голямо количество находища на минерали, редки метали на Ледения континент. Искам да подчертая факта, че България е част от правителството на Антарктида. Макар че има мораториум за добив на природни ресурси до 2045 г., там непрекъснато се извършват изследвания и проучвания. Беше докладвано за намирането на злато. Бяха открити други полиметални образувания с много висока концентрация. Така, че едно от направленията е получаването, на колкото се може повече информация за минералните ресурси, които се намират на този континент.
Вижте още:
