Учен: Делфините Афала имат имена и свой език за общуване

Има напредък на изследванията върху комуникацията и изобщо на общуването между делфините. Най-добре е проучен видът Афала, като е установено, че в неговия мозък има център на речта, подобен на човешкия, а наскоро руски учен доказа, че могат и да разговарят помежду си. Това заяви пред Мaritime.bg доц., д-р Венцеслав Делов от катедра „Зоология и антропология“ и ръководител на направлението за изучаване на китоподобните бозайници към СУ „Св. Климент Охридски“. Той се занимава с изследване на делфините още от началото на 90-е години и има близки връзки с екипа от Техническия университет – Варна, оглавен от неговия зам.-ректор по научната дейност, проф. д-р Тодор Ганчев, който участва в мащабния европейски проект „SMASH: Machine learning for Sciences and Humanities“, като се е фокусирал върху комуникацията между черноморските делфини. 

Сега вървят изследвания по проект на МЗХ, финансиран от програмата за морско дело и рибарство и се нарича: “Китоподобните бозейници – индикатор за състоянието на околната среда и предпоставка за устойчиво развитие“.

За разлика от другите животни, които също непрекъснато обменят звуци, като сигнали за тревога, връзка между родители и потомството им и т.н., но те не могат да разговарят като нас, хората, за афалите се смята, че имат свой език и могат да обменят информация. Също така всяка афала има тъй нар. идентифициращ звук, с който се представя пред другите, обясни доц. Делов. Този идентификационен звук го развива още от най-ранна възраст, за да превърне в един вид собствено име на отделния делфин.

Специално по темата за социално звуковата комуникация при делфините ученият държи да уточни, че не е правилно така да се наричан всички китоподобни. По неговите думи в Черно море са два вида делфини: афала, обикновен делфин. Има и един вид, морска свиня, който е от друго семейство морски бозайници. Тези китоподобни имат два типа сигнали, които излъчват. Неговият екип провежда различни изследвания в тази област и разполагал със записи на звуци на делфините, за които създали специален каталог.

Единият тип излъчвани сигнали наричали комуникационни, а другите – ехолокационни, техният радар, като допълнително сетиво подобно на прилепите. С него се ориентират, намират плячката си, като при някои, например, морската свиня, това е основният начин да ловуват, зрението им е на второ място. 

Комуникационните сигнали като правило са с по-ниска честота и могат да се чуват от човека. Те приличат на подсвирквания и с тях си комуникират, като самият език на делфините още не е съвсем ясен как функционира, продължи доц. Делов. Той подчерта, че при афалите, като най-развити от всички, дори ехологичните сигнали можели да бъдат доловени от хора с добър слух, когато са наблизо, чуват се като леко пращене.

В момента учените са на етап, в който записват сигналите със специална апаратура с хидрофони, които могат да улавят и високите честоти в областта на ултразвука, някъде до 120 килохерца са звуците, които издават китоподобните. Комуникационните сигнали са до около 40 килохерца, но не всички се чували, само тези, които са 10-12 килохерца и са вече в нашия диапазон. Описват се всички, какво значение имат в контекста на общуването. Примерно, за връзката на майката с малкото, при опасност, при агресия, която проявяват едни към други.

По принцип делфините принадлежат към групата на тъй нар. хиперсексуални видове, тоест сексуалното общуване при тях има и социално значение: за поддържане на групата, за създаване на връзки. Не е както при повечето животни да служи само за оплождане и забременяване на женската, каза още доц. Делов. Тоест делфините имат тъй нар. полов живот. Естествено при тях правилата са съвсем различни и не съответстват на нашия морал и разбирания. Те си имат свой морален кодекс, различен от нашия. Но пак сигналите, социалното общуване са пример за сложната комуникационна система на тези морски бозайници.

Изследванията по проекта, които провежда екипът на доц. Делов, обхващат цялото черноморско крайбрежие, тъй като китоподобните са разпространени, както на север, така и на юг. Афалата и Морската свиня са предимно крайбрежни видове, в които водите са по-топли и плитки, движат се на по-малки групи и се хранят основно по дъното, като преследват и пелагични риби. Обикновеният делфин се движи на големи стада, живее в открито море, и е много по-бърз плувец и храната му е пелагичните риби.

Учените поддържат много близки връзки с бранша, изследванията ги правят с кораби, излезли на риболов в морето и делфините се събират около тях. 

Освен езика на делфините, което е от фундаментално значение, ние се занимаваме и с тъй нар. приулов, допълни доц. Делов. Това е заплитането на делфините в рибарските мрежи; от една страна те се удавят, загиват, от друга нанасят щети на рибарите, които не ги обичат, защото си губят улова и после трябва да кърпят мрежите си, което е трудна задача. В тази връзка правим изследване с пийдери – акустични референтни устройства, които издават сигнали и отблъскват делфините от мрежите и по този начин се намаляват щетите. Впрочем, като най-опасни за делфините са хрилните мрежи за калкан, в които се заплитат.

Първите им изследвания, които започнали някъде 1991г.-1992 г. били основно върху смъртността на делфините, заради увеличените трупове, изхвърлени на брега, но после се насочили и към тяхното поведение. Според доц. Делов и сега делфините продължавали да ги изненадват с нови и нови открития около тяхното общуване, комуникация.

Много са още неизвестните. Дори брачната система при тях още не е ясна, като изключим афалите, които са във варненски делфинариум и можем да ги наблюдаваме, допълни доц. Делов. При обикновения делфин и морската свиня брачната система остава неразбулена. Какви са отношенията между мъжките и женските? Знаем, че мъжките не се грижат за малките, тоест при тях няма семейство от типа мама, татко и аз, както е при хората. При другите животни е ясно един вид дали е моно или полигамен, по какви правила мъжките имат право на достъп до женските (примерно елените се бият и най-силният завладява харема), но тук правилата още не са ясни и това са неща, които трябва да се изследват тепърва. 

И още за една интересна подробност, която с войната в Украйна става особено актуална, държи да отбележи доц. Делов. По неговите думи афалите са използват и за военни задачи, включително в Черно море: за диверсионни задачи, разузнавателни акции. Най-напред в това отношение били САЩ и Русия; наскоро руснаците се похвалиха, че Севастополският залив и пристанището се охраняват от обучени делфини. Това е друго направление, което вероятно има доста важно значение. Специално в Щатите имат такива програми за обучаване на морски лъвове още от 70-е години на миналия век. За съжаление делфините са сред най-засегнатите от военните действия, което се виждало от многобройните им трупове по брега.

Последни новини

Последни новини

Изкуствен интелект осигурява безопасно маневриране при ограничена видимост в Пристанище Варна

Как да се впрегне изкуственият интелект в морските технологии? Отговор дава мащабен европейски проект, в който участва Техническият университет - Варна. Това заяви пред

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент