Картата на Черно море (Char of the Black Sea) е част от атлас върху пергамент, фино обработена овча кожа, съдържащ 6 карти с размери 470 х 350 мм. Атласът (Nautical atlas of the Mediterranean Sea and west coast of Europe) е без подпис и дата. Приема се, че е създаден от Франциско Олива (Franciscus Oliva), френски картограф от 17-и век (активен между 1650-1664 г.), работещ в Марсилия. Атласът се съхранява в колекциите на Националния морски музей в Гринуич, Лондон (National Maritime Museum, Greenwich, London).
Картата „Черно море“ на Франциско Олива е изумително красива, истинско произведение на изкуството. Картата е ограничена от флорална рамка (кант). Тя е украсена с две фруктиери (вази) с плодове и цветя, с 11 рози на ветровете с 8, 16 и 32 лъча (румби), с лилии ориентирани на север, и мрежа от локсодроми в червено и зелено. В ъглите на картата са представени глави на херувими – алегории на ветровете, млади мъже с издути бузи върху сини облаци. Хералдически щитове и надписи с главни букви посочват принадлежността на териториите – PETITTE TARTARIE (Малка Тартария), LA RVSSIE (Русия), TRENISONDE (Трабзон). На територията на България е представен хералдически щит украсен с черен полумесец върху червен фон, знак за принадлежност на територията към Османската империя.
Западният бряг на Черно море е нанесен с черно и зелено мастило, реките – със синьо, островите – с червено мастило. В Бургаския залив е нанесен безименен остров (Кешиш адасъ / Света Анастасия). Срещу Созопол (sisopuli) е нанесен безименен остро (Свети Йоан / Свети Иван).
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barca). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени taiasca (нос Калиакра), barca (Варна) и sisopuli (Созопол).
Топоними по западния бряг на Черно море (Pontvs Evxinvs / Mer Noyre / Mer Maior): costansa (Костанца), pandalai (Мангалия), gauarna (Каварна), taiasca (нос Калиакра), carbonar (Балчик), castrisi (резиденция „Евксиноград“), barca (Варна), mauro (Черни нос), clamia (Обзор), cdelemano (Емона), misenbria (Несебър), sisopuli (Созопол), asine (Маслен нос), gastopoi (Ахтопол), stanpara (Инеада).
