Минималните размери за улов не съответстват на това, което би трябвало да бъде. Примерно, барбуната влиза в полова зрялост при всички положения с размер над 10 см., а в нашето законодателство е определено минималният за улов да бъде 8 – 9 см. Това не отговаря на изискването видът да се улавя, когато е достигнал полова зрялост. По нашите изследвания същото се отнася и за меджида, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН.
По неговите думи в концепцията за устойчиво управление на морските ресурси влизат най-различни мерки, които ЕК след научен анализ приема за основа при изграждането на регламентите. В случая той говори за тези мерки, които са технически – част от тях се отнасят директно за риболовните уреди.
Конкретните ни изследвания и резултати, които представих и на последната работна среща на Консултативния съвет за Черно море, бяха най-вече за трала или как работи техническата мярка за селективност на риболовния уред, каза доц. Райков. Става дума за самото око на мрежата, за характеристиките на самия трал да възпрепятстват нежелания улов (онзи, които не искаме да хванем, но попада в мрежата). Рискът тези „нежелани” видове да загинат в торбата на трала е много голям, а условието е те да бъдат изхвърлени обратно във водите, независимо от състоянието им.
Ученият поясни, че говори за техническите мерки, които се отнасят за онази част от уредите в обхвата на действие на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море и Черно море (GFCM). За първи път те са въведени за калкана – определена е големината на окото на мрежите за неговия улов (минимум 400 мм), също и дебелината на влакното – 0,5 мм. Това изискване е въведено в черноморските страни-членки на GFCM: България, Румъния и Турция. Макар и без задължителен характер правилото е възприето и от Украйна и Грузия. Или реално е обхванато цялото Черно море без северната му част, тъй като Русия не прие да участва в обсъждането на тези мерки.
За останалите видове риба, обаче проблемът остава много голям, тъй като всяко национално законодателство на страните от черноморския басейн определя свои минимално допустими размери за улов. Става дума за видове като барбуна, трицона, хамсия, паламуд и др., продължи доц. Райков.
Как се определят те? Това би трябвало да става въз основа на научните изследвания за съответния вид: как нараства и до какъв размер достига, на каква възраст, кога достига полова зрялост, докога влиза като попълване на експлоатационния запас или вече е в него и може да бъде обект на улова и т.н. И понеже няма много научни данни, пък не винаги те се вземат предвид при изготвянето на нормативните документи към съответното законодателство, на практика се получават някои разминавания.
В смисъл: имаш минимален размер, а съответните уреди нямат технически характеристики, които да обуславят улавянето на съответния вид над него, за да не се нарушава възпроизводството на запаса му в дългосрочен план, според учения.
В този ред на мисли, минималният размер в националното ни законодателство и на барбуна, и на меджида, не кореспондира с размера им в полова зрялост, смята доц. Райков.
От проведените изследвания доц. Райков и неговия екип предлага да се повиши минималният размер, първо за улавяне и второ на размера на окото на мрежата, тъй като сегашният не отговаря на изискванията за устойчивия риболов. А в случая става дума за изключително важни технически мерки, залегнали в програмата за морско дело и рибарство, където има специални фондове за подобряване на селективността (да се улавят само по големите от вида, които са вече в полова зрялост), подчерта ученият.
Що се отнася до трицоната, според доц. Райков, допустимият минимален размер за нейния улов е определен на 7 см. Тя бързо се възпроизвежда, попълването на запасите й като количество е високо и при нея риска от преулов е най-малък. Това, че известна част се улавя в още неполова зрялост, не било толкова притеснително. И все пак, подчерта ученият, при този вид процесите също трябва непрекъснато да се следят, за да не се стигне до поголовен улов на големи количества в неполова зрялост, което ще подрони запасите й.
В случая, обаче за разлика от трицоната, която не е от застрашените видове, при барбуната и меджида трябва да се обърне сериозно внимание на минимално допустимите размери за техния улов, коментира доц. Райков.
Вярно, меджидът все още не е интересен като ценен стопански вид за улов у нас, но в Турция, например цената е по-висока в сравнение с доста други видове. Това е протеинов запас, към който рано или късно и ние ще се обърнем по-голямо внимание, каза още той.
А що се отнася до обяснението за промяната в размерите на някои видове риба, една от причините била преуловът, но много по-силно влияние оказвали климатичните промени.
За всички е очевидно, че има повишаване на температурата, както на атмосферата, така и на водата, каза още доц. Райков.
Тези процеси влияят на хранителната среда и от там косвено и на самите риби. Те са част от околната среда и затова при тях промяната в размерите е естествен отговор на динамиката на всички тези фактори – прекомерен риболов, промяна на температурата.
Рибарите също споделят, че има промяна в размерите на барбуната, която е обект на активен улов, добави ученият. От практиката си те също са убедени, че окото на мрежите трябва да се увеличи, реално погледнато те имат сметка да улавят по-едри риби от този вид. В Гърция, където е основния износ, изискванията са по-различни от нашите за минималните размери. Барбуната в Средиземно море е по-едра от тази в Черно море, но пък нашата е с много по-добри вкусови качества, заради по-малката соленост на водата. В законодателството на южната ни съседка са определени минимални размери над 12 см. за улов. Така че дребната барбуна няма кой да я изкупува на техния пазар.
Що се отнася до климатичните промени – очевадно е, че зимата се измества като годишен цикъл, през почти целия януари температурите бяха като през късна есен. И така е от няколко години. Водата не изстива до такава степен и студенолюбивите видове риби слизат в по-дълбоки води. В същото време непрекъснато навлизат нови средиземноморски видове. Този процес е доста интензивен и обичайно става целогодишно да се срещат в Черно море видове характерни за Мраморно море и Средиземно море, като ципура и други.
Рибари от Южното Черно море са ми изпращали снимки за улавяни в мрежите им нехарактерни за нашето море видове риба. Единични бройки зубан и салема, които са средиземноморски видове и неведнъж са идвали в Черно море. Има сведения и за улавяни морски звезди и един чужд до скоро за Черно море вид стрида, които преди не можеха да оцелеят в него. И това е напълно обяснимо с продължаващите климатични промени, добави още доц. Райков.
