Енергиен остров в Черно море, изграден съвместно от Румъния и България, би улеснил разгръщането на мултигигаватов офшорен вятърен капацитет, като същевременно ще избегне енергийните предизвикателства, пред които са изправени и двете страни в това отношение, според нов доклад на Групата за енергийна политика (EPG), базиран в Букурещ независим мозъчен тръст, фокусиран върху политиките в областта на енергетиката и климата.
Докладът се базира на различни проучвания, които сочат, че двете страни имат огромен общ потенциален капацитет за офшорна вятърна енергия.
Моделиране, извършено по проект “Climate Recon 2050”, предвижда до 2030 г. за възможно в Черно море да се изградят вятърни паркове с мощност 5GW. Във всички сценарии на моделирането – офшорния вятър може да се превърне в най-голям източник за производство на електроенергия до 2050 г.
Въпреки това, за да постигнат каквито и да било широкомащабни цели, особено до 2030 г., Румъния трябва да се справи с предизвикателствата пред своята мрежа по отношение разгръщането на значителен офшорен капацитет за вятърна енергия, според EPG.
В своето проучване от 2020 г. (вижте по-долу) EPG изтъква, че офшорните вятърни паркове ще трябва да бъдат свързани към мрежата в Добруджа. Именно в Добруджа са съсредоточени голяма част от активите за производство на електроенергия в страната, които са свързани или е планирано да бъдат свързани към мрежата, докато самата област има ограничено търсене на енергия.
Офшорните мрежови връзки са проблем сами по себе си, тъй като за по-големи проекти, които са изградени по-далеч от брега, трябва да се използват линии за постоянен ток с високо напрежение (HVDC), което създава по-високи първоначални разходи.
Според новия доклад и Румъния, и България са изправени пред предизвикателства пред мрежата по отношение на свързването на голямо количество офшорни вятърни мощности.
Въпреки това двете съседни страни имат възможност да ги преодолеят заедно, като изградят енергиен остров в Черно море.
Инсталирането на 3 GW офшорен вятърен парк до 2030 г. ще генерира 6,3 милиарда евро, според EPG.
„За справяне с предизвикателствата в мрежата, пред които Румъния и България са изправени при разгръщането на техния офшорен вятърен потенциал, румънско-българският енергиен остров би бил ефективно и мащабируемо решение за отключване на широкомащабно внедряване на офшорна вятърна енергия, както и ценен капацитет за междусистемна връзка с други черноморски страни (като Турция, Грузия, както и Азербайджан), драстично подобрявайки енергийната сигурност и допринасяйки за регионалната ценова стабилност“, се посочва в доклада на EPG.
Според доклада подобен проект може също така да допринесе за общо 22 000 нови работни места на пълно работно време.
За бъдещия единен енергиен остров в Черноморския басейн, към който според EPG може да свържат офшорни вятърни мощности от други страни около басейна на Черно море, вече има добра стъпка: наскоро обявената подводна HVDC връзка между Румъния, Азербайджан, Грузия и Унгария, според доклада.
Вижте докладите по-долу.
Още по темата:
Доклад от 2023 г.:
EPG_Report_Offshore_wind-the-enabler-of-Romanias-decarbonisationДоклад от 2020 г.:
EPG_Wind-Offshore-report_Final_Nov-16
