Месия (Матиас) де Виладестес (Mecia (Matias) de Viladestes) е каталонски картограф, покръстен евреин от Майорка. През 1413 г. той създава морска карта (портулан) върху пергамент (фино обработена овча кожа). Картата е подписана и датирана – “Meciá de Viladestes me fecit in ano MCCCCXIII” (Месия де Виладестес ме изработи в година 1413)*. Картата, с размери 84,5 x 118 см, се съхранява в Националната библиотека на Франция в Париж.
Картата е богато украсена с изгледи на градове, знамена и гербове, посочващи принадлежността на териториите, с цветни миниатюри на африкански владетели, яздещи камили или седнали на трон. Курсовите линии (локсодроми) са нанесени с червено, зелено и жълто мастило.
На територията на България е нанесена крепост и надпис с червено мастило – burgaria; втори надпис burgaria е нанесен на север от делата на река Дунав (flum vicina). Опасните за корабоплаването плитчини и подводен риф при нос Шабла (lasilusicho) са отбелязани с точка и знак „+“. Срещу catrici (средновековната крепост „Кастрици“ при резиденция „Евксиноград), с червено мастило, е нанесен несъществуващ остров.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (gauarna). При нанасянето на топонимите Месия де Виладестес е допуснал грешка – топонимът gauarna (Каварна) е нанесена и на мястото на Варна. Варна (gauarna) е представена като значим град, над който се вее знаме в черно и златисто. Същото знаме се вее и над крепостта vesina (Вичина) на остров Пъкуюл луй Соаре на река Дунав. Знамена се веят и над Константинопол и Пера. По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени gauarna (Варна) и mesenber (Несебър).
Топоними по западния бряг на Черно море: grosea (Лиман Синое), zanauarda (Нос Мидия), costanza (Кюстенджа), pangala (Мангалия), lasilusicho (нос Шабла), caiacara (Нос Калиакра), gauarna (Каварна), catrici (Резиденция „Евксиноград), gauarna (Варна), galato (нос Галата), viza (Обзор), cauodelemano (Емона), mesenber (Несебър), lasilo (Поморие), scafidia (Скеф / Димчево), sisopoli (Созопол), aexine (Маслен нос), scafidia (нос Урдовиза), gatopolli (Ахтопол), stagnayra (Инеада).
* Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.). Тангра ТанНакРа Издателска къща ООД, София, 2008, с. 114 (117/118) (II. 8).
