Как да се впрегне изкуственият интелект в морските технологии? Отговор дава мащабен европейски проект, в който участва Техническият университет – Варна. Това заяви пред Maritime.bg к.д.п. Андрей Станев, експерт по морски технологии към Морския научноизследователски и квалификационен център на ТУ – Варна.
Проектът ILIAD (INTEGRATED DigitaL Framework FOR Comprehensive MARITIME DATA AND INFORMATION SERVICES) се финансира от програма „Хоризонт 2020“ с общ бюджет 19 млн евро. Разработва се от консорциум от 43 участници – организации, компании, както и университети от различни държави.
В случая нашата задача е да разработим прототип на система, която осигурява възможност за подобряване безопасността при преминаване на канали, теснини, включително подхождане и заставане на кей при намалена видимост, тоест при мъгла, каза кап. Станев.
Системата допълва и надгражда съществуващите системи, като VTMIS, ECDIS, RADAR и др., като използва високоточна навигационна система за позициониране и ориентиране на визьорите, носени от екипа на мостика, които получават една и съща информационна картина (добавена реалност AR) пред очите си. Тя по същество представлява обобщена информация за навигационната обстановка и поведението на кораба. Това е първата част от участието ни в проекта, която включва и приложена добавена реалност, разказва кап. Станев.
За повечето хора термините Добавена реалност (Augmented Reality, AR) и Виртуална реалност (Virtual Reality, VR) все още звучат екзотично и футуристично, но тези интерактивни продукти вече не са част от бъдещето, а от настоящето. Днес много сфери са повлияни от тези технологии, като основният фокус на AR е бизнеса, включително морския.
Впрочем разликата между виртуалната (VR) и добавената реалност(AR) е тази, че в единия случай се използват очила, които ни отделят напълно от обкръжаващата ни среда и не е удобно в работното ни ежедневие. А в другия случай добавяме дигитален слой върху реалността, в която се намираме, като по този начин я подобряваме. На практика AR разширява физическия ни свят като добавя дигитална информация към него, за разлика от виртуалната реалност, която създава един изцяло нов свят като заменя съществуващия, обяснява още капитанът.
В случая приложената добавена реалност, както при изтребителите (вече и при по-модерните автомобили) тя проектира необходимата информация върху очилата. По този начин капитанът, пилотът и екипът на мостика могат да виждат критично важната навигационна информация като очертание на бреговата черта, важни навигационни сгради, буйове, очертанията на канала, специфични дълбочини, които са свързани с навигацията на кораба, обясни кап. Станев. Така на кораба, наред с основните навигационни средства, като радар, електронна карта, има още едно устройство, наречено добавена реалност, което помага при навигация в канали, пристанища при намалена видимост. Резултатът е, че няма да се налага спиране на трафика, което води до съответни загуби за пристанището и бизнеса. Важен партньор по проекта е и ДППИ, които са пряко отговорни за трафика на корабите и с тяхната експертиза допринасят за правилното насочване на проекта. С изключително голямата си експертиза допринася и Пилотска станция – Варна, от където много активно дават критично важни съвети. Системата ще е свързана с VTMIS.
Преминаването през канали и теснини при ограничена видимост е предизвикателство, но в много от големите световни пристанища се допуска плаване в намалена видимост по каналите. Истинското предизвикателство е самият подход към кея или влизането в док при практическа нулева видимост, когато AR трябва да дава прецизна информация на екипа на мостика, защото и най-малкото й изкривяване би довело до щети по кораба и инфраструктурата.
Втората част на участието на Техническия университет в проекта ILIAD е разработването на прототип с използване на изкуствен интелект на база хронологията или на статистиката за период от 5 до 10 години назад, за да може да се предвиди само в определен участък на пристанището до 2 – 3 часа, какъв ще е вятъра и изобщо хидрометеорологията. И това е само за този участък, продължи експертът по морски технологии.
Правим го, защото в големи пристанища като Ротердам, Хамбург, даже и Варна, които имат отдалечени терминали един от друг на повече от 10 мили, вятърът може по едно и също време да е различен. А затварянето на цялото пристанище в съвременните икономически реалности е недопустимо. И ние ще направим всичко възможно да помогнем като институция на ИА “Морска администрацишя“ – харбър мастъра, VTMIS, Пилотска станция – Варна да могат да вземат по-добри решения , благодарение на съвременните технологии. По действащите правила на пристанище Варна се налага да се затваря цялото или отделни терминали в зависимост от скоростта на вятъра и/или видимостта, а с помощта на изкуствения интелект това няма да се налага или периодите на затваряне могат да се ограничат. В случая този изкуствен интелект ще може да предвиди напред до 2-3 часа във времето само в определен участък, какъв ще е вятъра и изобщо, каква ще е хидрометеорологията. По този начин операторите на трафик контрола ще имат още едно устройство, с което ще могат да вземат още по-точна преценка, дали да пуснат или не съответния кораб да маневрира в определен терминал.
Предимството на институция, като Морския научноизследователски и квалификационен център към ТУ – Варна е, че с модерните симулатори ще се направи експериментално тестване на системите. И всичко това ще става на база изкуствен интелект, добави кап. Станев.
Към системите проявяват интерес вече страни, като Нидерландия, Гърция и Обединените арабски емирства. Едно от най-големите достойнства на този проект е въвличането на критично мислещи експерти и иновативно насочени институции, работещи ръка за ръка за решаване на световни проблеми. Защото морската индустрия изпитва остра нужда от решения, а българските експерти не отстъпват по нищо и допринасят за доброто име на морската ни индустрия и Морският научно-изследователски център към ТУ- Варна показва, че може да е средище на иновации, подчерта още кап. Станев.
