За новите планове и амбиции в развитието на Центъра по хидро- и аеро динамика към Института по металознание „А. Балевски“ – БАН, разговаряме с неговия нов ръководител, доц. д-р Николай Марков. От 9 януари той е назначен на този пост на мястото на пенсиониращия се проф. д-р Румен Кишев, който успешно води Центъра през изминалите девет години.
Доц. д-р Марков завършва Математическата гимназия във Варна и математика в СУ “Св. Климент Охридски” със специалност “Механика на флуиди”. Както сам се шегува, негов колега е загубил три облога, за да стигне той сега на тази длъжност. Първият бил, че няма да дойде от частна фирма, за да работи в ЦХА, като се има предвид че това става през 90-те години, когато специалистите по хидродинамика отиваха в частния бизнес за по-добро заплащане. А той направил обратното. Вторият облог, който колегата му загубил бил, че няма да се върне в България от Йокохама, Япония, където направил доктората си. И третият (последен засега) – когато след 15 години работа в Щатите идва за пореден път в ЦХА. В Калифорния д-р Марков е работил като морски архитект и технически директор по над 60 проекта в подобна на Варненския център изследователска лаборатория. След това отива в Хюстън, Тексас, където работи 9 години, като експерт по морска архитектура за водеща енергийна корпорация. Работил е по проектиране и изпитания на нови кораби и океански платформи в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. За три години е изпратен и в Джакарта, Индонезия като инженерен ръководител, отговарящ за проектирането и изработването на дълбоководни платформи за добив на природен газ.
След като сте работил на престижни места по света, с какви амбиции сега оглавявате варненския институт?
Първата ми работа беше да събера колегите и да споделя с тях моето виждане за трите главни насоки за бъдещето на Центъра. Първата е, че хората винаги са на първо място. Безопасността на условията на труд е от първостепенно значение и за това ще бъдем безкомпромисни. Втората насока е да поддържаме работната атмосфера, където хората са мотивирани да дадат най-доброто от себе си. Третата насока е да сме адаптивни в бързо променящия се свят, за да можем не само да оцелеем, но и да просперираме. Естествено, това включва много детайли, за които мога да допринеса с опита си в подобни експериментални центрове по света. Адаптивността е много важна, за да сме ефективни. Това се отнася за хората, за съоръженията, за софтуера, всичко което обхваща дейността на Центъра. На всяко ниво трябва да се правят подобрения, а те не винаги са скъпоструващи.
Имате впечатления от много подобни експериментални центрове, къде е сред тях ЦХА-Варна?
Нашият Център е уникален и варненци могат да се гордеят с него. Такива центрове в Европа се броят може би на пръстите на едната ръка. Имаме нещо наистина уникално. Строено е през 70-е години много добре и с голям размах с финансовата и експертна помощ от ООН. Големите ни изпитателни съоръжения са произведени в Германия, проектирали са ги чуждестранни експерти, нашите хора са ходили в чужбина да се обучават за работа с тях. Тоест всичко тук е с много високо качество. Да не забравяме, че тогава корабостроенето е било приоритетно направление и привличало много качествени хора. И една част от кадрите, които все още работят в центъра, са тук още от създаването на института, което също е много ценно понеже се случва много рядко по света. Така че все още имаме висококачествени съоръжения и висококачествени експерти, което е голямата сила на института.
С неизбежната смяна на поколенията, запазва ли се високото качество на човешкия ресурс в центъра и Вие като специалист още в активна възраст, завърнал се от чужбина, не сте ли едно изключение, тъй като мнозина млади заминават с еднопособен билет?
В екипа имаме и по-млади колеги, които са с много добри качества. Вярно, работи се много по-трудно, отколкото през годините, когато корабостроенето в България е било приоритетно, а сега не е. Дори в Европа, голяма част от корабостроенето е изнесено в Китай. Но ние и затова се приспособяваме. Например, през последните десет години сме тествали много нови енергоспестяващи устройства, целящи намаляване на емисиите на корабите. Само за германски компании сме тествали 70 – 80 такива проекта. В нашите басейни сме проверявали ефективността на енергоспестяващите устройства за всеки кораб, на който възнамеряват да ги поставят. Често също изпитваме специализирани поръчки от различни държави. Имаме планове за изпитания на ветрогенератори върху плаващи платформи, които навлизат в Европа.
Имате ли вече такива поръчки?
Тествали сме плаващи платформи, но само за петролната и газовата промишленост, за ветрогенератори не сме го правили. Но имаме вече опит с тестването на плаващи платформи, просто трябва да навлезем в тази сравнително нова област за световната практика. Ветрогенераторите първо бяха на сушата, после започнаха да ги монтират на плитка вода, като ги инсталират на морското дъно, сега все по-често се говори за плаващи, които се закотвят в по-дълбоки води. За нас те са по-интересни, защото ние основно тестваме плаващи съоръжения.
Смятаме също да започнем да изпитваме подводни и надводни автономни обекти с различно предназначение.
Всичко това е част от амбицията ни да навлезем в нови русла.
Още сме в началото на годината, осигурени ли сте с достатъчно поръчки, които да запълнят капацитета на Центъра?
Имаме няколко поръчки, по които работим, но има още какво да се запълва. За тази година смятаме да разширим работата с турски компании. Досега сме работили с около 12 турски корабостроителници и проектантски компании. В Турция, обаче има над 70 корабостроителници, така че има поле за работа там.
А такъв Център има ли в Турция?
Нямат. Съществуват някакви басейни към университета в Истанбул и са много добри за обучение на студентите. Но не са с индустриална насоченост като нашите, тоест не са особено подходящи за сериозна проектантска работа.
Друго, по което работите?
Работим като партньори по Европейската програма Хоризонт – Европа. Участваме в тригодишен проект за разработване на композитен корабен винт, който започна миналата година. Нашата задача е да сравняваме предимствата на метален и композитен винт в експерименталните ни съоръжения. Сега предлагаме на партньорите и български речен кораб, на който в натура ще можем да демонстрираме възможностите на композитния винт.
Ние работим не само по комерсиални, а и по вътрешни научноизследователски проекти. Вече сме говорили за квантовия двигател. Насочваме се и към използването на вятърната, вълновата енергия за производство на ток и/или директно задвижване на кораби. Имаме също идеи за превръщане на теченията, речни или морски, в механична енергия и в ток с помощта на система от осцилиращи цилиндри. С този проект през 2021 година спечелихме награда Варна. Продължаваме да работим по него. Работим и по използването на енергията на океанските вълни и корабното клатене директно за задвижване на кораба, което също представлява начин за усвояване на зелена енергия.
Нещо ново и за модернизацията на материалната база на Центъра?
Реконструирахме вълнопродуктора в дълбоководния ни басейн, което е сериозна инвестиция. Ново е задвижването му, хидравличните станции, електрониката, системата за контрол. Инвестицията е от собствените приходи. Това, което направихме е много важно, защото вълнопродукторът е едно от основните съоръжения в ЦХА. Той позволява генерирането на вълни в дълбоководния басейн. Също смятаме да подменим част от системата камери, която следи и регистрира движенията на корабни модели в Маневрено-мореходния басейн.
За да започнем да работим по нови направления, например, плаващите ветрогенератори, ще се наложи да променим някои съоръжения.
Ние и сега можем да правим подобни изпитания, но планираме да направим промени, за да бъде по-удобно за нас и работата ни да стане по-ефективна, тъй като тук съоръженията са съобразени предимно за изпитания на кораби. Смятаме да работим по този въпрос.
