Украинският канал Бъйстрое, който се намира в делтата на река Дунав и свързва Черно море с ръкава Килия, по който минава границата между Румъния и Украйна, е обект на спорове между двете страни още от 2004 г., когато започва строежът му. Тогава Румъния поиска от съседната страна да спре проекта, тъй като 10-километровата връзка между Дунав и морето преминава през делтата на Дунав и нарушава серия от международни конвенции за опазването на околната среда.
През 2006 г. Икономическата комисия на ООН даде право на Румъния и заяви, че този канал може да засегне някои видове от фауната в делтата. Властите в Киев обаче твърдят, че зад екологичните претенции на Румъния стоят икономически мотиви – страната би загубила пари в резултат на появата на конкурент на румънския канал Сулина, разказва телевизия Диджи 24, която определя канала Бъйстрое като “най-чувствителната тема” в отношенията между двете страни. В крайна сметка, въпреки многобройните протести на Букурещ Киев открива официално канала Бъйстрое през 2007 г.
След руската инвазия в Украйна преди около година плавателният канал стана особено важен за Украйна, тъй като достъпът до черноморските й пристанища беше затруднен и това наложи търсенето на алтернативни маршрути. По този начин река Дунав се превърна в канал за износ на зърно, осигуряващ достъп до румънското пристанище Констанца в Черно море. Това продължава да се случва дори след подписването на споразумението в Истанбул, позволяващо износ на зърно от Украйна по безопасни коридори през Черно море, напомня Джи4Медия.
Миналата седмица се появиха информации, че Украйна планира да увеличи дълбочината на канала Бъйстрое, за да могат по него да преминават и кораби с голям тонаж. Румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну заяви на 15 февруари, че има признаци, че Украйна извършва драгиране на канала Бъйстрое, което може да има отражения върху околната среда в делтата на Дунав. Незабавно реагира и министърът на околната среда Танжош Барна, който заяви, че неговото министерство ще възпрепятства всички дейности по канала Бъйстрое, които биха могли да засегнат биоразнообразието и екосистемата в делтата.
Според сайта Зиаре Киев е изпратил официално искане до Европейската комисия за увеличаване на плавателната дълбочина на ръкавите Килия и Бъйстрое до 8 метра, а Комисията от своя страна е поискала мнението на Румъния относно предложението на Украйна, съобщи сайтът Зиаре. Румънското външно министерство заяви, че е предало своето несъгласие с проекта.
Украйна се нуждае от увеличаване на дълбочината на канала Бъйстрое, намиращ се в Одеска област, за да може кораби да излизат директно от речните пристанища към Черно море. В момента румънският канал Сулина, свързващ Дунав с Черно море, е използван за излизане на украинските кораби от речните пристанища към Черно море, тъй като по ръкавите Килия и Бъйстрое не могат да плават по-големи съдове, отбелязва Свободна Европа-Румъния.
След като Букурещ изрази безпокойствата си във връзка с предполагаемите дейности по удълбочаване на канала, украинското външно министерство увери, че става дума “изключително за дейности по поддръжка” на канала.
Същевременно в петък украинското министерство на инфраструктурата съобщи в Туитър, че дълбочината на канала Бъйстрое е увеличена от 3,9 до 6,5 метра “за първи път от обявяването на независимостта на страната”. “Това е голяма възможност за капацитета на река Дунав и за оборота на експорта от пристанищата. Продължаваме да развиваме дунавския пристанищен клъстер заедно с нашите европейски партньори”, се посочва в публикацията.
Ситуацията ескалира в понеделник, когато румънското министерство на външните работи извика украинския посланик и му предаде искането си “за незабавно спиране на всички дейности по драгиране, ако те нямат като изключителна цел поддръжката на плавателните пътища”. Румънската страна подчерта, че “не съществува споразумение за извършването на подобни дейности, при условие че са в ход процедури за оценка на отраженията върху околната среда на проектите на украинската страна”.
Премиерът Николае Чука заяви, че румънските власти ще поискат от Украйна разрешение за проверка на дейностите, осъществявани по канала Бъйстрое. Той заяви, че тези дейности”оказват влияние върху околната среда в делтата на Дунав”. Чука обясни, че работата, извършвана на дълбочина до 3,5 метра, е работа по поддръжката, а всичко останало е удълбочаване на канала.
“Каналът Бъйстрое е повод за напрежение между Румъния и Украйна от над две десетилетия, а сега отново се върна във фокуса на общественото внимание в един изключително деликатен геополитически контекст”, коментира сайтът Зиаре, който говори за “историческата обсесия на Украйна” да изгради паралелен на Сулина плавателен канал в делтата на Дунав.
Телевизия ПроТВ отбелязва, че плавателните съдове, които драгират канала Бъйстрое, се очаква да продължат дейността си, докато достигнат дълбочина от 8 метра, а тези дейности няма как да не окажат влияние върху екосистемата на делтата. Основата част от делтата на Дунав, един от регионите в Европа с най-голямо биоразнообразие, който и обект от Световното наследство на ЮНЕСКО, се намира в членката на ЕС Румъния, а малка част е на територията на Украйна, напомня Ройтерс.
Виорика Бъска, изпълнителен директор на Администрацията на биосферния резерват “Делтата на Дунав” в окръг Тулча, казва, че “ако в момента Украйна започне пак да копае, очевидно тези отражения не могат да бъдат приети от румънската страна”. “И без това се сблъскваме с все по-малък дебит на Дунав, с изключително ниски нива на водата в каналите и езерата заради периода на суша. Ако към това се добави и спад на равнището заради драгиране в съответната зона, заради получаване на по-голям дебит в украинската част отколкото в румънската зона, очевидно Румъния ще поиска прекратяване на подобни дейности”, посочва Бъска, цитирана от румънското издание на Свободна Европа.
Под заглавие “Скандалът “Бъйстрое” се разраства: Украйна нарушава международните конвенции. ЕС не е съгласен с удълбочаването” в. “Адевърул” пише, че румънското министерство на транспорта е свикало в понеделник всички подчинени институции с правомощия в тази сфера, тъй като има информации, че вече е извършено удълбочаване с минимум 2,5 метра. Източници заявиха за изданието, че включително еврокомисарят по транспорта, румънката Адина Вълян, е била информирана за мерките, предприети от украинската страна. Тя е уверила, че Брюксел няма да приеме под никакъв претекст нарушаване от страна на Украйна на международните и двустранните конвенции за околната среда.
Вестникът пише, че според цитираните източници дебитът на ръкава Сулина вече е спаднал със 70 сантиметра и това засяга плаването на транспортните кораби. Освен това, драгирането по ръкава Килия, за да се осигури дебит на Бъйстрое, води до оттегляне на водата от съседните ръкави, което засяга както флората и фауната, така и пътническия транспорт.
Сезирани от Румъния, редица международни природозащитни организации, сред които Международната комисия за защита на Дунав, заявиха, че украинският проект нарушава разпоредбите на множество международни конвенции в областта на защитата на околната среда, и поискаха от украинските власти да спрат проекта, съобщава румънската секция на Евронюз.
Радио Франс Ентернасионал публикува коментарен материал под заглавие “Казусът Бъйстрое: некоректна игра на Украйна или румънски боеприпаси за руската пропаганда”, в който отбелязва, че един избухнал почти изневиделица спор изглежда се опитва да засенчи отношенията между Букурещ и Киев, но и нещо повече – да налее вода в мелницата на проруската и антиукраинска пропаганда.
Румъния е твърд поддръжник на Украйна от самото начало на предприетата преди близо година руска инвазия и непрекъснато оказва подкрепа на съседката си: над 3,5 милиона украински бежанци са преминали през страната, в североизточния окръг Сучава е създаден хуманитарен хъб за координиране на международната помощ, а страната също така е допринесла за улесняване на транзита на почти 13 милиона тона украинско зърно и селскостопански продукти към световните пазари, напомни неотдавна външният министър Богдан Ауреску.
През юли 2022 г. Ауреску обяви, че Румъния е дала съгласието си за транзит на плавателни съдове, превозващи зърно, по ръкава Килия и през канала Бъйстрое. Като се има предвид, че строежът на канала от украинската страна е отдавнашен повод за спор между Румъния и Украйна, първият дипломат на Румъния заяви, че решението е взето заради “изключителната ситуация” с цел да се подкрепи Украйна в контекста на войната, напомня “Адевърул”.
Свободна Европа-Румъния отбелязва, че през лятото на миналата година каналът Сулина е бил блокиран от шлепове и други кораби, опитващи се да изнесат продукти от Украйна, и около 140-150 кораба са чакали да влязат в ръкава. За да деблокира трафика, Киев поиска одобрението на Букурещ за използване на канала Бъйстрое за транспортни плавателни съдове с малки размери. Украйна товареше зърното си на речни пристанища като Измаил, Рени и други на баржи с капацитет над хиляда тона, които след това трябваше да стигнат до румънското пристанище Констанца, където товарът има беше прехвърлян на морски кораби. Ръкавът Сулина никога не е виждал подобен трафик, отбелязва медията.
Мнението на мнозинството от анализаторите е, че Румъния трябва да продължи да помага и да е солидарна със засегната от войната съседна страна, но и да защитава интересите си. Анализаторът Джордже Жиглъу, цитиран от в. “Адевърул”, не смята, че отношенията между двете страни може да бъдат засегнати от тази тема, но подчертава, че като се има предвид войната в Украйна, топката е по-скоро в полето на Румъния, която трябва “да намери начин да защити собствените си интереси, но и да не абдикира от необходимостта да подкрепя безрезервно Украйна” в контекста на руската инвазия.
На свой ред бившият външен министър Адриан Чорояну заяви за телевизия Диджи24, че Букурещ трябва да разговаря с Киев по тази тема. “Геополитиката може да надвие екологията, но Украйна не си позволява да върши неща без необходимото европейско одобрение. Мисля, че е най-добре да проверим”, казва той.
Външнополитическият анализатор Хари Букур-Марку обяснява в публикация във Фейсбук, че напрегнатата ситуация между Румъния и Украйна трябва да бъде решена или чрез преговори между двете страни, или чрез арбитража на европейски орган. Същевременно той подчертава, че “разпалването на румънското обществено мнение не е начин за решаване на спора между Румъния и Украйна за плавателния капацитет на Бъйстрое”.
“Солидарни сме с Украйна, но не можем да позволим разрушаване на Делтата”, заяви Марчел Чолаку, лидер на Социалдемократическата партия, която е част от управляващата коалиция. Той призова Украйна да прекрати веднага действията по драгиране на канала Бъйстрое, защото “са екологично бедствие” и обърна внимание на Киев, че Румъния няма да позволи разрушаване на делтата на Дунав.
Лидерът на социалдемократите подчерта, че Румъния винаги ще бъде честен партньор на Украйна и съюзник, на който може да разчита, но обърна внимание, че удълбочаването на канала има фатални последици върху биоразнообразието на делтата на Дунав. “Делтата на Дунав е свещена за Румъния, никой не може да се доближава до нея”, изтъкна Чолаку. | БТА
