Проучванията на плавателен съд от османския период, наречен от археолозите “Урдовиза”, бяха представени в отчетите за осъществените през изтеклата 2022 г. теренни проучвания.
В научно отношение нашият обект е от международна значимост за изследване на черноморската корабостроителна традиция, отбеляза ръководителят на проучването д-р Драгомир Гърбов за плавателния съд, претърпял корабокрушение в Черно море, близо до Китен. Той посочи, че в световен план дотук са проучени само два кораба с доказано черноморски произход – “Китен 1”, който датира от края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. и кораб, открит в Израел.
Работата на международния екип, проучвал корабокрушението, беше представена в Секцията за средновековна археология.
Археологическите отчети започнаха в понеделник в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Те ще продължат до 11 март и ще са онлайн. Докладите за своята работа днес приключиха първите две секции – Секцията за интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България и Секцията за средновековна археология.
Изследването на “Урдовиза” – едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води
Пред колегите си средновековни археолози д-р Гърбов разказа, че това е едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води. То се извършва от международен екип от Центъра за подводна археология (ЦПА) и Института за археология на мореплаването в САЩ. Ръководители на проучването са Драгомир Гърбов от ЦПА и доц. д-р Крум Бъчваров от Университета в Кънектикът. Екипът, работил по проучването, включва, освен морските археолози и експертите на ЦПА, и двама стажанти, както и един международен доброволец – д-р Брад Дънкан от Университета на Нова Англия в Австралия. Фотографиите, документиращи работата на екипа под вода, са направени от журналиста Ладислав Цветков от бТВ.
Д-р Гърбов отбеляза, че първото редовно проучване на останки от корабокрушение е на кораб “Китен 1”, открит през 1983 г. и изследван сондажно до 1986 г. от ЦПА под ръководството на проф. Калин Порожанов. Изследването на “Китен 1” приключи в периода 2000 – 2003 г. в рамките на международен проект като настоящия, отново между ЦПА и Института за археология на мореплаването, но ръководен от проф. Порожанов и доц. Крум Бъчваров.
Вторият плавателен съд е корабът от бухта “Св. Никола”, край Черноморец, който ЦПА проучва през 2015 г. под ръководството на д-р Гърбов.
Новият кораб е наречен “Урдовиза”. Той се намира в южния китенски залив на около 100 метра южно от кораба “Китен 1” в близост до полуостров Урдовиза.
Проучването
Проучването е извършено в три фази – недеструктивно документиране на видимите археологически останки в рамките на два дни; кратки подводни разкопки за девет дни и консервация на терен в рамките на още три дни.
Корабът е ориентиран по оста североизток – югозапад. Най-голямата запазена дължина е малко под 24 метра, а най-голямата ширина е малко над седем метра. Общата площ на обекта не надминава 200 кв. м, отбеляза ученият.
Сред важните задачи е било установяването на местата на носа и на кърмата на този привидно двуостър кораб. Постигнато е на базата на проучването на два дървени детайла, за които се вързват котвените въжета при заставане на котва. Установено е, че носът е на североизток, а кърмата – на югоизток. Във втората част на проучването по време на разкопките са изследвани както вътрешността на кораба, така и външната част.
В кърмовия отсек е била разкрита дървена конструкция, която екипът определя като палуба на кърмова каюта, в която следва да се е помещавал капитанът и евентуално – семейството му. Документирани са и останките от една открита палуба, която е близо до каютата. Демонтирани са най-лошо запазените елементи от палубата и е започнат стратиграфски сондаж в дълбочина при десния борд, с цел да се проучи конструкцията на кораба до кила. Морските археолози не са успели да довършат стратиграфския сондаж през 2022 г. и ще го продължат в проучванията, които ще се състоят през тази година.
Интердисциплинарните изследвания
Последващата работа на суша обаче е дала допълнителни данни по датирането на плавателния съд и по извличането на информация. Дендрологичният анализ на обекта е бил извършен от доц. Момчил Панайотов и д-р Николай Цветанов от Лесотехническия университет. Пробите от корпуса са показали, че е построен от странджански дъб. Имаме работни резултати от дендрохронологията – предадените проби бяха подредени в редица, като с най-късна дата е една, която е с беловина и е датирана в 1829 г. За момента това може да се приеме като крайна дата за построяването на кораба, разказа д-р Гърбов. Ученият предположи, че плавателният съд най-вероятно е имал живот от десетина – двайсет години. По думите му това е “нормалният живот” на един дървен кораб. Вероятно е потънал в края на 40-те или 50-те години на столетието, коментира Гърбов, но уточни, че има още работа и тези резултати са временни.
Освен дендрологичните изследвания, е правено и зооархеоложко проучване на костни материали, открити в корабокрушението. Проучването е извършено от гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при БАН. Това изследване показва, че двайсетината кости, които открихме и събрахме, са от общо три отделни животни – две шилета и едно говедо със следи от варене и печене. Информацията е интересна за изследване на диетата на екипажа, разказа д-р Гърбов. Той отбеляза, че тази година, влизайки в дълбочина в корпуса, ще започнат да вземат и проби за поленов анализ, за да установят допълнително информация за това какво се е консумирало на борда на кораба.
Традиционните черноморски кораби
Проучването на кораба е в самото си начало и то ще продължи и през тази година. Засега от екипа отбелязват, че плавателни съдове, сходни на този, се появяват в иконографските източници през ХVIII и началото на ХIХ в. В местните иконографски паметници този начин за конструиране на кораби може да се види на икона на “Св. Никола” от Созопол от края на ХVIII в.
Единственият запазен технически и теоретичен чертеж на традиционен черноморски кораб беше открит преди няколко години от турски археолози в руските военноморски архиви и публикуван през 2019 г., разказа още Гърбов. Това е кораб, натоварен с провизии за османския флот, който бил пленен през декември 1772 г. в устието на Дунав. Чертежът е изготвен в Севастопол. Според Гърбов този чертеж може да се използва да се илюстрира “що за запазеност имаме на китенския кораб”.
В заключение той отбеляза, че корабът представлява местен плавателен съд от първата половина на ХIХ в., като конструкцията на корпуса отразява най-късната фаза от развитието на черноморската корабостроителна традиция, чиито дълбоки корени явно могат да се отнесат отвъд Средновековието до Античността.
Предстоящите планове
Плановете на екипа за предстоящия археологически сезон включват довършване на сондажа в кърмата до достигане на кила на кораба и отваряне на друг сондаж по дължината на централната ос на корпуса. Целта е да се локализират евентуално товарните люкове и да се установи има или няма товар. Друга задача ще е да се установи местоположението и на мачтите с цел да реконструира ветрилното стъкмяване на кораба “Урдовиза”, разказа д-р Гърбов.
