Идеята на австрийската параходна компания “Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft” (DDSG) да свърже Линц и Виена с Галац, Сулина, Варна и Константинопол / Истанбул през 1836 г., (и със Смирна / Измир и Александрета / Искендерун през 1839 г.), поразява въображението ни и днес. Още повече, че след близо два века, няма морска пътническа линия от Варна и Бургас до Истанбул (или, още по-добре – от Констанца през Балчик, Варна, Несебър и Бургас за Истанбул)**.
От 7 май 1836 г. параходът „Фердинанд I“ (Ferdinand I / Ferdinando Primo) собственост на австрийската параходна компания “Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft” плава по линията Константинопол – Варна – Сулина – Галац (450 мили) [1]. При първото си плаване параходът изминава разстоянието от Константинопол до Галац за 64 часа [2]. От Константинопол до Варна параходът плава около 22 часа и след престой от 3 часа продължава за Галац – два дни и половина (57 часа под пара) [3].
Параходът „Фердинанд I“ е построен в корабостроителницата на Триест, под надзора на инженер Винченцо Поли (Vincenzo Polli) [4]. Спуснат е на вода на 1 февруари 1836 г. (първо плаване – 17 март 1836 г.) [5]. Той е колесен товаро-пътнически параход, с водоизместване 308 т (товароносимост 141 т), и размери: дължина 144 ½ фута, ширина 31 ½ фута, максимална дълбочина на газене 7 ½ фута [6]. Задвижване – две колела, два хоризонтални едноцилиндрови парни двигателя “Boulton and Watt” (Soho Foundry, Birmingham), с обща мощност 100 к. с., захранвани с пара от два котела, изгарящи по един тон въглища на час. Скорост – 13 английски мили (1 609,347 м) в час (в морето 8 ½ – 9 английски мили) (в допълнение корабът има две мачти и ветрилно стъкмяване). „Фердинанд I“ има 16 кабини (първа класа), 50 седящи места в общ салон (втора класа) и пътници на палубата (трета класа) [7]. Цена на парахода – 153 964 гулдена [8]. Капитан Джон Томас Еверсън (John Tomas Everson) (втори капитан Франческо Маломбра (Francesco Malombra) [9]. Екипаж – триестинци, венецианци и далматинци [10]. „Фердинанд I“ е един от 7-те кораба на австрийската параходна компания (Royal Imperial Privileged Danube Steam Company) за превоз на пътници и товари по линията Виена – Константинопол (Истанбул) – Смирна (Измир) – 1836 г. (от 1839 г. и до Александрета (Искендерун) [11]. В експлоатация до 1864 г. [12].
Още информация за поддържаната от парахода „Фердинанд I“ линия намираме в „Известие за пътуващите“ (Notice pour les Voyageurs. Navigation des Pyroscaphes entre Linz, Vienne, Pesth, etc jusquʼá Constantinople), публикувана в карта, издадена от издателство “Artaria” (Артария), Виена през 1837 г.
Начални гари (Галац, Константинопол), времето за пътуване от началната до крайната гара (2 ½ дни), времето за пътуване от една гара до следващата, времето за престой, цените на билетите (от Галац до Константинопол – първа класа – 55 форинта), тежестта на безплатния багаж (30 кг).
Бележки:
* Тук представената илюстрация на парахода „Фердинанд I“ е част от “Carte du cours du Danube depuis Ulm jusqu’à son embouchure dans la mer Noire, ou Guide de voyage à Constantinople, sur le Danube avec indication de tout ce qui a rapport à la navigation des Pyroscaphes sur cette route, 1837. Картата се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж (Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, GE C-15427).
** https://morskivestnik.com/compass/news/2018/072018/072018_14.html
1. “… zwischen Braila und Gallacz und zwischen Gallacz und Constantinopel, Dampfschiff „Ferdinand I.“, alle 14 Tage einmal aus Braila und Gallacz nach Constantinopel, Sonnab., und einmal aus Constantinopel nach Gallacz und Braila, Mont.” (Post Handbuch für Berlin: 1840, S. 391).
Австрийската параходна компания поддържа линията Виена – Константинопол за пътници и товари със 7 парахода – “Nador”, “Arpad”, “Zrinn”, “Franz I”, “Argo”, “Pannonia”, “Ferdinand I”. По линията Браила – Галац – Сулина – Варна – Константинопол плава параходът „Фердинанд I“ (Ferdinand I), а по линията Константинопол – Смирна – параходът „Мария Доротея“ (Marie Dorothea) (Allgemeine Zeitung, Augsburg, №. 233, Sonnabend, 20 August 1836; The Nautical Magazine: a journal of papers on subjects connected with maritime affairs. Vol. V, 1836, p. 313). От 1839 г. по линията Смирна – Александрета (Искендерун) плава параходът Сери-Первас (Seri-Pervas) (Voyage de Paris à Constantinople par bateaux à vapeur, par Marchebeus. Patis, 1839, p. 283).
2. Allgemeine Zeitung, Augsburg, Dienstag, № 152, 31 Mai 1836, S. 1215.
3. Österreichische Zeitschrift für Geschichts- und Staatskunde, 27, Sonnabend, den 2. April, 1836, S. 105; “Impero DʼAustria, Vienna 31 maggio. Il pachotto a vapore il Ferdinando I, appartenente alla prima società austriaca per la navigazione a vapore del Danubio, partì al 7 maggio a mezzodì da Costantinopoli, intraprendendo il suo primo viaggio per Galacz. Esso arrivò felicemente al 1 o, alle 3 dopo mezzodì, con 22 passeggeri, per cui detraendo le fermate in Varna, e Sulina, alle foci del Danubio, non impiegò realmente, nella traversata, più di 64 ore ad onta del mare burrascoso. Al 12 esso ripartì di nuovo per Costantinopoli, e proseguirà ogni 14 giorni regolarmente il suo tragitto fra Costantinopoli e Galacz, così che la comunicazione fra Presburgo e Costantinopoli mediante i pachotti della società, è ora completata. Il capitano del Ferdinando I, non ebbe che da lodarsi altamente della più amichevole e preveniente accoglienza fattagli da parte delle autorità russe all’imboccatura del Danubio” (Il nuovo Osservatore Veneziano. Venezia, Martedi 7 Giugno 1836); Travels in Circassia, Krim Tartary, &c., including a steam voyage down the Danube, from Vienna to Constantinople, and round the Black sea, in 1836. By Edmund Spencer, Esq. In Two Volumes, Vol. I., London, Henry Colburn, 1837, p. 84-85, 94.
4. Allgemeiner Kalender für alle Bewohner des österreichischen Kaiserstaates. Auf das Jahr der christlichen Zeitrechnung 1837. Wien, S. 37.
5. Tafeln zur Statistik der Österreichischen Monarchie für das Jahr 1842. Wien, 1846, S. 533- 534; Beilage zu Nr. 15 des Allgemeines Organ für Handel und Gewerbe. Köln, Sonntag den 21. Februar 1836; Oesterreichische Zeitschrift für Geschichts und Staatskunde. No. 27, Sonnabend, den 2. April, 1836, S. 88; Annali universali di viaggi, geografia, storia, economia pubblica e statistica. Volume Quarantesimosettimo (47), Milano, 1836, p. 229-230.
“Ein neues Seedampfboot, Ferdinand I., in Triest erbaut, ging von dort am 17. März 1836 nach der Levante ab” (Centralblatt für Eisenbahnen und Dampfschifffahrt in Oesterreich, No. 35, Wien, am 30. August 1862, S. 338).
6. Der Wanderer, Wien, Nro 235, Montag, den 22. August 1836; Oesterreichische National-Encyklopädie, oder, Alphabetische Darlegung der wissenswürdigsten Eigenthümlichkeiten des österreichischen Kaiserthumes. Wien, 1837, S. 416.
7. „Фердинанд I“ ще напусне пристанището на Триест (където бе построен) на 15 март и ще се отправи към Константинопол, спирайки в Пирея, Сира и Смирна. Това е 310 тоннен кораб със 100 конски сили; дълъг е 140 фута, построен според най-добрите английски модели; машините са доставени от „Болтън енд Уат“ (The Nautical Magazine: a journal of papers on subjects connected with maritime affairs. Vol. V, 1836, p. 313).
8. Tafeln zur Statistik der Österreichischen Monarchie für das Jahr 1842. Wien, 1846, S. 533.
9. „Фердинанд I, 100 конски сили, капитан Джон Томас Еверсън. От Браила до Галац и Константинопол (два и половина дни): събота; от Константинопол до Галац и Браила: понеделник (веднъж на всеки две седмици). Цена на билета от Константинопол до Варна (1841 г.): първа класа – 22 форинта, втора класа – 16 форинта и трета класа (на палубата) – 9 форинта. Агент на австрийската параходна компания във Варна – г-н Христо Констандино (Agent in Varna – Herr Christo Constandino* (Panorama der Donau von Ulm bis Preßburg: mit begleitendem Texte (Ulm bis Semlin) von Dr. Friedrich Mayer, Pforzheim, Verlag von Dennig, Finck & Co, 1841, S. 249, 252, 254; Allgemeine Handlungs-Zeitung, No. 63, Sonntag, Nürnberg, am 7. August 1836, S. 512).
Безплатен багаж – 60 либри (30 кг) (Picture of Vienna Containing a Historical Sketch of the Metropolis of Austria. Vienna, Mösle & Braumüller, 1839, S. 104). Цена за товари Галац – Варна, Варна – Константинопол – 1 кройцер за товар от 1 либра (през 1857 г. 100 кройцера = 1 австрийски гулден).
10. Der Wanderer, Wien, Nro 235, Montag, den 22. August 1836.
11. На 5 май 1841 г. при пътуването на Ханс Кристиан Андерсен от Константинопол за Кюстенджа (Констанца) на борда на „Фердинанд I“ капитан на парахода е далматинецът Флорио (“Unser Kapitän ist aus Dalmatien und heiß Florio”. Hans Christian Andersen, Gisela Perlet. “Ja, ich bin ein seltsames Wesen…”. Tagebücher 1825-1875. Erster Band. Wallstein Verlag, Göttingen, 2000, S. 180).
През юли 1849 г. капитан на „Фердинандо Примо“ е Francesco Pocovich (“La capitaine Pocovich, commandant le paquebot-poste du Lloyd Autrichien de Trieste, le Ferdinando Primo”. Journal de Constantinople. Écho de l’Orient. 4e Année, No. 179, Jeudi, 9 Aout 1849, p. 3).
12. До края на 1841 г. параходът е претърпял три основни ремонта (1837 (6 000 ft), 1839, 1840) (Tafeln zur Statistik der Österreichischen Monarchie für das Jahr 1842. Wien, 1846, S. 538). Продаден през 1864 г. (Centralblatt für Eisenbahnen und Dampfschifffahrt in Oesterreich, No. 39, IV. Jahrg., Wien, am 27. September 1865).
