Европейската комисия наскоро представи план за действие за по-устойчив риболов. Целта на плана е да забрани най-късно до 2030 г. дънното тралене в защитени морски зони. Това предизвика сериозната съпротива на някои страни членки, което може да доведе до разводняване на плана.
Демонстрации, блокирани пристанища … Идеята на Еврокомисията да забрани траленето във всички морски защитени зони предизвика появата на протестното движение „мъртви пристанища“ на рибари във Франция. Въпреки че предложенията на ЕК не са ново законодателство, а прилагането им не е достатъчно бързо според някои природозащитни организации, съпротивата срещу тях в някои страни членки е много силна. Поради страх, че те могат да поставят целия сектор под риск, изяви на недоволство имаше и в Германия, Испания, Португалия, Италия, Ирландия и Дания.
Обявеният от Еврокомисията на 21 февруари Морски план за действие за устойчив риболов включва инициативи за прекратяване на дънния риболов в защитени морски зони. Мярката има за цел да защити риби, миди, костенурки и морски птици, застрашени от използването на оборудване за дънен риболов (тралове, драги, капани), в зони, съставляващи до 30 на сто от европейските морета и да влезе в сила до 2030 г. Целта не е задължителна.
Комисията твърди, че риболовът с определени мобилни дънни устройства, конкретно за дънно тралене, е един от най-широко използваните и същевременно разрушителни за морското дъно и неговите обитатели метод. Към момента се смята, че около 79 на сто от крайбрежното морско дъно е физически засегнато от дънното тралене, а четвърт от крайбрежните зони вероятно са изгубили целия си дънен хабитат.
Испания, Италия и Германия обвиняват Брюксел, че „демонизира“ и „опростява“ въздействието на траленето
Испанското правителство наскоро обвини Брюксел, че „демонизира“ траленето и го защити с аргумента, че то дава устойчив добив и улеснява възстановяването на рибните запаси. Испанският министър на селското стопанство и риболова Луис Планас защити необходимостта да се намери баланс между екологичните, икономическите и социалните фактори в следващата общоевропейска Политика по рибарството.
Испанското несъгласие с Брюксел относно забраната на траленето не е нещо ново. През 2022 г. правителството се обърна към Европейския съд по отношение на влязлата вече в сила регулация, налагаща затварянето за тралене на 87 зони по Атлантическия бряг.
Италианският министър на селското стопанство Франческо Лолобриджида поиска по време на Съвета по рибарство и селско стопанство на 20 март „ревизия на плана за действие“ с аргумента, че да се вменява на дънното тралене „изключителната отговорност за намаляването на рибните и дънните ресурси е опростенческо“. Преразглеждането на плана трябва да се извърши „в координация със страните членки и рибарския сектор“, добави той.
Лолобриджида подчерта важността „да не бъдат наказвани нашите рибарски кораби със строги правила, които не могат да бъдат приложени по отношение на трети страни“, визирайки държавите от южната част на Средиземно море. „Необходимо е да се гарантира хранителната сигурност и суверенитет без идеологеми, които налагат „кастриращо“ отношение към нашия бизнес спрямо други страни от същия риболовен регион“, добави той.
Влизайки в спор с плановете на ЕС, германският министър на селското стопанство и храните Джем Йоздемир подкрепи германските рибари на раци. „Научните данни разкриват, че ровът на раци по дъното му въздейства по-леко от други форми на дънно тралене“, заяви политикът от Партията на Зелените.
Йоздемир се обявява против общата забрана, твърдейки, че екологичното въздействие на различните видове риболов трябва да се оценяват диференцирано. По-тънките мрежи на ловците на раци могат да бъдат поставяни на по-фини дънни субстрати, а това дава възможност на обитаващите ги видове да се възстановят по-бързо. „Пълната забрана води до задънена улица, от която засегнатите рибари не могат да излязат“, заяви той. Все пак Йоздемир изтъкна, че усилията да постигане на устойчив риболов трябва да се засилят, включително и като се търсят по-екологични правила за дънно тралене.
Ще постави ли забраната под риск риболовния сектор?
Европейският Алианс за дънен риболов (EBFA) смята, че забраната ще постави под риск „7000 съда“, или „25 процента от рибния улов и 38 процента от общите приходи на европейските рибни флотилии“.
Според френската Комисия за национален риболов подобна мярка ще причини изчезването на близо „една трета от рибарската флота“, или 4000 рибари на борда на 1200 кораба във Франция.
В Испания 10 на сто от рибарските кораби ползват тралене. Секторът, воден от работодателската асоциация CEPESCA, предупреди, че забраната би имала сериозно въздействие върху икономиката и заетостта.
Ограничителните риболовни регулации вече вкараха германските риболовци в криза. Планираната от ЕС забрана допълнително ще увеличи напрежението върху германския риболовен сектор, който трябваше да се справя с многобройни проблеми през последните години. Така например, уловът на херинга, който е особено важен за рибарите в Балтийско море, е почти напълно забранен. Свръхуловът, изтичането на остатъци от торове от селското стопанство в реките и оттам в моретата, както и промените на климата оказват въздействието си на рибните запаси.
Хърватия от друга страна призова рибарите да се сключат в инициативата за пълно спиране на риболова като унищожат корабите си или ги преобразуват в съдове с друго предназначение. Мярката се финансира частично от ЕС, който покрива 70 на сто от цената, а останалите 30 на сто дава Хърватия.
Разводняване на плана?
Първите мерки по плана трябва да влязат в сила в края на март 2024 г. На въпрос по темата от Еврокомисията отговарят: „Няма автоматична или пълна забрана на дънното тралене, която да влезе в сила през март 2024 г.“ Планът за действие за устойчив риболов, представен от Комисията, „само предлага насоки на страните членки“, заяви френският държавен секретар по морските въпроси Ерве Бервий.
„Ще поискаме от страните членки да представят пътна карта до 2024 г. и вярваме, че всички те са наясно с необходимостта да направим стъпка напред към устойчив риболов и защита на екосистемите, особено в Средиземно море“, обяви от своя страна Еврокомисията, подчертавайки, че „много рибари зависят от морското дъно, но за съжаление състоянието му се влошава навсякъде в Европа“.
