И през тази година ще бъде натоварена изследователската програма на Института по рибни ресурси (ИРР) към Селскостопанската академия. Биологичният мониторинг от уловите на рапани при тяхното разтоварване от риболовните кораби остава един от трите големи проекта от Националната програма за събиране на данни в сектор Рибарство, по които продължаваме да работим, заяви пред Maritime.bg неговият директор, доц. д-р Елица Петрова.
Другият е за оценка на запасите на калкана. Третият е свързан с научните наблюдения на борда на риболовните съдове за изследване и оценка на уловеното, изхвърлено и разтоварено количество и събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми.
Що се отнася до рапана в Черно море, участваме и в друг проект, по който до края на този или през следващия месец ще извършим нов цикъл от изследвания. Те са с продължителност 10 дни, като ще бъдат взети проби от 53 изследователски точки пред българския бряг на дълбочини от 5 до 45 метра. С него завършва тригодишният период от изследвания по проекта за рапаните по програма „BlackSea4Fish“ към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM), каза доц. Петрова, която е ръководител на екипа от ИРР по това мащабно изследване.
Припомняме, че то обхваща почти целия черноморски басейн и в него участват учени от България, Румъния, Украйна, Грузия и Турция. Изследванията се правят по едно и също време – пролет и есен и всички държави-участнички в проекта използват идентичен уред и прилагат унифицирани протоколи и методика.
След това последно изследване през пролетния сезон на рапана, предстои обработката на събраните данни, продължи доц. Петрова.
Миналата година имаше две работни срещи за обобщаване на резултатите: регионална с участието на всички участници в европейския проект и национална. Националната среща, организирана от ИРР – Варна, беше част от поредица работни срещи, провеждани в няколко черноморски държави с подкрепата на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean – GFCM). Идеята беше на нея да се проведе дискусия между представители на държавните органи за управление на сектор Рибарство, включително от ИАРА, рибари, изследователи, представители на преработващата промишленост, износители, от неправителствени организации и др. През настоящата година ще има нови регулярни срещи, свързани с изследванията на рапана в рамките на GFCM и предстои да бъде изготвена оценка на състоянието на популацията на вида Rapana Venosa, каза още тя.
През последните години се наблюдава издребняване на рапана, особено в зоните на интензивен улов в северната и централна част от 15 до 35 метра пред българския бряг. Все още, обаче няма генерално решение. Защото от една страна той е инвазивен вид, който извършва натиск върху другите мекотели, но в същото време е станал и част от екосистемата. От друга страна уловът на рапани е от ключово значение за бранша, така че няма как да не го приемаме като стопански вид. По тази причина GFCM инициира изследователската програма за рапана и започна проекта, който обединява усилието на повечето черноморски държави. Основната цел на проучването е събиране на научна информация за биологичните характеристики, както и плътността и пространствено разпределение на рапана, коментира още доц. Петрова.
Надяваме се през тази година да се формират обобщени изводи за този важен вид в Черно море, които ще определят управлението на неговия ресурс. Например, дали да се въведе зонирането на рапаноулова с евентуални забранени зони. Също за въвеждането на единен подход по отношение на експлоатацията на рапана, който да не води до прекомерен натиск върху морската екосистема.
Що се отнася до научните изследвания на калкана, който ИРР провежда от 2014-а година насам, запазва се наблюдаваното стабилизиране на неговите запаси. Средната му моментна биомаса за последните 4 години е в диапазон от 900 до 1800 тона. Повечето промишлени видове, обаче все още са прекомерно експлоатирани и риболовният натиск продължава.
Освен тези три проекта в програмата на института за тази година работим и по научните проекти към Селскостопанска академия, свързани с проучване и оценка състоянието на стопанските рибни и нерибни ресурси и морската среда пред българския бряг. Чрез тези проекти продължаваме натрупването на дългогодишна база данни в областта на хидробиологията и ихтиологията, допълни доц. Петрова.
