На 24 март 1854 г., в началото на Кримската война, 1853-1856 г., съюзническите английска и френска ескадри отплават от залива Бейкоз (Константинопол) и се насочват към българското крайбрежие. На 26 март те достигат до Балчик и хвърлят котва. Заливът на Балчик – защитен от северните и североизточни ветрове, с дълбочина на водата 10-12 фатома, със здраво глинесто дъно става база на съюзническите ескадри при техните операции в Черно море.
В Балчик са квартирите на aдмиралите Джеймс Уитли Динс Дъндас (James Whitley Deans Dundas), Едмънд Лайънс (Edmund Lyons), Фердинанд Алфонс Амлен (Ferdinand Alphonse Hamelin) и Арман Жозеф Брюа (Armand Joseph Bruat) – командващи флотите на Англия и Франция в Средиземно (и Черно) море. Квартира в Балчик има и командващия английската експедиционна армия генерал-лейтенант лорд Раглан (Fitzroy James Henry Somerset, 1st Baron Raglan).
Авторът на акварела, с размери 25 x 17,5 см, е неизвестен – най-вероятно английски офицер. На преден план е представен английски моряк с мускет на рамо охраняващ чешмата, от която английски моряци с корабна лодка пренасят прясна вода за своя кораб (ако съдим по етикета върху гърба на акварела – Watering Place, Baljek, Black Sea / Място за водопой, Балжек, Черно море). На заден план се вижда Балчик и хълмовете зад него, а в залива английската и френската флоти.
Мястото представено на акварела е нанесено и на картата на английският капитан (комодор) Томас Абел Бримидж Спрат (Thomas Abel Bremage Spratt) от 1854 г.: водни мелници (Water Mills), чешма (Good Watering place)*.
Австрийският дипломат и разузнавач Венцел Едлер фон Броняр (Wenzel Edler von Brognard), преминал през август 1786 г. с гемия от Константинопол (Истанбул) до Дунавските устия, пише в своя дневник:
„Четири мили след тоя нос се намира пристанището за каици Патуа с едноименно малко циганско село зад него (днес Батова), а 3 мили по-нататък в морето се влива ручей с няколко мелници край него, принадлежащи на Балчик, затова местността се нарича Балчик дегирменлери, ако и града от около 400 къщи да отстои от тук на 5 мили навътре в залива. Пред Балчик срещу намиращите се на морето магазии спират големи кораби, но ½ час от брега поради плиткостта на водата“ (Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския Черноморски бряг от XVIII век. // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Т. 28, София, Печатница „Графика“, 1931, с. 18).
* https://morskivestnik.com/compass/news/2022/042022/042022_4.html (Заливът на Балчик – карта на капитан Томас Спрат от 1854 година).
