С отлично представяне на два екипа – курсанти и студенти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ в Космическия хакатон „Cassini“ – космос за отбрана и защита, започна тазгодишната ни учебна година. Това заяви пред Maritime.bg доц. Веселка Радева, ръководител на Морската астрономическа обсерватория и Планетариум към Морско училище.
Двата екипа от курсанти, воден от мичман Георги Лолов и от студента Димитър Димитров представиха своите идеи за опазването на Черноморският регион, включвайки и космическото пространство.
Това е в рамките на кооперативен проект между България и Румъния за въвеждане на мониторинг, вътрешна и външна организация за изследване и защита на териториалните води на европейските държави от Черноморският регион.
В разработките си варненските морски астрономи предлагат как чрез многобройните изкуствени спътници, принадлежащи на програмата „Коперник“ на Европейския съюз да бъде осигурявано наблюдение върху климатичните промени, изследване и мониторинг на подводния свят.
Също – и за регионалната сигурност, търсенето и спасяването на море, на морски бозайници, осигуряването на корабоплаването и съхраняването и предаването на данни към „Коперник“.
Проектът е от изключителна важност, Черноморският регион се разглежда като стратегически, икономически, геополитически и търговски мост с огромно значение за ЕС. Освен важно кръстопътно място Черно море има голямо разнообразие в природно отношение с различни видове морски обитатели и растителен морски свят. Поради военно-политическата обстановка в региона самата морска среда се изменя с нарастването на опасността от мини, които преминават край Румъния, България и Турция. Това също засяга и корабоплаването, като заплаха за корабите от региона и за морските обитатели.
Едновременно с участието по този проект продължаваме работата си по голямата програма на НАСА за създаване на компютърни симулации на обратната страна на Луната, каза още доц. Радева.
Само преди дни в звездната зала на Планетариума беше разработена последната и най-важна компютърна симулация. В нея младите астрономи свързаха всички обекти от новата лунна база, раздвижвайки ги със специален софтуер, който предоставя НАСА, коментира тя.
По думите на доц. Радева, на 26 април ще бъде заключителната международна конференция, на която екипите от над десетина най-добри университета в света, сред които е ВВМУ, ще представят своите компютърни симулации. Всъщност компютърни симулации са правили на всяка космическа мисия, която ще бъде реализирана, за да се изчистят проблемите.
И НАСА включва няколко университета в една много интересна програма. Младите астрономи дават идеи за лунни бази, за обекти в лунни бази, за компютърни симулации и така на практика се подготвяли реалните космически мисии, които в определен момент може да бъдат реализирани.
Или ние се явяваме част от голямата лунна програма „Артемис“ на НАСА, по която първият екип от американски астронавти ще се върне на Луната в рамките на 2 – 3 години, продължи доц. Радева.
И както казват колегите от НАСА: „Ние се връщаме за да останем там“. Защото Луната ще бъде предния пост на човешката цивилизация по нейния дълъг път към звездите. Така че ще трябва да се научим да живеем и работим на Луната, след това на Марс, после на спътниците около големите планети, а защо не и да напуснем Слънчевата система и да тръгнем към близките и далечни звезди. И в основата на този прекрасен път стои и екипът от студенти, курсанти и преподаватели на Морско училище, които мислят за бъдещето по този интересен начин.
Подготвяме и друга интересна изява. Миналата година започнахме програма, ръководена от Съдебната палата във Варна, която е свързана с Космическото право, добави доц. Радева. Тя засяга повече проблемите на космическия боклук, но тази година темата ще бъде за космическия туризъм. На 21 април при нас ще се проведе голяма конференция, която ще бъде наречена планетарно съдебно заседание за старта на космическия туризъм. Сред лекторите ще бъдат Светослав Александров, който поддържа в интернет интересен блог Космос и космически изследвания. Ще се включат и студенти от Икономическия университет. Ще дискутираме, какви са проблемите на космическия туризъм, как се осъществяват първите туристически пътувания, реализирани от космически частни агенции, как България ще намери своето място в тяхното провеждане. Тук ще включим и екипа ученици от Математическата гимназия, Пета гимназия, едно момче, което учи в Щатите със свой проект „Space Port 1“ (Космическо летище). Младежите ще разкажат за своя проект, с който спечелиха специалното отличие на най-големия планетарен конкурс за ученици на НАСА за изграждането на космически градове. Така че ще бъде много интересно да се занимаваме от правна гледна точка с проблемите на космическия туризъм, каза доц. Радева.
Едновременно с това върви подготовката на екипа от медици и специалисти по киберсигурност и компютърни науки по проекта за космическа медицина, който участва в конкурса на Европейската космическа агенция за космически предизвикателства. Миналата година от над 100 студентски екипа само 10, сред които и нашият, бяха поканени на заключителната конференция в Аерокосмическия център Париж. Там същият екип на Морско училище и Медицинския университет спечели най-голямата награда. Тази година те участват с нов още по-интересен проект. Преди няколко дни бяха на голямата среща в София на представители на Европейската космическа агенция, където обявиха как ще финансират точно такива иновативни идеи, свързани с усвояването на близкия и далечен Космос.
През цялата година ще продължим нашите наблюдения в Националната астрономическа обсерватория Рожен, където наблюдаваме опасни за Земята астероиди, астероиди от основния пояс, комети, избухващи звезди в далечни галактики. Продължаваме нашите наблюдения на астероида Дидимос, до който НАСА направиха мисията Дартс. Астероидът има малък спътник, беше взривена част от него, за да се премести по-близо до Дидимос и така двата заедно да променят орбитата си, да не се сблъскат със Земята.
Предстоят ни интересни съвместни проекти с астрономическата обсерватория на Астрономическия център на Шуменския университет, Катедрата по физика и астрономия. Университетската обсерватория е разположена на Шуменското плато и е най-новата, най-модерна в България и вече разполага с много голям телескоп. Сега планираме съвместни наблюдения и изследвания, с колегите от тази астрономическа обсерватория. И с тенденция да започнем да подготвяме екипи за бъдещите военни астрономически обсерватории, чиято задача ще бъде опазването на планетата от космически отломки, отпадъци и ще наблюдаваме изкуствени спътници. Това е една от важните задачи, които поставя Европейската космическа агенция и по-скоро ЕС, защото предстои в близките години създаването на европейски военни космически сили. Тоест всяка една страна ще трябва да има военни обсерватории, обучен екип, който да наблюдава изкуствените спътници, които колкото са полезни, толкова и проблеми създават и ще създават на нас, хората, тук на Земята, допълни доц. Радева.
