Тук представяме два акварела на лейтенант Уилям Ърмстън от Балчик – база на съюзническите английска и френска ескадри (26 март – 7 септември 1854 г.) при техните операции в Черно море в началото на Кримската война (1853-1856 г.).
Първият акварел представя изглед на Балчик и залива (поглед от запад на изток), на преден план Сиври тепе. В далечината – Балчик с червени керемидени покриви, над които се извисяват минаретата на три джамии*.
Вторият акварел представя отплаването на 7 септември 1854 г. на английската ескадра от залива на Балчик към залива Каламита (Крим); френската и турската ескадри отплават от Балчик на 5 септември 1854 г.
Кой е лейтенант Уилям Ърмстън?**
Уилям Брабазън Ърмстън (William Brabazon Urmston) е роден на 11 февруари 1828 г. в Чигуел, графство Есекс (Chigwell, Essex), втори син на Джеймс Брабазън Ърмстън (James Brabazon Urmston, Esq.) и Елизабет (Elizabeth Urmston, daughter of John Hanson, Esq. of Russellsquare).
Постъпва в Кралския военноморски флот на 19 август 1841 г. На 29 септември 1848 г. получава чин лейтенант. Участва в Кримската война (1853-1856) като лейтенант (от 23 май 1853 г.) в състава на Кралската военноморска бригада (The Royal Naval Brigade) на кораба на Нейно Кралско Величество „Куин“ (HMS Queen). На 29 септември 1855 г. е повишен в чин командер (commander).
Награден е с френския Орден на Почетния легион (5th Class) – 2 август 1856 г. и турския орден „Меджидие“. На 11 април 1866 г. е повишен в чин капитан.
Умира на 18 декември 1869 г., на 41 години, на борда на кораба „Акбар“ (Training ship “Akbar”) (Rock Ferry, Cheshire).
Освен храбър офицер, раняван два пъти по време на Кримската война, лейтенант Уилям Ърмстън е и талантлив художник акварелист.
Публикуваната от английското илюстровано списание „Илюстрейтед Лондон Нюз“ гравюра „Заливът Каварна и град Балчик“*** най-вероятно е на лейтенант Уилям Ърмстън.
В кореспонденцията “Côtes et ports de la mer Noire” (Брегове и пристанища на Черно море) Жан-Баптист Александър Паулин (Jean-Baptiste Alexandre Paulin), главен редактор на френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (Париж) прави следното описание на Балчик:
„Брегове и пристанища на Черно море
Черноморското крайбрежие, от Варна, обхваща голям брой точки и места за пускане на котва, които, в различни моменти от историята, са имали значение, но на които настоящите обстоятелства дават едва в наши дни привилегията да привлекат световното внимание, въпреки морските качества на някои от тях, сред които се намира Балчик.
Този малък град се намира на около 24 километра северно от Варна и на 5 км от една обширна долина наречена Batva et Ghetrandev-Baltchik, в която, в някои периоди през годината има бурен северозападен вятър, който се блъска в огромната скална стена, която все още е непокътната въпреки вековната сила; играейки си през тези назъбени скали, понякога той произвежда злокобни звуци, които плашат обитателите и чието далечно ехо, понякога, достига чак до морето.
Пристанището на Балчик е отлично. То служи за убежище не само през зимата срещу северните ветрове, но също така и при всякакво лошо време, въпреки, че е отворено от югоизток до юг-югозапад. Жителите уверяват, че ветровете от открито море не се приближават до него и те оставят там корабите си за през зимата с най-голямо спокойствие. Тези различни обстоятелства, заедно с търговската дейност в тази точка, един от основните пътища за износ на продукти от България, са водели понякога до хвърлянето на котва на до триста кораба от всякакъв вид. Може да се хвърля котва пред самия град Балчик, на мястото, където брега влиза на 3/4 миля от крайбрежието, на 9,6 м дълбочина от тинестото дъно и на 400 или 600 м дължина по 6,4 и 8 м дълбочина.
На 7 ½ мили източно от Балчик и на 6 мили в посока запад-северозапад от Калиакра, се намира Каварна, в тясна долинка. Паулин“ (L’Illustration, Journal Universel, No 589, Vol. XXIII, 10 Juin 1854, p. 364).
В репортаж за експедицията на френската Първа пехотна дивизия в Добруджа, със заглавие “La Dobrudja. De Varna a Custendjé” (Добруджа. От Варна до Кюстенджа) (Varna, le 25 aoút 1854), публикуван в „Илюстрасион“, военният лекар Фердинанд Десире Кесноа (Ferdinand Désiré Quesnoy) прави описание на пътя на Първа пехотна дивизия от Буюк Франга (Каменар) до Малък Гаргалък (Corbu) и обратно. В този репортаж д-р Кесноа прави описание и на Балчик:
„Добруджа. От Варна до Кюстенджа
… Но да се върнем към Балчик. Този град е построен на брега на морето, в полите на огромна отвесна скала от креда, която разрушаването произведено от водата и времето е издигнало до множество етажирани конуси. Къщите са групирани и не са разделени, както при другите турски градове, от градини. На няколко търговски улици има магазинчета, пълни с необходимото за нуждите на обитателите. Погледнат от морето, този град има вид на амфитеатър; но той представя възвишения и спадове, които следват неравностите на терена, върху който е построен. Както всички източни градове, той е мръсен, зле поддържан; мръсотии от всякакъв вид са натрупани по ъглите на улиците, а един замърсен поток го прекосява. Лошата миризма, която се усеща е още повече подсилена от животинските останки, които гният на плажа.
Днес Балчик има случайна дейност поради присъствието на флота; но в обикновено време в него не би трябвало да има никакво движение. Теренът, който го заобикаля, с изключение на дъното на дерето, близо до изворите, където има няколко градини, не е типичен за никакъв вид растителна култура. Трябва да се изкачи наклон от около 900 до 1 000 метра, за да се достигне до първите обработваеми земи.
Балчик има население от 1 000 до 1 200 души и три джамии. Каварна има пристанище и група обитатели на крайбрежието, на изхода на дере, оградено от високи белезникави отвесни скали, но градът се разпростира върху платото на три километра от морето“. (L’Illustration, Journal Universel, No 604, Vol. XXIV, 23 Sept. 1854, p. 215–216).
* Литографията на Балчик е правена от натура и е с изключителна точност.
** Анастас Ангелов. Към историята на Варна през 19-и век. Pulsio Print, София, 2019, с. 139.
*** Заливът Балчик и заливът Каварна са близо един до друг и могат да се разглеждат като части от един и същи залив. (In some works the main station of the fleet is called Baltchik. Baltchik Bay and Kavarna Bay are close together, and may be looked on as parts of the same bay). (Charles Duke Yonge. The History of the British Navy: From the Earliest Period to the Present Time, In Two Volumes, Vol. II, London, Richard Bentley, 1866, p. 566).
