В началото на Кримската война (1853-1856 г.) заливът на Каварна е първата котвена стоянка на съюзническите английска и френска ескадри в Черно море*.
На 24 март 1854 г. английският флот, под командването на вицеадмирал Джеймс Уитли Динс Дъндас (James Wortley Deans Dundas) и френският флот, под командването на вицеадмирал Фердинанд Алфонс Амлен (Ferdinand Alphonse Hamelin), отплават от залива Бейкоз (Beykoz) (Константинопол / Истанбул) и се насочват към българското крайбрежие. На 26 март 1854 г. те достигат до залива на Каварна и хвърлят котва**. Ветровития по това време залив не предлага на корабите достатъчно сигурност и два дни по-късно флотите заемат позиция пред Балчик.
В своята книга “Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov, 1850” (Лоция на Черно и Азовско море) Жак-Виктор Едуард Тетбу де Марини, генерален консул на Нидерландия в Одеса, пише за Каварненския залив:
„Обширната дъга по българското крайбрежие между нос Свети Георги и нос Калиакра, намиращи се на разстояние 22 1/2 мили един от друг, се нарича Каварненски залив, където се намират и по-малките заливи Батова, Балджик и рейда на Каварна.
Село Каварна се намира в тясна долина, на 7 1/2 мили на изток от Балджик и на приблизително същото разстояние северозападно от нос Калиакра. Рейдът му служи и за подслон на плавателните съдове при лошо време, но тук те не са така подсигурени, както в Балджик, тъй като дъното не е толкова наклонено. Мястото за закотвяне е на същото разстояние от брега и на същата дълбочина като в Балджик“. (The Black Sea Pilot. By the Chevalier Taitbout De Marigny, Consul General of the Netherlands at Odessa. Translated from the French, by order of the Lords Commissioners of the Admiralty. London, Printed for the Hydrographic office, Admiralty, 1855, p. 19–20).
Литографията “Kavarna” (Turquie d’Europe – Mer Noire) е публикувана в албум (56,5 x 41 см) със заглавие (на френски и английски език): Voyage dans la Mer Noire, le Bosphore, la Mer de Marmara & les Dardanelles / par H. Durand-Brager, Peintre de Marine, attaché officiellement á lʼEscadre du Vice-Amiral Hamelin et chargé des relévements et plans des Etablissements Russes sur les côtes de la mer noire dans la Campagne du Cacique et du Sampson. Vingtquatre vues dessinées d’après nature et lithographiées par Sabatier, Eug. Cicéri et Ph. Benoist. Paris, Goupil & Cie, [1855].
Рисунката е работа на Жан-Батист-Анри Дюран-Браже, а литографията на Леон Сабатие (Léon Sabatier). Тя представя залива на Каварна и дървения пристан, гледани от морето. На преден план френска парна фрегата, на сушата – няколко склада за зърнени храни (магазии).
Кой е Дюран-Браже?
Жан-Батист-Анри Дюран-Браже (Jean Baptiste Henri Durand-Brager) е френски художник-маринист, график и фотограф. По време на Кримската война (1853-1856 г.) е военен кореспондент-илюстратор на френското списание „Илюстрасион“ (L’Illustration, Journal Universel). През януари 1854 г., по молба на френското правителство, той е прикрепен към средиземноморската ескадра на вицеадмирал Фердинанд Алфонс Амлен. През март (9-19) 1854 г. Дюран-Браже участва в експедицията по източните брегове на Черно море на борда на френската парна фрегата “Cacique“, придружена от английската парна фрегата “Sampson”. По заповед на вицеадмирал Амлен той прави скици, планове и изгледи на руските крепости по брега на Черно море в Черкезия и Грузия.
Дюран-Браже участва и в експедицията на Първа пехотна дивизия, тогава под командването на бригаден генерал Шарл Мари Еспри Еспинас, в Добруджа (21 юли – 9 август 1854 г.).
В репортаж за експедицията на френската Първа пехотна дивизия в Добруджа, със заглавие “La Dobrudja. De Varna a Custendjé” (Добруджа. От Варна до Кюстенджа) (Varna, le 25 aoút 1854), публикуван в „Илюстрасион“ военният лекар Фердинанд Дезире Кесной (Ferdinand Désiré Quesnoy) прави описание на пътя на Първа пехотна дивизия от Буюк Франга (Каменар) до Гаргалък (Corbu) и обратно. В този репортаж д-р Кесной прави описание и на Каварна:
„Каварна има пристанище и група жилища на брега, на изхода на дере, обрамчено с високи бели скали, но градът е разположен на платото на три километра от морето. Градът е построен във формата на подкова, от двете страни на дерето, чиито склонове служат за лесното напояване на градините. Жителите отглеждат там лозя, черници и различни видове плодове. Има няколко търговски улици, а останалите къщи, изолирани в средата на градините, напомнят на най-мизерното от нашите села във Франция. Голям брой къщи, разрушени след преминаването на руснаците през 1828 г., не са били възстановени и свидетелстват за незаинтересоваността или малката нужда на жителите. Две джамии и гръцки храм служат за мюсюлманските и гръцки религиозни нужди на населението от местността, което е наполовина турско, наполовина българско“. (L’Illustration, Journal Universel, No. 604, Vol. XXIV, 23 Sept. 1854, p. 215–216).
В своите спомени генерал Шарл-Антоан Тумас (Charles-Antoine Thoumas), по време на Кримската война артилерийски капитан от Втора пехотна дивизия, под командването на генерал Пиер Боске (general de division Pierre Bousquet), пише:
„Добре сме тук, писах аз на 4 август, разположили сме лагера на високо плато, чиято почва е угарна и откъдeто имаме превъзходна гледка към морето. Вдясно от лагера има дере, в дъното на което тече поток, захранван от източници на много чиста и добра вода. Това много дълбоко и тясно дере води към морето, по ръба му се виждат седем или осем къщи, които за момента са изоставени и на които дадохме помпозното име Флотата. Там е пристанището на Каварна. Колкото до града, той се намира в началото на дерето, малко вдясно от нашия лагер. Самият той е заобиколен от дерета и е на едно от най-живописните места. Каменните къщи, покрити с керемиди имат доста чист вид, но всички се затвориха при нашето пристигане, трябваше да превземем града с щурм, за да получим кокошки и яйца, които иначе бяха в изобилие тук“. (Mes souvenirs de Crimée: 1854-1856 / par le général Thoumas. Paris, A la Librairie illustrée, 1892, p. 102).
* № 1.
Вицеадмирал Дъндас до секретаря на Адмиралтейството.
„Британия“ (HMS Britannia), в Каварна, 27 март 1854 г., 1 ча́са след полунощ.
Сър,
Благодаря, че ще уведомите лордовете комисари на Адмиралтейството, че обединените ескадри, които акостираха тук вчера сутринта, и прилагам копие от писмото, което току-що получих от консула на Нейно Величество във Варна, в което се съобщава за преминаването на Дунав от руснаците при Галац.
Техните светлости могат да бъдат сигурни, че ще им бъде оказана всякаква помощ за защита на Варна и бреговете на Османската империя.
Имам, и т. н.
(Подпис) Джеймс Уитли Динс Дъндас.
(Publications of the Navy Records Society, Vol. LXXXIII. Russian War, 1854 Baltic and Black Sea. Official correspondence, Edited by D. Bonner-Smith and Captain A. C. Dewar. Printed for the Navy Records Society, MDCCCCXLIII (1943), p. 243).
** През май (до средата на юни) 1854 г. османската (и египетска) ескадра, под командването на вицеадмирал Ахмет паша (Ahmet Pacha), Мушавер паша (Captain Adolphus Slade) и Хасан паша (Hassan Pacha), избира за своя временна база залива на Каварна. (The Nautical Magazine and Naval Chronicle, For 1854. London, Simpkin, Marshall and Co., 1854, (June 1854), p. 326; Turkey and the Crimean War: A Narrative of Historical Events. By Rear-admiral Sir Adolphus Slade, K.C.B. (Mushaver Pasha). London, Smith, Elder and Co., 1867, p. 245, 446).
