„Валми“ (Le Valmy) (1847) е 120 оръдеен трипалубен ветроход, един от корабите (vaisseau de ligne) на френската ескадра в Черно море по време на Кримската война (1853-1856 г.). Той е под командването на капитан Виктор Леконте (Victor Lecointe, capitaine de vaisseau). Корабът е в състава на Първа ескадра (Première ligne) под командването на контраадмирал Жан Гюстав Люгел (Contre-amiral Jean Gustave Lugeol) под общото командване на вицеадмирал Фердинанд Алфонс Амлен (Vice-amiral Ferdinand Alphonse Hamelin).
През юли и август 1854 г. при Балчик и Варна съюзническите ескадри са сполетени от холера. Първият случай на епидемията сред френската ескадра в Балчик е на 16 юли 1854 г. На 9 август 1854 г. холерата достига своя връх. В Балчик са открити палаткови болници. За да намалят загубите сред екипажите на 11 август ескадрите излизат в открито море и „Валми“ се насочва към залива на Каварна. На 15 август епидемията започва да затихва. На 17 август ескадрите се връщат в Балчик. Френската ескадра губи от холерата 757 души – моряци и офицери: Ville de Paris – 150; Montebello – 164; Friedland – 44; Valmy – 87; Bayard – 22; Charlemagne – 4; Jean Bart – 41; Henri IV – 5; Suffren – 21; Ville de Marseille – 9; Jupiter – 22; Iéna – 5; Alger – 54; Marengo – 97; Primauguet – 13; Magellan – 9; Calypso – 5; Descartes – 1; Cacique – 1; Pluton – 3. Само за един ден, на 10 август 1854 г., на борда на “Ville de Paris” и “Montebello” умрат от холера 62 души*.
Английската ескадра губи от холерата 706 (или 734) души**.
В залива на Каварна „Валми“ губи 87 души. До нас са достигнали имената на двама от тях – Henry Kermorgant (Анри Керморгант) и Marc Danet (Марк Данет), умрели от холера на борда на 9 и 17 август 1854 г. Няма данни къде са погребани – на сушата или в морето***.
Бележки:
* Histoire médicale de la flotte française dans la mer Noire pendant la guerre de Crimée, par le Docteur A. Marroin, Paris, J. B. Bailliére et Fils, 1861, p. 31.
Колко от умрелите от холера 757 френски офицери и моряци са погребани в Балчик и Каварна, и колко от тях са хвърлени в морето – никой не знае. Имената на трима от тях са: Пиер Лерукс / Pierre Leroux (25.07.1828 – 12.08.1854) – моряк 3-ти клас, умрял от холера на борда на “Ville de Marseille”; Марк Данет / Marc Danet (12.10.1821 – 17.08.1854) – моряк 3-ти клас, умрял от холера на борда на “Valmy”; Рене Шавалие / René Chevallier – моряк 2-ри клас, умрял от холера на борда на “Ville de Paris”.
За ужасите в залива на Варна военния кореспондент на вестник „Таймс“ Уилям Хауърд Ръсел пише: „Ежедневно нас поражали новые немыслимые ужасы. Разрыв тростью прибрежны песок вокруг торчащего клочка соломы, можно было увидеть лицо мертвеца, завернутого в солому и брошенного тут на поживу псам и стервятникам. Трупы поднимались со дна гавани и зловещо качались на волнах. Их приносило на моря, они проплывали вдоль корабельных бортов, наводя дурноту на команду – непотопимые, вытянутые в струнку, чудовищные в ярком свете дня. Однажды в гавани к „Карадоку“ прибило тело убитого французского солдата – его шейный платок был скручен на манер удавки, а лоб – раскроен до самого мозга. С большим трудом удалось его сново потопить. Возможно, в уютном домике в La Belle France (Прекрасная Франция) ждали его любящий родитель или взволнованная подруга, тревожились, что долго нет писма. Узнают ли они когда-нибудь о его несчастной участи? Команда лодки высадилась на берег, чтобы свалить в кучу несколько камней на манер причала. Сдвинув камень, они обнаружили под ним разлагающийся труп“ (Уильям Ховард Рассел. Британская экспедиция в Крым. В 2-х томах. Перевод с английского О. Н. Исаевой. Том I. Москва, Издательство Принципиум, 2014, с. 186).
Същата тъжна картина е и в залива на Балчик.
В „История на азиатската холера“ е отбелязано: „Към момента на избухването на холерата британският флот наброява 12 572 души. С едно-единствено изключение, всички живеят при еднакви условия и сред тях има 710 заболели от холера и 397 смъртни случая. От всичките случаи, 91,26 процента от заболелите били снабдявани с вода, черпена от извори при Балчик – едно място, където била разквартирувана страдащата от холера френска войска. Войската перяла дрехите си в тези извори, а земята на голямо разстояние наоколо била наситена с техните екскрети“ (A History of Asiatic Cholera. By C. Macnamara. London, Macmillan and Co., 1876, p. 205–206).
** Parliamentary Papers. Eleven volumes. 2. Army; Navy. Baltic and Black Sea Fleets. Return to an Order of the Honourable The House of Commons, dated 24 February 1857. A Copy of the Medical Statistical Returns of the Baltic and Black Sea Fleets, during the Years 1854 and 1855, p. 6) (според други източници 734) (The British Fleet in the Black Sea, While Under the Command of Vice Admiral J. W. D. Dundas by Major-General William Brereton. London, 1856, p. 3; Medical and surgical history of the British Army which served in Turkey and the Crimea during the war against Russia in the years 1854-55-56. In Two Volumes. Vol. II. London, Printed by Harrison and Sons, 1858, p. 47; Annals of British Legislation, Edited by Leone Levi. Vol. III, London, Smith, Elder & Co., 1858 (Baltic and Black Sea Fleets), p. 69.
*** https://www.wiki-sene.fr/histoire-de-sene/guerres-batailles/item/409-guerre-de-crimee-1853-1856.html; https://gw.geneanet.org/j438?lang=en&p=henry&n=kermorgant
