Да се пристъпи към формиране на Морско научно общество в България решиха ръководителите на ВВМУ “Никола Й. Вапцаров“, Института по океанология – БАН, Центъра по хидро- и аеродинамика към Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ – БАН и Института по рибни ресурси към Селскостопанска академия, които се събраха по покана на началника на Морско училище, флот. адм., проф. д-р Боян Медникаров. На срещата присъстваха и по един научен секретар от четирите организации, съобщи пред Maritime.bg кап. I ранг, проф. д-р Калин Калинов, заместник-началник по учебната и научна част на ВВМУ.
За членство в обществото са поканени Бургаски свободен университет, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, Център по подводна археология – Созопол, Медицински университет – Варна и Варненски свободен университет, като ще има и други поканени.
Идеята е то да обхване цялата морска научна общност в страната и затова ще бъде широко анонсирано.
В момента се разработва вариант на научна програма на Морската научна общност и се проучват юридическите въпроси, свързани със ситуирането на нова организация, обясни проф. Калинов.
На България определено й липсва морска стратегия. Като няма стратегия, няма как да има и морска научна програма. Ние работим на парче. Всеки е капацитет в своята сфера и подтикван от амбициите си извършва някакви изследвания. Вярно, степента на сътрудничество е добра, но това сътрудничество е добро, въпреки реалните условия, отколкото благодарение на тях. Черно море е забравеното море на Европа, по политически причини, като че ли то не проявява правата си. И ако сега направим една такава програма, да я наречен примерно Национална научна програма „Море“, със сродни инициативи по линия на трансграничното сътрудничество и комуникиране с наши партньори, с които вече работим по частни програми, смятам че можем дори да кандидатстваме за национално финансиране по нея. И да бъдат сериозно подкрепени редица дейности, които на този етап се изпълняват по-скоро като отговор на изискванията, постъпили по линия на европейското ни членство, коментира проф. Калинов.
Да вземем морския пространствен план – продължи проф. Калинов. – Когато се пристъпи към неговото правене това стана не по друга причина, а защото беше изискване, произтичащо от нашето членство в ЕС. Голяма част от изследванията на околната среда са базирани на европейска директива и ако не ги изпълним търпим санкции. Някак си държавата я няма тук. И сега точно в рамките на една научна програма ще можем да създадем базата, която да провокира и да пропагандира морето, като нещо повече от морските курорти. Пристъпваме към всичко това, работим и тази година програмата ще бъде ситуирана, категоричен е зам.-началникът на ВВМУ.
На въпрос, дали смята, че Морското научно общество може да стане катализатор за създаването на морска стратегия на България, която се бави от десетилетия, проф. Калинов отговори, че се надява това да стане факт.
Някой може да каже, че имаме прагматичен интерес да ситуираме национална научноизследователска програма „Море“, която да получи финансов ресурс и ние да имаме достъп до него. Вярно, това също е цел, защото изследванията не се правят с подръчни материали, струват пари. Но второто особено важно, на което разчитаме с нейното създаване е да сведем сътрудничеството на оперативно равнище. Защото и сега ние сме щастливи да работим на този принцип с някои организации. Ще посоча само една – Институт по рибни ресурси. Нашите колеги знаят каква апаратура имат в ИРР и при необходимост могат да отидат и да поискат да я използват. Същото става и обратно. За такова равнище на сътрудничество в широк мащаб говоря. А не да става като се обменят писма между директорите и т. н. Ето един факт на сътрудничество на оперативно ниво. Помня, когато се случи онзи нещастен инцидент с летеца, който падна в морето. Колеги от Щаба на флота ми се обадиха, че им трябва релефа на морското дъно и аз веднага, спомням си, бях в движение, спрях автомобила и след 5 мин. им предадох телефоните на всички, които имат средства за батиметрия: с каква чувствителност, на кого, къде са монтирани, на кого са демонтирани, могат ли да се монтират на кораб. Точно тогава се обадих на проф. Любомир Димитров от ИО, който се оказа, че в този момент излиза за батиметрия по техни проекти. Казах му: Имай готовност военните да те насочат в друг район. И веднага информирах Щаба, че имам колега, оборудван за батиметрия, който излиза от Варненски залив. Това наистина беше факт показват необходимостта от сътрудничество на оперативно ниво. Защото изведнъж се оказа, че малко са източниците с опит, с технически капацитет. И че работното познаване на това ниво точно при такива случаи трябва да сработва, каза още проф. Калинов.
По думите му има и трета важна причина за създаването на национална научна програма „Море“.
Ако първата е финансиране на програмите, втората – оперативното ниво на взаимодействие да слезе в работните екипи, то третата причина е нивото на взаимодействие, за да избегнем дублирането. Защото често една институция върши същото, което прави друга. Няма нищо лошо, че го правят, проблемът е че не ползват резултатите на другия. И отново откриват едни и същи неща. Признавам, че и ние сме имали изследвания, в които получените резултати по никакъв начин не се различават от тези на ИО, коментира още той.
И четвъртата причина, което може би е най важната – това е диалектическият принцип за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. Като се събере потенциал на едно място и той не роди нещо качествено, значи той изобщо не е потенциал, добави проф. Калинов.
