На 24 април 1964 г., с приемането от български екипаж на построения в Щралзунд (тогава в ГДР) траулер „Феникс“, е поставено началото на флота на българския океански риболов. Предприятието „Океански риболов“ е създадено два месеца по-рано.
Екипажът на „Феникс“ е съставен почти изцяло от кадри на Параходство БМФ. Първи капитан на кораба е Димитър Велков, а първи главен механик – Милко Герчев.
Още през 1966 г. корабите от скромния ни тогава океански риболовен флот доставят на вътрешния ни пазар 15 000 тона риба – два пъти повече от улова на риба от местните водни ресурси.
През 70-те и 80-те години риболовният ни флот разполага с 38 траулера, а в него са заети над 6000 души. Всеки кораб има екипаж от около 80 души. Флотът ни става сред най-големите в световен мащаб. През 1985 г. достига върха си. Специализираните английски издания нареждат България в първата петица на световните риболовни флотилии. Корабите на „Океански риболов“ кръстосват всички морета и океани. Най-много риба се лови в Атлантическия и в западните части на Индийския океан, но български кораби достигат и до Тихия океан.
Част от улова е предназначен за вътрешния пазар, но повечето се пласира в чужбина срещу валута – Близкия изток, Румъния, Унгария, Монголия, в републиките от бившия СССР, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай и в над 10 африкански държави.
От края на 60-те години „Океански риболов“ започва да носи печалба за страната. През 70-те години на XX век от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат по 100–120 млн. долара годишно, а през 80-те години – над 150 млн. долара. С част от парите се купуват нови кораби и техника, другите се използват за нуждите на икономиката.
След 1989 г. започва съсипването на предприятието. Големият ни риболовен флот е ликвидиран и разграбен без реална икономическа обосновка.
