Два нови научноизследователски кораба очакваме да построим през следващите години, един 20-метров за брегови изследвания и 35-метров, регионален клас, като това ще стане възможно благодарение на реализацията на голям проект от националните пътни карти на научни инфраструктури. Това заяви пред Мaritime.bg проф., д-р, инж. Любомир Димитров, заместник-директор на Институт по океанология “Фритьоф Нансен” – БАН и координатор на проекта.
Пътната карта е одобрена от Министерския съвет още през 2012 г. и окончателно е вписана с министерско постановление през 2014 г. Тя се нарича: „Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания“ – МАСРИ“ и е част от европейската инфраструктура „Евро-Агро“, която се финансира вече четвърта година.
Накратко, това е може би е единствената голяма пътна карта за научна инфраструктура извън София.
В случая консорциумът е изграден изцяло на регионален принцип от 8 партньорски организации във Варна: Институтът по океанология, Националният институт по метеорология и хидрология – филиал Варна, Центърът по хидро и аеро- динамика, Висшето военноморско училище, Техническият университет, Медицинският университет и Институтът по рибни ресурси.
“Пътната карта има четири направления. Едното е за научноизследователския флот, който преди всичко в момента включва като научноизследователска инфраструктура нашия кораб „Академик“, обясни проф. Димитров.
Тази година кораб “Академик” излиза на док за поредния петгодишен класов ремонт, който е на стойност близо 1,5 млн. лв.
“Вярно ни е служил досега, успешни са всичките над 250 мисии, които сме изпълнили с него. Все пак той вече е остарял и физически, и морално. Всички прибори и сензори и системи за измерване са аналогови, машината – също. Надяваме се сега, като излезе на доков ремонт, да вземе документи за още пет години, тъй като без кораб институтът е с вързани ръце. Затова правим всичко възможно да поддържаме тази инфраструктура, като в същото време се стремим да я заменим с нова”, коментира още проф. Димитров.
В тази насока вече са готови идейните проекти за два нови модерни научноизследователски кораба на консорциума.
Единият е за 35-метров кораб, регионален клас, който може да плава в Черно море, Средиземно море и океана. Ще разполага с нова хибридна задвижваща установка. Предвидено е автономно захранване със слънчеви панели, тъй като новите изисквания специално в някои от европейските пристанища (тенденцията е да обхване всички) са за нулеви емисии на въглероден двуокис, всичко да е на батерии. Тоест за да може да влиза в тези пристанища той трябва да има автономност до 2 часа да маневрира само на батерии. Корабът ще бъде оборудван с всички видове нови техники и ще струва около 22 млн лв. Екипажът, който сега на „Академик“ е от 17 – 19 човека, на новия, включително с готвача, ще бъде само от 9 души, за да може да приема още 16 човека за научноизследователските експедиции. Това е близо два пъти повече от екипажа, а сега са по равно.
Другият кораб ще е 20-метров за крайбрежно плаване – до 24 nm и с възможност да влиза до 60 nm, каза още проф. Димитров.
“Него мислим да заложим още тази година със съдействието на МОН по този проект, като финансираща организация. Този по-малък кораб ще има автономност до 5 дни. Той ще поеме по голяма част от работата на „Академик“, тъй като последните години, специално по националните програми и основно мониторинговите дейности на МОСВ, работим основно в 24-милната зона и шелфа. И новият кораб ще покрие основно тази част. С цялото научно, навигационно оборудване и машината той ще струва около 4,5 млн лв.”, заявява проф. Димитров.
“Големият кораб, който е значително по-скъп, очакваме до 4 – 5 години също да бъде финансиран”, подчерта още той.
По думите му в момента е важно ИО – БАН да замени „Академик“ и до 2-3 години да направи всичко възможно да има първо новия по-малък кораб, който е с обозрима възможност за финансиране, тъй като сумата не е толкова голяма.
“Като заложиш един кораб, не можеш да спреш строителството му, поради липса на средства. Просто парите трябва да са налични. За него финансирането ще дойде от МОН по пътната карта за научна инфраструктура”, обясни ученият.
Той подчерта, че в ИО – БАН се надяват неговото строителството да стане в наша корабостроителница.
“Във Варна има достатъчно корабостроителници, които могат да се справят. Все пак това ще бъде въпрос на голяма обществена поръчка. Ние ще се радваме да я спечели българска фирма, тъй като средствата по строителството на кораба ще останат тук, пък и контролът върху изпълнението му ще бъде много по-лесен”, отбеляза още той.
Що се отнася до изпълнението на пътната карта досега, според проф. Димитров, е свършена огромна работа. Само за Института по океанология вече е закупено оборудване за над 2 млн лв. Подновена е химическата лаборатория, закупени са нови прибори, които са за над 500 000 лв. Обновена е и генетичната лаборатория с нови прибори за анализи.
През тази година се очаква пък ВВМУ да придобие нов катер за обучение на водолази и той ще може да се използва от океанолозите. Проф. Димитров поясни, че условията за участие в пътната карта е всяко придобито съоръжение, лаборатория, оборудване, да бъде за споделено ползване между членовете на консорциума, както и от външни лица срещу определено заплащане.
“Пътната карта е от голяма помощ за техническия и апаратурния парк не само на нашия, а на всички институти, участници в консорциума”, допълни проф. Димитров.
“Надяваме се, тъй като имаме сведения, че все повече ще стават парите за финансиране на пътните карти у нас, да имаме достатъчно средства да заложим новия кораб. Също така ЦХА да построи нов тунел за аеромоделиране – аеротръба, ТУ – Варна – дълбоководен басейн за подводни заварявания и рязане. Цялата инфраструктура е осигурено и се надяваме, че всичко това ще проработи. Засега е одобрено финансирането на пътните карти до 2027 г. и през този период очаквам да имаме завършен нов кораб”, каза още проф., д-р, инж. Любомир Димитров.
