Картата „Черно море“, с размери 55 x 96 см, се съхранява във Френската национална библиотека „Галика“ (Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, GE SH 18 PF 99 P 22). Неин автор е Луи Андре Дюпюи (Louis André Dupuis), гравьор на географски карти и географ, активен между 1777 и 1807 г.
Географската дължина е по нулевия меридиан на остров Феро / Ferro (Longitude du Meridien de lʼIsle de Fer), магнитното склонение – 15 градуса (запад). Дълбочините в заливите са във фатоми (в залива на Варна – 9, 15, 17; в залива на Бургас – 3, 7, 14, при остров Koskik Adasi – 10).
Върху картата е нанесен и остров Koskik Adasi (Кешиш адасъ / Островът на свещениците) – днес Света Анастасия)*. Пред нос Шабла (Sapeler), със знак „+“, са означени опасните за корабоплаването плитчини и подводен риф.
Топоними по западния бряг на Черно море: Mankalia (Мангалия), Sapeler (нос Шабла), Kelograh bouroun (нос Калиакра), Cavarna (Каварна), Balteluk (Балчик), Batouvah (Батова), Soganlik (нос Соганлък), Varna (Варна), Galzha (Галата), Emineh – bouroun ou Cap du M-t Hemus (нос Емине), Misevria (Несебър), Akkiati (Анхиало / Поморие), Burgas (Бургас), G. de Foros (Залив Форос), Koskik Adasi (остров Кешиш адасъ / Света Анастасия), Sizepoli (Созопол), Vardourah (нос Урдовиза), Athaboli (Ахтопол), Rouze (Резово), Aïnehatha (Инеада).
* Остров Света Анастасия (Кешиш адасъ / Островът на свещениците) лежи в Бургаския залив в Черно море. Разположен е между нос Света Анастасия и нос Атия, на около 6 км югоизточно от Бургас. Той е третият по големина, от общо пет острова в Бургаския залив, с площ от около 8,5 декара.
За първи път островът се споменава през 1656 г. от османския пътешественик Евлия Челеби. В пътеписа си той пише:
„В едно от тези островчета, именно в „Света Анастасия“ има един богат манастир, в който един път в през годината се събират много християни и празнуват. Отсрещната страна на този остров се казва „Ченгене скеле“, което е оживено“. (Д. Г. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, XXI, кн. LXX. 1909, с. 717).
В бележките си: „Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord – est de Constantinople“ (Морско и военно разузнаване на Бургаския залив, североизточно от Константинопол), публикувани от кавалерийския капитан в оставка Леклерк (Leclerc) през 1808 г., френският капитан Андре-Жозеф Лафит-Клаве (André-Joseph Lafitte-Clavé, 1740-1794) пише за остров Анастасия (Света Анастасия):
„На 600 тоаза североизточно от носа и залива на Ченгене скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците“ (île des Prêtres) може да бъде приближен на половин кабелт“. (Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord – est de Constantinople, Par MM. Lafitte Clavé et Duverne de Presle; communiquée par M. Leclerc. // Annales des voyages, de la géographie et de l’histoire. Publiées par M. Malte-Brun. Tome Sixiéme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 342).
В дневника на експедицията в Черно море, от 28 април до 18 септември 1784 г., капитан Лафит-Клаве пише:
„27 юли, вторник. Хубаво време, известяващо буря, променливи ветрове, от запад, юг, север и изток. В края на деня и през нощта валя. На сутринта продължихме изкачването на брега и отидохме с лодка до острова на свещениците, откъдето продължихме по брега до един нос отвъд големия залив срещу острова на свещениците; върнахме се там на борда на Кирлангич [Лястовица]. Островът на свещениците (Keschil Adasi) е дълъг около 150 тоаза и широк 50. През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората – на северния. Периметърът на острова е обграден от стръмни скали и достъпът до него е само по дървен док, който е направен в северната му точка и който е покрит със сграда. В този док има две лебедки, за да могат да се изтеглят на сушата лодките, които достигат до брега там, в случай на буря, която би ги разбила в скалите, ако бъдат оставени във водата. От този док се качвате до острова по дървено стълбище. На този остров има гръцки манастир, чиято постройка образува нещо като квадрат със страна от около 20 тоаза: в този манастир има 40 стаи, където има само двама монаси“. (Journal dʼune voyage sur les côtes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clavé publie par Dimitris Anoyatis-Pelé. Les Èditions Isis, Istanbul, 1998, p. 112-113).
Остров Света Анастасия е нанесен и върху ръкописна, недатирана карта на Черно море, изчертана от френския картограф Жан-Батист Бургиньон д’Анвил (Jean-Baptiste Bourguignon d’Anville, 1697-1782), съхранявана в Националната библиотека на Франция в Париж, с името Kechiche Adasi (monachi insula).
