Разговаряме с дъщерята на к.д.п. Светлозар Собаджиев за надеждите на семейството, за ситуацията в Панама и за действията, които ще бъдат предприети в негова защита.
Вече повече от година баща Ви и е в панамски затвор, как се справяте без него?
На първо място е емоционалният момент, може би е ясно за всички, че цялото семейство преживява ежедневно огромна мъка. Ние непрекъснато мислим как той се справя с ужасните условия на живот там, за неговото здравословно състояние, което в момента не е добро и се влошава с всеки изминал ден. Условията за живот в затвора „Ла Хоя” са изключително тежки и мизерни, бих казала нечовешки. Статия, която срещнах в интернет потвърждава думите на баща ми, че този затвор може да се оприличи с концлагер – претъпкани килии, липса на всякакви хигиенни условия, най-вече на питейна вода и храна. Баща ми винаги е бил силен човек и успява по някакъв начин да се държи, но най-голямата му мъка както и нашата, която ни убива ежедневно е, че той лежи невинен вече година и четири месеца. Освен емоционалния стрес, който преживяваме, не мога да скрия, че финансовото ни положение вече е доста тежко, тъй като баща ми беше основната ни опора.
Разполагате ли с факти в подкрепа на неговата невинност?
Предполагам, че има хора, които изразяват съмнение относно невинността на баща ми, акцентирайки своето внимание докато четат за него единствено върху думата наркотици, без реално да са запознати със случая. По материалите предоставени ни по делото е извършен анализ на фактите от компетентни лица. Става ясно, че той е задържан на база само на свидетелски показания на трима души от екипажа, които съдържат груби лъжи и абсурдни несъответствия. Дори и човек, който никога не е бил на море, би забелязал в показанията колко абсурдно звучи, че на един кораб натоварен плътно с контейнери би било възможно от десния борд да се види какво се случва на левия. Не бих искала да навлизам в подробности, тъй като делото дори още не е започнало, но налице са редица съмнителни показания като предходното. Всички те са изпълнени с подобни лъжи. Също така на баща ми е бил оказан натиск при задържането. Той е бил каран да подпише споразумение, с което да признае вина, което той категорично е отказал, тъй като би предпочел да умре отколкото да признае нещо, което не е извършил и невинен да изкупува чужди грехове. Разбирате, че виновен човек не би постъпил така!
На какъв етап е защитата на баща Ви и през какво сте преминали до този момент?
Правораздавателната система в Панама се оказа изключително тромава и тотално различна от европейската. Там уви, както и в други латиноамерикански държави не важи максимата „невинен до доказване на противното, а точно обратното „виновен до доказване на противното“. Честа практика в Панама е следствията да се точат с години. Има рекорди от пет години престой в затвора преди провеждане на разпит. Вероятно точно по тази причина до момента с баща ми не е проведен дори и разпит, за повече от година не можаха да намерят преводач от български език. Ясно е, че без тази стъпка не може да бъде даден ход на неговото освобождаване. Сумата за адвокатската защита се оказа много висока и непосилна както за нашето семейство, така и за колегите му.
Кой ви оказа подкрепа в събирането за средства за защитата и друго съдействие?
Искам да изразя огромната си благодарност към хората, които от самото начало участват в каузата за освобождаването на баща ми, подкрепяйки го морално и финансово. Както за физическото му оцеляване в затвора, така и по набирането на средствата за адвокатската защита. Баща ми получава подкрепа и от CESMA. Председателят на организацията напълно споделя мнението, че показанията са нагласени. Както обаче вече споменах, сумата се оказа твърде висока и имайки предвид тромавата съдебна система в Панама и проточването на работата по случая ще са необходими още средства.
Получавате ли съдействие от държавата?
След проведена среща в парламента между депутати и представители на МВнР, със колеги и председателя на БАМК, се координираха усилията по неговия случай. Разбираме, че държавата не може да окаже финансова помощ, но подкрепата от страна на почетния ни консул в Панама г-жа Клаудия Лисичкова де Мичев, допринася както за набавяне на вещи от първа необходимост и лекарствата, от които той толкова много се нуждае, така и за подобряване на неговото психическо състояние след посещенията й в затвора. Семейството и близките изразяваме искрена благодарност за усилията, които тя полага.
Какви са Вашите надежди?
С огромно съжаление мога да споделя, че надеждите ми намаляват с всеки изминал ден, въпреки че в началото всички си мислехме, че след като баща ми е невинен бързо ще се прибере у дома. Предвид всичко, което разказах по-горе и поради факта, че невинността на баща ми не е фактор гарантиращ бързото му завръщане, все повече се притеснявам, че решаването на случая ще се проточи дълго време. Оставаме в плен на събирането на пари за адвокатски хонорари. Баща ми винаги е бил много горд човек и никога нито той, нито някой от нашето семейство, сме допускали, че можем да стигнем до момент, в който да се молим за някаква помощ. Той винаги е решавал сам проблемите си и е помагал на всички, които са имали такива. Но уви, ситуацията, в която се намира в момента изисква широка подкрепа, затова се обръщам към всички добри хора и най-вече към морската общност в България – да подкрепят каузата за освобождаване на баща ми.
Средства за правна помощ на к.д.п. Собаджиев се набират на сметка:
Банка Societe Generale Експресбанк, Клон Транспортна Варна
BIC: TTBB BG 22
IBAN: BG51 TTBB 9400 5525 7756 73 USD
Титуляр: Българска Асоциация на Морските Капитани
Maritime.bg – България
