Проф. д-р Георги Милошев е възпитаник на Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, има магистърска степен по Молекулярна биология, специалност Генетика. Още по време на следването си започва работа в Института по молекулярна биология (ИМБ) на БАН – София, където работи и до днес. През 1994 г. защитава докторска дисертация на епигенетична и молекулярно-генетична тема. Понастоящем е професор и ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към ИМБ – БАН. Работил е като гост-учен във Великобритания и САЩ. Автор е на над 50 научни публикации в реферирани научни издания в чужбина и у нас.
Професор Милошев, какви са главните задачи пред лабораторията, която оглавявате?
Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие е част от ИМБ към БАН. Задачите на нашите изследвания са свързани с механизмите на работа на генетичния апарат, как ДНК и гените работят съвместно, как околната среда влияе на тези процеси и до какво води това. Работим и по проекти за стареенето на клетките, разглеждаме как те остаряват и какви са факторите, които предизвикват ускорено стареене. Като продължение – има ли вещества, фактори, биологични съединения, които могат да забавят стареенето на клетките, и разбира се, стареенето на целия организъм.
По какви проекти, свързани с екологията на Черно море, работите?
През последните шест години, заедно с колегите от Института по невробиология (проф. Албена Александрова) и Института по екология (проф. Нешо Чипев), работихме по два проекта, свързани с живите организми в Черно море. Тези проекти бяха финансирани от Фонд „Научни изследвания“ и са свързани с генетиката на черната мида, а също и на някои видове бели миди, които се срещат по нашето крайбрежие. Целта на тези проекти бе да се определи влиянието на замърсяването в Черно море върху биосферата и живите организми. Ние, като молекулярни биолози, изследвахме геномните увреждания и промените в ДНК, каквито може да има както за живите организми в Черно море, така и за хората, които в крайна сметка консумират морски дарове.
Колко е замърсено Черно море?
Черно море е замърсено не повече и не по-малко от останалите морета, например Средиземно море. В Черно море обаче е възможно твърде рязко да се влоши ситуацията, тъй като то е воден басейн от затворен тип. Ние не сме търсили самите замърсители, макар колегите от Института по екология да откриха и замърсяване с тежки метали.
Какви изменения открихте в ДНК на мидите?
Изследвахме 120 точки по българското черноморско крайбрежие, като започнем от границата с Румъния и стигнем до границата с Турция. През 10 – 20 км събирахме живи обекти (миди), които изследвахме два пъти годишно – през ранна пролет и късна есен. За контролни (чисти) проби вземахме миди от мидени ферми, защото там наистина се оказа, че водата е по-чиста и се спазва сериозен санитарен контрол. Най-много увреждания в ДНК на мидите установихме в районите на курортните комплекси и устията на реките Ропотамо и Камчия. За наше учудване най-голямото замърсяване бе установено край курортните комплекси, а не край големите градове Варна и Бургас. Дори миди, взети от кейовете на пристанище Варна и пристанище Созопол, там където се връзват корабите, понякога са по-чисти от тези, взети за изследване от акваторията край курортни комплекси. Много интересно бе, че наблюдавахме цикличност във времето. Живите обитатели имаха увреждане на генома през есента, което ние тълкуваме като последица от курортния сезон. След това, когато отидем на същата точка през пролетта – нещата са малко по-добре и отново през есента – измененията в ДНК стават много сериозни. Изводите са ясни – замърсяването, отговорно за изменения в ДНК на морските обитатели, което ние наблюдавахме, не идва толкова от промишлени източници, а по-скоро от хотели, басейни, тоалетни и т.н.
Тоест не индустрията, а туризмът замърсява повече крайбрежната ни зона?
Да, именно.
Измененията в ДНК на морските обитатели, установени по време на вашите изследвания, опасни ли са за човека?
Определено тези промени при мидите увреждат техния живот и тяхната ДНК. Вероятно се появяват и мутации. Ние не сме изследвали за увреждания, които се виждат в органите им, но виждаме настъпили такива на клетъчно и ДНК ниво. Това несъмнено рано или късно довежда до увреждане на органите на тези морски обитатели. Хранейки се с тях, в човешкия организъм може да има проявления.
Професор Милошев, а какви са резултатите от вашите изследвания за наличие на микропластмаси?
Микропластмасите се получават от по-големи парчета пластмаси (чашки, лъжички, парчета от мрежи и др.) попаднали в морето, което то после раздробява. Видими са само под микроскоп. Проблемът е там, че те се поглъщат от живите организми в Черно море. Мидите са филтратори, те непрекъснато филтрират вода, така се хранят и неизбежно поглъщат тези микропластмаси. Намерихме, че средно всяка мида от тези, които изследвахме, съдържа 5 частици микропластмаси. Тези микроскопични частици пък могат да бъдат покрити с различни химикали, могат да имат върху себе си различни органични разтворители, химически съединения и отрови. В момента много активно се работи, за да се установи доколко може да бъде увредена една клетка от микропласмасата. Да кажем, че човек ще изяде 5 миди, с което той поглъща 50 микропластмаси. Какво се случва с тях, когато влязат в нашата храносмилателна система и докъде стигат те, е обект на допълнителни изследвания.
Това звучи като предупреждение, но в крайна сметка микропластмасата също може да увреди човешкия организъм? Сещам се за други Ваши предупреждения, които отправихте преди близо 10 години, за опасността от Е-тата в храните, които консумираме.
Да, възможно е.
Относно Е-тата – тази година нещата, които ние обявихме преди 10 години, бяха потвърдени от Европейската комисия. Десетилетие след като комисията беше сезирана, че от 10 до 1000 пъти по-ниски концентрации от разрешените при Е-тата увреждат човешката ДНК. Едва сега ще започнат по-сериозни изследвания, които ще бъдат включени в нова европейска научна програма.
Да се върнем на Черно море. Планирате ли други проекти, свързани с живите организми в него? И какви стъпки трябва да се предприемат за ограничаване на замърсяването?
Избрахме изследванията на мидите, тъй като те са нещо като архив на замърсяването на конкретния район. Разработихме и два нови варианта на методи за по-прецизно изследване на замърсяването и влиянието върху генома. Създадохме и преносим апарат, който е изцяло наша разработка, и след вземане на проба до 20 минути се установява влиянието върху клетките и ДНК. Провеждаме начални разговори и за други изследвания на живите организми в Черно море, например с колегите от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ сме обсъждали бъдещи изследвания във Варненското езеро. В спешен порядък обаче трябва да се направят много сериозни научни програми между страните на Черно море, говоря за близкия времеви хоризонт, т.е. до 5 – 6 години, за да бъде атакуван проблемът със замърсяването в морето ни. В противен случай рискуваме да допуснем превръщането му само за 15 – 20 години в мъртва кална локва.
