Научноизследователската програма, по която работи Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ през тази година, определи темата на нашия разговор с неговия зам.-началник по учебната и научна част, кап. I ранг, проф. д-р Калин Калинов.
Как върви изпълнението на научната програма на Морско училище?
Всяка година започваме с преглед на текущите проекти и програми, в които участваме и по тази причина през януари направихме ретроспекция на изпълненото в текущ план. Първото, което заслужава да отбележим е, че в момента училището има 31 активни проекта. Това за нас е голямо постижение, като се има предвид щатния преподавателски състав. Говоря за преподавателите, които се занимават с научни изследвания и хората от научната секция, като, разбира се, не всички от тях са включени в конкретните изследвания. За общо 150 души тези 31 проекта наистина за много добра атестация за училището.
Какво изпълнихме успешно? Първото, което приключихме, е нашето участие в Програмата за морско пространствено планирана. Участвахме в тази част, която се отнася за навигационните аспекти на районирането на морето, зоните за сигурност, свързани с военното дело. И там, където имаме определени интерес, това са зоните за развитие на различните икономически дейности в морето.
Друго. Продължават нашите изследвания, свързани с обработването на изображения, заснети от дистанционно управляеми безпилотни апарати, т.нар. дронове. Получаваме добри резултати. Сега имаме идея и със завръщането на колегите, сядаме да обогатим изследванията не само с видеоизображения, а да преминем и към обработка на високочестотни радиосигнали. Защото специално за нуждите на кризисния мениджмънт при наличие на силно задимяване, примерно, на облачност с ниска мъгла, определено по надеждното средство са високочестотните сигнали. Това е една перспектива, към която ще се насочим – към високочестотните сигнали, излъчвани от управляеми дистанционни платформи.
Какво друго е ново в програмата на училището?
Като основна задача, която вече се изпълнява, е подготовката на НИК „Св. Св. Кирил и Методий“ (НИК 421) за това, за което е придобит – за научни изследвания. Корабът помогна много на нашите антарктици. С него подпомогнахме изследванията на колегите от Института за полярни изследвания. Сега намерението ни е по-пълноценно да навлезем в изследователската дейност и искаме да подготвим кораба да извършва пилотни изследвания с апаратурата, с която разполагаме. Ще дадем образци на кораба от нашата апаратура най-вече в областта на батиметрията – релефа и дълбочините на морското дъно, което ще картографираме. Това е една черна кутия към този момент. Защото е много ограничена информацията около Антарктида. Там има висока динамика особено в ситуацията, свързана с деликатните места, където има подходящи заливи за заставане на котва, поради динамиката на релефа на морското дъно от спускащите се ледени блокове от ледниците се променя характеристиката му. Искаме да видим там как се променят тези неща, какво се случва, какво можем да работим в тази сфера. И това ще бъде неотложната ни задача – да подготвим кораба за комплексни изследвания, между които батиметричните може би ще бъдат на централно място. И така вече и ние да се включим активно в световните изследователски програми в зоната на Антарктида.
Тоест започвате ново направление?
Да, ново, но в географски смисъл, а не във функционален. Защото нещата, които ще извършваме с кораба и сега ги правим тук, във Варненското езеро, в Черно море. Ние сме изпълнявали вече този тип изследвания, но сега искаме да се ориентираме и там, да видим какви са възможностите да се включим в програмите, които досега стояха малко встрани от нашето внимание – за климатичните промени. Корабът всъщност ни дава една нова перспектива, освен самочувствието, защото сами разбирате, че досега ползвахме ограничени по мореходност плавателни съдове. Ограничени по вместимост, ограничени като капацитет да поддържат изследванията, примерно, когато се налага да носим генератори, просто защото няма ток, с който да работим. А корабът дава всички тези възможности. Вече закупихме контейнер, оборудването което ще бъде поставено в него е лабораторно с всичко необходимо. Или това е съвременна лаборатория в контейнер, която ще се качва на кораба – снабдена с необходимата модерна апаратурата, с консумативите за изследванията с нея, които ще извършва нашият екип на море. Така че това е неотложната ни задача.
Училището влезе много добре и в сферата на военно-технологичните разработки в проект, който е за водолазни интервенции. Миналата година изпълнихме базовата задача – разработихме изискванията към системата и оперативната концепция към нея. Върху това ще стъпим в по-нататъшното разработване на дизайна и после на прототипа на системата. Така че изпълнихме нашите задължения и вече получихме разрешение да сключим договор с изключително голяма световна компания в областта на въоръжението и техниката, където ще бъдем подизпълнители с аналогична задача. Само ще кажа, че колективът, който участва, е в порядъка на 22 души. Половината от тях са външни водещи специалисти от всички български военни изследователски звена, които участват в тази програма. Така че там, в сферата на сигурността, започнахме вече да стъпваме по-уверено и да излезем на международната сцена с тези два проекта, за които споменах: за водолазните интервенции и този, който ще работим със световната компания. Той е в сферата на новите перспективни комплекси на въоръжения, които безспорно доказаха необходимостта си от развитие на функционалността в хода на събитията в Украйна. Така че и тук също излязохме на международната сцена като училище. Впрочем, малко бяхме изостанали в тази сфера. Знаете, че страната ни беше в перманентна криза, която не позволяваше да се отделят сериозни средства за военна изследователска дейност. Но се работеха няколко перспективни проекта, върху които бе съсредоточено вниманието и ключовото условието, което ни бе поставило министерството като задача, е да достигнем до европейските фондове, където средствата вече са изключително големи. Разбира се, това постигане изискват две неща. Първо да имаш авторитет, защото иначе просто ще те отхвърлят. И второ – да имаш капацитет, защото трябва да можеш да оправдаеш очакванията. Така че и там влязохме успешно.
Какво залагате и в перспектива?
Когато правихме ретроспекцията в началото на годината мислихме и за перспективите на изследванията в по-далечното бъдеще, за да можем отсега да заложим основите им. Знаете че училището се разви в областта на кибероперациите, свързани най-вече с киберсигурността, но нека да кажем и изграждането на информационно комуникационни системи. Желанието ни е да се насочим в тази сфера с малко повече изследвания. Дейността ни да бъде в изследователски дух, а не просто да преподаваме. Паралелно, когато разсъждавахме по тази въпроси, се случи и бума на изкуствения интелект. Много е смело да го кажем на този етап, но ние трябва да намерим своето място и там. Още повече, че все по-често се говори за дистанционно управляеми кораби и такива технически решения вече съществуват. Водещи световни фирми работят в тази насока с изключително високи постижения. Ако наложим всички фактори, нарастващата надеждност на техниката, опитът през последните години сочи, че голям процент на грешки вече не се дължат на техниката, а на хората които я експлоатират. Затова акцентът е насочен към тях.
Другата даденост е нещо, което не искаме да си признаем, но като че ли има оттегляне в национален план от морската професия. И все по-трудно ни става да подбираме качествени желаещи да се занимават и да се отдадат на тази професия. Като наложим и техническите достижения, като наложим и постиженията в областта на изкуствения интелект, мисля че не сме далеч от мига, в който екипажът на кораба ще бъде преосмислен и ще има по-скоро надзорни функции на системи, дистанционно управлявани или ползващи елементи на изкуствен интелект. А човешкият персонал да се сведе до поддържащ или надзираващ на място като супервайзери на работата на тези системи. Сами разбирате, че една такава силна промяна на акцента на образование, подготовка на морските кадри, свързан с промяна на характера на морската професия, твърдо ще изисква някаква научноизследователска поддръжка. Това е едно от перспективните направления, върху които се замисляме сериозно. Вече съм споменавал пред вас, че при наличието на подходящо финансиране сме способни да работим и за две години да сме готови – имаме подготвени разработки да излезем на дистанционно управляем прототип, който да извършва определени дейности в крайбрежната зона. Имаме капацитет да излезем в това направление и мисля, че ще ни се наложи.
Друга сфера, като доста перспективна в бъдеще, е отново свързана с нарастващата взаимност на комплексните системи от страна човешкия фактор. С комплекс изследвания, в които имахме капацитет в дълъг период, но като че ли го позагубихме. Това са физиологичните изследвания, изследвания в областта на психологията. Този капацитет трябва да възстановим. И мисля че това ще стане – в момента имаме много добро ядро от специалисти по подобни въпроси в училището.
Най-вероятно ще започнем с вътрешни проекти. Да спомена, че това е нещо, което развихме много добре. Създадохме система за вътрешни проекти, финансирани със средства на училището. Това са малки проекти, които обикновено се съсредоточават върху изграждането на материална база, лаборатории. Но има и проекти, които стигат до други продукти, например имаме софтуерни продукти, софтуерни приложения, които вършат разчетите на нуждите при търсене и спасяване на море, на нуждите при прогнозиране на разливи с изключително висока точност. Училището ни разполага със софтуерно приложение разработено от наши специалисти от екипа на проф. Цветков, което отчита спътникова информация, взема прогнозни данни и прави много добро прогнозиране на маршрута на дрейфащи предмети. По много неприятен повод се наложи да го приложим. Спомняте си, че откриха тялото на украински пилот по южното Черноморие, върнахме се в района и по времето, когато е свален, колегите задействаха със софтуерното приложение с метеорологичните данни за този момент и за следващите дни. Получихме изключително точна прогноза до няколко квадратни километра и къде трябва да бъде търсено тялото. Много неприятен беше поводът, но в крайна сметка софтуерът показа своите възможности. Така че това ще даде нова философия на търсенето и спасяването на море, ако има такава потребност.
Какво става с иновационния център, за който вече сме говорили пред maritime.bg?
Работи. Това е един вид нещатна организация (няма щат), всъщност постоянни в нея са фигури, а не личности. В този център има място за човек, който стои на моята длъжност, в него има място за човека, който заема длъжността на проф. Цветков, имат място научните секретари на факултетите. Всъщност, това е средата, която създаваме, за да има подходящи условия за екипи. Това е форум, където те могат да се съберат, където да се срещат с нашите партньори и да се опознаят един с друг. И когато в процеса на работата си срещнат инициатива, за която предполагаме, че нямаме капацитет, а насреща я има, се получава процес на свързване. Това е идеята на иновационния център. Не мислим да го превръщаме в нещо тежко, административно, с което да се хвалим. Защото знаете, че всяко нещо, което замирише на администрация, има тенденция да става самодостатъчно и да се занимава повече с илюстрация, отколкото за това, за което е създадено. Точно по тази линия в края на април при нас дойдоха партньори от фирма “Скортел”, които изнесоха семинар, за да ни запознаят с достиженията на разработките си. Беше приятелска среща. Нашият ангажимент бе да поканим от наша страна партньори от региона, защото “Скортел” има представителство във Варна, но е софийска фирма. Идеята е да правим точно такива срещи. Ето колеги, събрахме се, дайте да видим можем ли някъде нещо да стартираме. Това е форум, това е инициатива, за да вървят нещата напред.
