Фаваргер (H.F. Favarger) е италиански издател, работещ в Триест.
Картата на Фаваргер е издадена на новогръцки през 1844 г. Тя е с размери 200 х 80 см и мащаб 1:2 364 000. Тук представеното копие се съхранява в Националната библиотека на Франция в Париж.
Картата обхваща Средиземноморието и Черно море. Плана на Бургаския залив (ΚΟΛΠΟΣ ΒΟΥΡΓΑΣ) е една от вложките в картата. Картата обхваща акваторията на Бургаския залив – от Несебър (Месембриа) и Анхиало (Поморие) на север до Созопол / Аполония и Маслен нос (Зейтун борун) на юг. Планът е снабден със скàла в мили.
На картата са нанесени островите Света Анастасия (N: ʼΑναστασίος) и Свети Кирик (N. Κύριος). Със знак котва са представени удобните корабни стоянки, а със знак „+“ опасните за корабоплаването плитчини и подводни скали.
За Бургаския залив френският пътешественик Жан-Батист Льошьовалие пише в своите „Пътуване по Пропонтида и Понт Евксин“ (Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin):
„Бургаският залив, чийто център е разположен на 42° 22′ северна ширина, съдържа на площ от около четири и половина левги на ширина и пет на дълбочина няколко пристанища, подходящи за най-големите плавателни съдове. Това са пристанищата Месембрия, Ахиолу, Бургас, Чингане, Сизеболи и старото пристанище Форос, където вече няма град.
Бургас е главното пристанище на този залив и стоварище на голяма транзитна търговия за Константинопол и различните пристанища на Черно море. Там се товарят аби или вълнени платове, самоковско желязо, зърнени храни, вълна, масло, сирене и вино.
Ахиолу, заобиколен от солници, чиито доходи принадлежат на великия княз, осигурява само сол с посредствено качество.
Месембрия, която турците наричат Месури, е древен град, разположен на полуостров, заобиколен от скали, до който се стига само по много нисък и тесен провлак, преодолян от вълните при бури, и който все още предлага някои останки от зидана ограда, която морето разрушава последователно. Той осигурява много вино и няколко малки кораба, които са построени изцяло от дъбова дървесина.
Чингане, ново турско село, в което се товарят много дърва за горене и за строеж на къщи, има сравнително добре покрит срещу ветровете рейд, но той е опасен поради лошото качество на дъното му и червеите, които се прикрепят към корабите.
Сизеболи, който е разположен на полуостров и чиято каменна стена е разрушена, има най-добрия рейд в целия залив и където могат да акостират военни кораби. В това пристанище, обитавано само от гърци, се товарят много дърва и вино“. (Jean Baptiste LeChevalier, Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin. Tome second, Paris, Dentu, Imprimeur-Libraire, 1800, p. 372-374).
