Уилям Хедър (William Heather, 1764-1812) е английски гравьор и издател на графики в Лондон.
Върху картата на Хедър (с размери 76 х 189 см) “A new chart of the Mediterranean Sea” (Нова карта на Средиземно море), издадена на 12 юли 1797 г. в Лондон („Published as the Act directs, July 12th 1797, by W. Heather & Co. at the Navigation Warehouse, No. 157 Leadenhall Street, London“), е нанесена и Варна (Varna).
Картата е украсена с 4 рози на ветровете с 8 лъча (румби). Курсовите линии (локсодроми) са нанесени с черно мастило (с черно мастило е и цялата графика). В картата са вложени и планове на пристанищата Marseilles (Марсилия), Genoa (Генуа), Leghorn (Livorno / Ливорно), Smyrna (Измир). На територията на България е нанесен надпис BULGARIA. При нос Шабла с точки са представени опасните за корабоплаването в тези води плитчини и подводен риф*. На нос Калиакра е нанесен дервишкия манастир (Monastry)**. В заливите на Калиакра, Балчик, Варна и Бургас, Созопол и Инеада със знак котва са означени удобните корабни стоянки.
Топомими по западния бряг на Черно море: Sutguli (Констанца / езеро Сютгьол, на север от Констанца), Ruins of ancient Mole (останки на стар вълнолом), Mankalia (Мангалия), Nories Bay (на юг от Мангалия), Poche (плитчини и подводен риф при нос Шабла), Monastry (дервишки манастир на нос Калиакра), C. Varva, high Land (нос Калиакра, висока земя), Baltchiok (Балчик), Varna (Варна), Galatas (Галата), C. Emonas (нос Емине), Varna (Несебър или Анхиало / Поморие), Gulf of Foros (Бургаски залив), Foros (Бургас), Lopoly (Созопол), C. Zeiton (Зейтун борун / Маслен нос), Port Blanc (Port Baglar / Заливът на Лозята?), Niada (Инеада?), Ateboli (Ахтопол), Port Ineada (пристанище Инеада).
За Варна френският дипломат Шарл дьо Пейсонел (Charles de Peyssonnel), пише:
„Варна е най-голямото пристанище на България. Това е транзитно място за всички български и влашки стоки, предназначени за Цариград, и онези, които се прекарват от столицата за двете провинции. Градът е малък, но добре населен. Там се наброяват 16 000 жители. Има пет джамии, един обществен пазар и около 200 дюкяна. Градът е разположен в дъното на залив, дълбок 8 – 10 мили, обкръжен от високи планини. Всякакви видове плавателни съдове могат да влязат и зимуват там с пълна сигурност. Има 14 – 15 каика, 20 – 22 пики дълги и много други малки съдове отредени за пристанището. Почти всички жители са еничари, но доста отдадени на търговия. Във Варна могат да се продават доста голямо количество стоки за потребление в града извън транзитните“. (M. de Peyssonnel (Charles), Traité sur le commerce de la mer Noire. Tome second, A Paris, Chez Cuchet, Libraire, MDCCLXXXVII (1787), p. 154-155).
За Варна (през 80-те години на ХVІІІ век) френският пътешественик Жан-Батист Льошьовалие (Jean Baptiste LeChevalier) пише в своите „Пътуване по Пропонтида и Понт Евксин“ (Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin):
„От Кара Харманлък до Варна, главно пристанище в тази област, се намират Кюстендже, Маукалия, Каварна и Балчик, където корабите отиват да вземат някои хранителни припаси. Но те товарят в други безлюдни заливчета дърва, с каквито са покрити планините, и зърнени храни, докарвани от вътрешността на страната.
Варна, голям град на морския бряг при устието на река, образуваща голямо езеро и блата в долината му, е била оградена в предпоследната война в обърнатата към полето част с прост землен окоп без фланкове. Откъм морето и реката, които обкръжават почти половината ѝ обиколка, плетовете на градини, къщи, палисадите и някои малки части от окопа си ѝ служели за ограда. Този град, единствен устоял на напора на русите, има едно старо укрепление с кули. Работено е да се възстанови лошият ходник, който го покрива, като се следва същото трасе, но придавайки повече ширина на рова и дебелина на парапета. Заливът на Варна, който изглежда сигурен и годен да приеме една ескадра, е ограден от едната страна от нос Галата, а от другата – от този на Соганлик. Постоянно пристигат голям брой кораби, които превозват зърно, птици, яйца, масло и сирене за Константинопол, както и вино за Херсон.
Населението от около шестнадесет хиляди души турци, гърци или арменци, както и голяма част от хранителните продукти, необходими за прехраната на столицата, които се качват във Варна, правят този град твърде важен, за да се пренебрегват средствата за защитата му от предприятията на врага. Ето защо е необходимо да се укрепи по-добре и да се защити пристанището чрез батареи, разположени на различните височини, които го заобикалят.
Във Варна, чиито околности са отчасти необработваеми, има дванадесет джамии, две гръцки църкви и една обикновена кула или камбанария, построена преди около двадесет и пет години, в която е поставен часовник с камбана: това е единственото място в Турция, където все още сме чували този звук. Пътищата дотам са лоши и трудни и пресичат няколко разклонения или подножия на планината Хемус, която турците наричат Балкан“. (Jean Baptiste LeChevalier, Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin. Tome second, Paris, Dentu, Imprimeur-Libraire, 1800, p. 369-372).
* https://www.maritime.bg/87622/ (Нос Шабла върху карта на Робърт Сейър от 1788 година);
https://www.maritime.bg/92200/ (Подводният риф при нос Шабла върху карта на Робърт Лори и Джеймс Уитъл от 1794 година).
** За дервишкия манастир на нос Калиакра френският пътешественик Франсоа дьо Пави, Сеньор дьо Фуркево (François de Beccarie de Pavie, baron de Fourquevaux, 1563-1611) пише през 1585 г. в своите пътни бележки:
„Напускайки Балчик, след като изминахме около осемнадесет мили, има един планински нос, на чийто връх има различни развалини, които свидетелстват, че в миналото е имало някакъв голям град. Сега там има манастир, където пребивават около 200 такива дервиши, турски духовници, облечени изцяло в бяло, с овчи кожи на раменете, които раздават милостиня на всички идващи там, християни или други“. (Френски пътеписи за Балканите XV – XVIII в. Съставила и редактирала Бистра А. Цветкова. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1975, с. 180; Sergiu Iosipescu. La mer Noire et les routes du commerce européen aux XVIe-XVIIe siècles. Étude de cas: le port et le château fort de Qaraharman. // Études Balkaniques, 2015 / 1 (№ 21), p. 247).
