„Аладжа банка“ е пясъчна и тинеста плитчина постоянно покрита от морската вода, разположена пред курортния комплекс „Златни пясъци“ (с координати: 43°16’37″N 28°3’13″E).
На 6 август 1830 г. Френското географско дружество в Париж получава от Едуард Тетбу де Марини, нидерландски агент в Черно море, ръкописна карта на Балчишкия залив (Banc découvert en Mars 1829 dans la baie de Balchik).
„Г-н Тетбу де Марини, агент на правителството на Нидерландия в Черно море, изпраща на Дружеството, чрез посредничеството на г-н Барбие дю Бокаж*, 1. план и описание на риф, разположен близо до нос Ягниш-Такил, на южния бряг на Керч; 2. план на залива Балчик, в България, където е посочена плитчина, открита през 1829 г. и докладвана при потъването на австрийски кораб. Същият кореспондент предлага да изпрати по-късно на Дружеството няколко други плана и бележки, които притежава за различни части на Черно море“**.
На ръкописната карта на Балчишкия залив на Едуард Тетбу де Марини е нанесена и пясъчната плитчина (Аладжа банка), където през 1829 г. потъва австрийски кораб при координати: Latitude 43°17’N, Longitude 24°44’O.
В своя Портулан на Черно море“, издаден в Одеса през 1830 г. Едуард Тетбу де Марини пише:
“En 1829 un bâtiment Autrichien signala, en périssant entre Baltchik et le cap Souganlik, un banc dont le centre git, dit-on, de la manière suivante.
Latitude 43° 17′
Longitude 24° 44′
à 15 milles du cap Kaliakri S. 75° О.
à 6 milles de Baltchik S. 25° О.
à 3 milles du cap Souganlik N. 45° E.
dix pieds d’eau le couvrent: il est situé à lʼО d’une petite plage, qui est dominée par une montagne sur la quelle sont deux mamelons: on m’a assuré que la distance qui le sépare de la côte, n’est que de 3/4 de mille, et que son étendue est fort peu considérable; la mer est profonde autour de lui”. (Portulan de la mer Noire et de la mer d’Azov ou description des cotes de ces deux mers a l’usage des navigateurs. Par E. Taitbout de Marigny. Imprimerie de la ville, Odessa, 1830, p. 122-123).
* Кой е Тетбу де Марини?
Жак-Виктор Едуард Тетбу де Марини (Jacques Victor Édouard Taitbout de Marigny) е френски пътешественик, дипломат, изследовател на Черно и Азовско море, художник и писател [1]. Роден е на 28 март 1793 г. в Корони (Koroni / Κορώνη), Морея, Пелопонес, Южна Гърция. Син е на френския генерален консул в Морея Jean-Alexis-Victor-Eustache Taitbout de Marigny, избягaл по време на Френската революция в Константинопол, и оттам в Теодосия / Феодосия (Крим).
След издаването на книгата му “Voyage en Circassie, fait in 1818” през 1821 г. в Брюксел [2], Тетбу де Марини получава от Нидерландското правителство предложение да заеме длъжността вице-консул във Феодосия / Теодосия. От 1830 г. той е консул в Одеса, а от 1848 г. – генерален консул на кралство Нидерландия в пристанищата на Черно и Азовско море.
Умира на 11 април 1852 г. в Одеса на 62-годишна възраст. (Записки Одесскаго Общества Истории и Древностей. Том четвертый, Одесса, В городской типографии, 1858, стр. 417-419; Архив Раевских. Том III. Издание П. М. Раевскаго, Редакция и примечания Б. Л. Модзалевскаго. С.-Петербург, Типография М. А. Александрова, 1910, с. 619-621).
** Jean-Guillaume Barbie du Bocage (1795-1848).
*** Bulletin de la Sociеtе de gеographie, Tome Quatorziеme, Paris, Chez Arthus-Bertrand, 1830, p. 131.
**** https://morskivestnik.com/compass/news/2022/032022/032022_39.html (КАРТА НА БАЛЧИШКИЯ ЗАЛИВ НА ТЕТБУ ДЕ МАРИНИ ОТ 1830 Г.).
