Строителството на първите в България електрическа 9-метрова яхта и 12-метров туристически електрически катамаран във варненската компания за малкотонажно корабостроене „Галера 07“, отварят пътя за серийното производство на подобни екологични плавателни съдове, опериращи на къси разстояния. Варна има проектантски и производствен потенциал за такава нова ниша в родното корабостроене. Това пролича и на работна среща на тема „Екотехнологични системи в морския транспорт”, организирана от Корабостроителния факултет в Техническият университет – Варна с участието и на ученици от Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“.
Първата стъпка беше направена още през 2020 г., за община Бургас е проектиран и построен катамаран, в който ТУ – Варна също имаше дейно участие. Този катамаран осигурява част от своите електроенергийни нужди през светлата част от денонощието с помощта на фотоволтаична система. По този начин се облекчава работата на корабния дизелгенератор в режим на плаване, а в режим на стоянка агрегатът е изключен. Така се постигна чувствително намаляване на количеството вредни емисии в атмосферата, нещо особено важно за кораби, които оперират близо до урбанизирани територии, заяви пред Maritime.bg доц. д-р инж. Христо Пировски, ръководител на катедра „Корабостроене, корабни машини и механизми“ към ТУ – Варна.
По неговите думи, вече тече строителството на два електрически задвижвани плавателни съда. Соларни клетки ще осигуряват „чиста“ енергия, както за електрическото задвижване, така и за всички останали корабни консуматори. За случаите, когато няма достатъчно слънце ще се разчита на монтирани на борда акумулаторни батерии. В режим на стоянка, тяхното зареждане до необходимото ниво ще се осъществява, както от соларните панели, така и от брегово електрозахранване, чрез използване на автоматизирана система на борда за управление на нивото на заряд в батериите и ефективно разпределение на ел. енергията на кораба към всички консуматори. Нещо повече, туристическият катамаран, който ще оперира по р. Дунав (линия Силистра-Кълъраш), ще може да разчита и на регенерация на ел. енергия от течението на реката при експлоатация на стоянка. За аварийни ситуации ще се осигурява отделна група акумулатори, които постоянно ще бъдат поддържани в състояние на пълен заряд. Те трябва да заменят нуждата от авариен дизелгенератор на борда. Така че, това ще е първият кораб в родното корабостроене, при чиято експлоатация няма да се отделят вредни емисии, подчерта ръководителят на катедра „Корабостроене, корабни машини и механизми“ към ТУ- Варна.
– Това няма да са последните проекти, категоричен бе доц. Пировски.
– Специалистът от Морския квалификационен център при Технически университет – Варна, кап. Андрей Станев, работи в тясно сътрудничество с фирма „Галера 07“. Там вече има постъпки за проектирането и строителството на електрически плавателни съдове за години напред. Бъдещи и вече обучаващи се студенти в ТУ – Варна, от специалностите Корабостроене, КММ и ЕОК ще имат уникален шанс да участват в процеса на строителство и насищане на плавателни съдове с машинно-електрическо и навигационно оборудване. Работим в тясно сътрудничество с най-голямата корабостроителна компания в България, МТГ „Делфин“. За нашите студенти компанията въведе нови платени стажантски програми, с помощта на които, студенти от морските ни специалности могат да се запознаят и да работят с най-съвременни енергоефективни производствени системи. Използване на такъв тип производства е също един от подходите за екологосъобразно строителство на кораби и намаляване на въглеродния отпечатък.
Погледнато глобално, в момента морският транспорт отделя едва 3% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, според ученият.
– Някой може да каже, че този процент е малък в сравнение с емисиите парникови газове, които отделя останалата част от световната индустрия, но морският транспорт става все по-важен. С него се превозват 90% от стоките. Така че той ще се разширява и ускорява и ако не се премине към нови екотехнологични решения, заложени в проектирането и строителството на нови кораби, се очаква делът на емисиите му да нарасне застрашително, казва доц. Пировски.
Знаете, че Европейската комисия и IMO са си поставили за цел до 2050 г. да направят морския транспорт въглеродно неутрален, с което да се ограничи затоплянето на нашата планета, допълни той. – Вярно, има време дотогава, но отнякъде трябва отсега да се започне. И една от посоките е проектирането и строителството на плавателни съдове с електрическо задвижване. Несъмнено, това е напълно постижима концепция, за кораби, опериращи на къси разстояния (този подход е напълно нереалистичен за средно и голямотонажни кораби).
В развитите европейски държави, като Норвегия, Германия и др. вече се строят малки плавателни съдове с електрическо задвижване, като управлението на кораба, работата на навигационното и машинно оборудване се контролира дистанционно от брегова станция. В Технически университет – Варна се работи по различни проекти в това направление и се надяваме скоро да постигнем успехи в тази посока.
Що се отнася до голямотонажните кораби, доц. Пировски открои няколко възможности за екологично задвижване, освен използването на енергията на слънцето и вятъра. Една от тях е използването на водород. Той обаче е труден за съхраняване на борда, тъй като е необходимо високо налягане и ниски температури, за което ще са необходими дебелостенни танкове и мощни криогенни системи.
Научната общност и търговските компании обръщат поглед към приложението на амоняка като енергоносител. Това химическо съединение не съдържа в себе си атоми на въглерода, за разлика от петролните горива и природния газ, т.е. при изгарянето му не се отделят парникови газове. Амонякът, обаче е отровен газ. В момента се работи върху проектирането и изграждането на многостепенна защита към инсталациите на борда, които ще оперират с този енергоносител. Все още няма развити норми на класификационните организации по отношение на него като енергоносител, но вече се работи и в тази посока. Очаква се такива норми да влязат в сила до няколко години. Норвежката фирма Breeze Ship Design, която има и проектантско бюро в България, в което работят основно възпитаници на ТУ – Варна от специалности „Корабостроене“ и „Корабни машини и механизми“, вече е взела участие в изграждането на тестов център в Норвегия за изпитване на амонячен двигател с вътрешно горене.
В момента интензивно се работи върху приложение на амоняка като носител на водорода. Корабът бункерова амоняк като гориво, но то не се изгаря в двигатели, а се прилага процеса на разграждане на неговата молекула до водород и азот. Освободеният водород директно отива в горивни клетки за получаване на „чиста“ енергия. Разбира се, важно е за синтеза на амоняка на брега да се използва зелена енергия, тоест да получаваме „зелен“ амоняк чрез влагане на енергия от ВЕИ.
В бъдеще морският транспорт може да допринесе съществено за изпълнението на „Зелената сделка“, за която работи ЕК и всички държави от общността. Става дума за отделянето на въглеродния двуокис, получен от изгарянето на въглища, чрез специални инсталации в ТЕЦ-овете, складирането му в стоманени резервоари, и пренасянето му обратно в земните недра. Това могат да бъдат празни морски находища на газ, които отново да бъдат напълнени, но с въглероден двуокис и по този начин да се намалят парниковите емисии от топлоцентралите. Вече се разработват кораби-танкери на CO2, които го пренасят във втечнено състояние, и го връщат обратно в празните находища на газ, допълни ръководителят на катедра „Корабостроене, корабни машини и механизми“ към Технически университет – Варна.
