България има изключителна възможност да реагира срещу увеличението на таксите за преминаване през Проливите. Това заяви Светлин Стоянов, председател на Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) и изпълнителен директор на “МТГ – Делфин”, по време на националната конференция “Предизвикателства и потенциал на българските пристанища в променящата се реалност на Черноморския регион”, която се провежда днес във Варна, предаде репортер на Maritime.bg.
Стоянов припомни, че голяма част от сухопътния трафик за и от Турция преминава през територията на България. По думите на председателя на БНАКК властите у нас могат да инициират преговори със съседната ни страна и да приложат реципрочно увеличение на събираните такси за сухопътния трафик през нашите граници.
“Както те вдигат безпринципно и самоволно таксите и в нарушение на Конвенцията от Монтрьо, така и България може да реагира по съответния начин, за да компенсира това нарастване”, подчерта Светлин Стоянов.
Той обаче посочи, че този въпрос остава отворен и допълни, че морският бизнес многократно е информирал българските институции за едностранния акт на Турция.
“До известна степен тази ситуация ни прави неконкурентоспособни”, подчерта Стоянов, визирайки сектор “Корабостроене и кораборемонт”.
По думите му ръстът на тарифите идва на фона на открита нова ниша за българските кораборемонтни и корабостроителни заводи.
“Турските заводи за наше щастие се ангажираха с руски кораби, които бяха забранени за влизане в наши пристанища, което зае техните мощности, но отвори ниша за нашите заводи за корабите, които преди това бяха на ремонти в Турция”, отбеляза още председателят на БНАКК.
Светлин Стоянов посочи и спешната нужда от създаване на финансов инструмент за издаване на обратни банкови гаранции, посочвайки че западноевропейските кораборемонтни и корабостроителни заводи имат улеснен достъп до такива. “Не говорим за пряко подпомагане, а за създаване на условия за развитие на бранша”, подчерта той.
Председателят на БНАКК обяви и необходимостта от изключително сериозна ревизия и анализ на образователната ни система.
“Статистически кораборемонтните и корабостроителни заводи в България имат по-големи общи приходи, реализират по-висока добавена стойност и имат повече служители от пристанищата“, посочи той, изтъквайки значението на сектора за икономиката на страната.
Едно работно място в кораборемонта и корабостроенето създава поне 4 работни места в спомагателната индустрия, според анализите на БНАКК. За подчертаване важността за регионалната икономика, Стоянов даде за пример, че само във Варна се реализират годишно над 20 хил. нощувки от технически персонал.
Председателят на БНАКК обяви, че по-голямата част от българските кораборемонтни и корабостроителни заводи са отчели ръст на приходите за миналата година, въпреки първичните негативни ефекти от военния конфликт в Украйна.
Той предвиди положително развитие през следващите години, базирайки прогнозата си на увеличаващия се флот и съобщи, че в настоящия момент натоварването е сравнително стабилно за всички компании от сектора.
По думите на Светлин Стоянов сектор “Корабостроене и кораборемонт” може да носи още по-голяма добавена стойност, приходи в държавния бюджет и по-голяма заетост, ако има създадени условия за неговото развитие.
