Офшорният вятър играе изключително голяма роля, защото дава възможност за доста мащабни по рода си проекти. Произведената от него енергия е голяма и самият поток е постоянен, което я доближава до базовата енергия. Това каза д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програма “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията пред журналисти преди началото на кръгла маса за бъдещето развитие на офшорната вятърна енергия в Черно море. По време на събитието бе учредена Черноморска коалиция за възобновяема енергия.
“Стартираме тази инициатива, тъй като искаме да репликираме добрия опит на европейско ниво, който е с подобна коалиция на име “Оушън” (Ocean). Организацията, която моделира тази коалиция – “Ринюъбъл грид инишътив” (Renewable Grid Initiative), ще ни подпомагне през следващите две години, докато успеем да създадем платформа между различни заинтересовани страни – операторите на мрежи, екологичните организации, инвеститорите. Бихме искали всички те да седнат на една маса и да работят заедно”, каза тя, предаде БТА.
За да се случи това обаче Трифонова посочи, че е необходимо до края на тази година да бъдат разработени зоните за развитие на вятърни електроцентрали, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Тя сподели, че към момента се знае за различни компании, които проявяват интерес към офшорната вятърна енергия, но официално няма конкретен инвеститор, който да е заявил ясно, че иска да се включи в инициативата за производството й. По думите на Трифонова това е разбираемо, защото този тип проекти са много мащабни и инвеститорите търсят регулаторна рамка, която да им дава сигурност, преди да подадат заявките си. Тя посочи, че в момента има много финансови инструменти и инструменти за техническа помощ, но към момента в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) липсват регулации, свързани с офшорния вятър, които да отпушат инвестициите за производство на енергия от него.
Според Трифонова голямо значение за ролята на вятърната енергия в процеса на декарбонизация има пристанищната инфраструктура. Тя посочи, че пристанищата в Западна Европа се превръщат в своеобразни декарбонизационни хъбове.
На въпрос къде е България по отношение на инвестициите във вятърна енергия спрямо съседните си страни, тя напомни, че Гърция прие своята законодателна рамка миналата година и в момента там се картографират зони. Румъния все още разработва такава рамка, но използва техническа помощ от Световната банка за създаването на пътна карта.
“За нас е много важно партньорството с румънските власти и техните оператори на мрежи, защото за инвеститорите това са свързани пазари. По линия на механизма “Свързана Европа” е възможно страната ни да получи финансиране за началните проучвания и за развитието на т.нар. трансгранични търгове заедно с Румъния. През ноември ще можем да подадем своите проекти за кандидатстване по апликационната процедура”, каза тя.
Участие в събитието взеха български политици, европейски екологични организации, представители на туристическия бранш в България, оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи и предприятия.