Отсечка от картата на Франц фон Вайс “Carte der Europaeischen Türkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI Blаеttern, 1829“, с част от западния бряг на Черно море и нос (Cap Schabla) и фар Шабла (Fanar). Карлов университет, Прага, Чехия (Karlova univerzita v Praze).
Франц фон Вайс (Franz von Weiss, 1791-1858) е австрийски военен картограф (генерал-майор). През 1829 г. подполковник Вайс издава във Виена картата „Карта на Европейска Турция“ (Carte der Europaeischen Türkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI Blаеttern. Nach den besten Hülfquellen entworfen und gezeichnet durch den k.k. Oberstlieutenant Franz von Weiss). Тя е на 21 листа и има размери 300 х 196 см и мащаб 1:563 000. Листи 8–12 обхващат територията на България.
Тук представената карта се съхранява в Карловия университет в Прага, Чехия.
На картата е представена и Шабла (Schabler), нос Шабла (Cap Schabla) и фар Шабла (Fanar) (лист 9).
В своя пътепис „История на Понтос, който е Черно море“ (Венеция, 1819 г.) Минас Пъжъшкян (1777-1851) – арменски духовник, историк и пътешественик, пише за нос Шабла и нос Калиакра:
„252. ШАБЛА БУРНУ отстои на 36 мили от Мангалия и представлява дълга тясна планина, вдадена като суша в морето. Понеже е опасна за корабите, през нощта свети фар.
253. КЕЛЕГРЕ БУРНУ. На гръцки го наричат Кали акра, или Добри нос. Той отстои на осемнадесет мили от Шабла бурну. Спряхме за малко и видяхме, че представлява голяма планина, вдадена на юг в морето, където все още стоят в развалини стара крепост и манастир. Тук е място за поклонение на турски богомолци и се нарича Саръ Салтък. Предполага се, че в миналото на това място е имало капище, по-късно превърнато от турците в мюсюлманско светилище. В далечното минало всяка планина се смятала като нещо свещено и може би поради това тукашната е наречена Добри нос. Пътувайки по море, минахме и край много планини, стигащи до морския бряг, и забелязахме, че при всяка среща с тях лодкарите хвърлят хляб в морето обичай, останал още от времето на езичниците“*.
* Арменски пътеписи за Балканите, XVII-XIX в. Съставителство, подбор, коментар и превод от староарменски Агоп Орманджиян. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, с. 201-202.