На 27 юни отбелязваме Световния ден на риболова. Датата е избрана на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г. в Рим, за да се насочи вниманието към нуждата от контрол и отговорност в този сектор.
Още от древността риболовът се развива като средство за поминък, а днес е и любимо хоби на мнозина.
Честитим празника на всички риболовци, като ви предлагаме и да надникнем в етимологията на някои от любимите морски дарове, които се превръщат в улов на рибарите.
Подробен преглед на произхода на названията на водните обитатели прави д-р Петър Скорчев през далечната 1930 г. за сп. „Морски сговор”, а за вас ние сме подбрали най-любопитните.
Така например наименованието „паламуд” (Pelamis saida) идва от гръцкото „παλαμίδα”, което е имало значение на „пълзящ бодил”, а рибата се смята, че получава това име заради аналогията с разстилането в морето на пасажите, на които се придвижва. Осоленият паламуд пък се нарича лакерда, което идва от латинското „lacertus, lacerta” – „гущер”, заради характерната шарка по кожата на рибата, която наподобява гущеров окраска.
Черноморската черна мида (Mytilus galloprovincialis) води наименованието си старогръцкото μῦς, което означава мишка, тъй като тялото на мидата наподобява скрито в черупката мишле.
Иларията е сивкавокафява риба, с оранжево-кафяви перки и златисти отблясъци по тялото, заради които носи и наименованието си (ἱλαρός), което означава „светъл, сияен, весел”.
Рибата барбун пък е кръстена така заради двете висулки отстрани на долната ѝ челюст – „barba” на латински означава „брада”, „мустаци”.
Кефалът пък се отличава с голямата си глава, каквото е и значението на името му (от старогръцкото κεφαλή – „глава”), а името на лакомия лаврак, наричан още морски вълк, идва от латинското „labrax”, което означава „хищен”.
