Рапанът в Черно море няма да фигурира в списъка за инвазивните видове съгласно Регламент 1143/2014. Това стана ясно по време на работна среща на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). На нея представители от МОСВ информираха участниците, че рапанът няма да фигурира в приложението към Регламента с инвазивните видове, което може да означава, че с течение на времето започва да се разглежда като неместен вид и става част от черноморската екосистема.
По време на същата работна среща регионалният координатор на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) Константин Петров, представи научната програма на GFCM за устойчива експлоатация на рапана в Черно море, която се координира в рамките на проекта „BlackSea4Fish“. И чиято основна цел е да подпомогне дискусиите за управлението на риболова на рапан в рамките на работната група за Черно море.
Пред Maritime.bg Петров подчерта, че се изгражда солидна база данни, която ще позволи да се проведе задълбочена дискусия по евентуални бъдещи регионални мерки за управление на улова му. И че това е оперативната цел на научната програма – да подобри научните, техническите и социално-икономическите познания за рибарите, които усвояват този запас.
“Това от своя страна ще позволи да се доближим до специфичната цел за неговото управление на основата на максимално устойчив улов и гарантиране доходите на рибарите в дългосрочен план”, заяви Константин Петров.
Що се отнася до състоянието на рапана и какво да бъде управлението на неговите запаси в Черно море, регионалният координатор на GFCM посочи, че предстоят много важни срещи през месец юли в страната, като една от тях ще бъде насочена към приемането на унифициран модел за оценка на състоянието на запаса. Така на базата на резултатите от тези подготвителни срещи в края на месеца – между 17 и 21 юли, в Бургас ще се проведе среща на регионалната група на GFCM за оценка на запасите в Черно море.
На нея се очаква да бъде одобрен научния съвет за управление на осемте приоритетни запаса (калкан, черноморска бодлива акула, меджид, барбун, цаца, сафрид и хамсия).
По думите на регионалния координатор, за всеки един от тези видове ежегодно има научен съвет. Тоест науката дава своя съвет, препоръка към мениджърите, какво е състоянието на запаса, какви са референтните стойности и каква трябва да бъде посоката.
След това мениджърите ще решават, какви да са мерките им за съхранение и управление на запасите. Това е веригата – подчерта регионалният координатор. И след като бъде издаден този научен съвет, има работна група за Черно море и годишна сесия, където се събират черноморските страни. Там те приемат какви да бъдат общовалидните мерки за всички страни за управлението на запаса.
Петров даде за пример калкана. Квотата за него се решава по този начин на базата на събраните данни: науката издава съвет и след това на годишната сесия се приема общият допустим улов (ОДУ) и риболовните възможности за всяка една страна и след това държавите определят самостоятелно начина, по който да ги управляват и разпределят между заинтересованите страни.
По отношение на научния съвет за състоянието на запасите от рапан в Черно море, от изследванията през миналата година, като се сравнят данните от пролетното и есенното изследване, може да се каже, че най-голямо изобилия на рапани има в северозападната част на Черно море – пред украинския и румънския бряг. А най- дребен (по -малък от 3 см) е в югоизточната част на Черно море, където е турското крайбрежие. Очаква се обработените данни и резултати да бъдат представени сега на подготвителните срещи, коментира Петров.
Още нещо интересно отбеляза той – приключва първото социално икономическото проучване за измеренията на рибарствата, насочени към рапана, което се прави в България, Румъния и Турция. Въпрос на броени дни е да излязат окончателните резултати.
Накратко и за самата Генерална комисия – GFCM. Регионалният й координатор обясни, че това е регионална организация за управление на рибарството, която е компетентна по отношение приемането на мерки за управление и съхранение на запасите в Черно море. По принцип за всеки такъв воден басейн има регионална организация, която се стреми да обедини усилията на страните, споделящи запасите в него и имат интерес от тяхното управление, така че заедно да приемат мерки, гарантиращи устойчивостта на рибарството. Тоест да се прилагат общи мерки от всички, защото споделеният запас не признава граници в морето. Това е и основната цел, записана в споразумението на GFCM – страните да обединят усилията си за управление и опазване на рибните запаси в морето, каза Петров.
На международно ниво има препоръка на GFCM, с която се създава регионална научна програма за рапана в Черно море.
Тя е приета от всички страни, сътрудничещи си в рамките на Генералната комисия.
Каква е основната цел на тази препоръка? Създадена е научноизследователска програма за улова на този вид в Черно море, за да се определят биологичните и социално-икономическите последици от евентуални алтернативни сценарии, които да бъдат приложени за неговото управление, включително приемане на технически мерки.
“Приета е на ниво Генерална комисия, която е част от структурата на ФАО (Световната организация по прехраната и земеделие към ООН) и изпълнението й се координира и подпомага от проекта „Бляк сий фор фиш”, допълни Константин Петров.