Sketches of the War: Greek refugees from Kavarna embarking at Baltschik, on the Black Sea. (Скици от войната: Гръцки бежанци от Каварна се качват в Балчик, на Черно море). The Illustrated London News, No. 1991, Vol. LXXI, Saturday, September 8, 1877).
Английското илюстровано списание „Илюстрейтид Лондон Нюз“ (The Illustrated London News) в броя си от 8 септември 1877 г. публикува скица на специалния военен кореспондент – художника Йохан (Джон) Непомук Шьонберг (Johann (John) Nepomuk Schönberg) и кратка анотация:
„Скица, гравирана за настоящия брой, показва качването на голям брой гръцки жени и деца на пристанището в Балчик, за да се качат на борда на парахода „Австрия“ на австрийската компания „Лойд“, който е нает от европейските консули да ги превози до Варна*. Те са били всички оцелели от християнското население на Каварна, малък град на около десет мили източно от Балчик, който е бил населен отчасти с турци и отчасти с гърци. Информират ни, че през юли, когато руските войски навлизат в Добруджа, големи групи черкези и ногайски татари, отстъпващи от Добруджа, се спускат към тези крайморски градове, които са изоставени от турските губернатори. Те бяха въоръжени с пушки „Хенри-Мартини“ или „Уинчестър“, предназначени за турското правителство, но вместо да ги използват срещу руския нашественик, те предпочетоха да грабят християнските поданици на султана**. Турските жители на Каварна не се постараха да защитят християнските си съседи. Те направили напразен опит за съпротива, но скоро били победени; мъжете били избити или обърнати в бягство, къщите им били ограбени и опожарени, но жените и децата им, колкото успели да избягат от града, намерили убежище в пещерите покрай морския бряг на нос Калиакра“***.
* За опожаряването на Каварна от черкезките башибозуци през юли 1877 г. кореспондентът на вестник Ню Йорк Таймс пише:
„Източният конфликт.
От нашия кореспондент, Варна, неделя, 29 юли 1877 г.
… Около 10 дни преди сблъсъка в селото се появили около 100 черкези, на които било отказано да бъдат допуснати. С всеки изминал ден броят им се увеличаваше, докато в лозята около селото се събраха няколкостотин черкези, татари и ногайци. Мюсюлманите и християните се обединиха в общо съгласие срещу това заплашително нашествие и се подчиниха на заповедта на черкезите да напуснат селото. Гърците, опасявайки се, че черкезите ще се решат на насилствени мерки, изпратиха в Балчик и накараха арменския телеграфист да предаде депеша до гръцкия консул в Константинопол, въпреки че в момента е против правилата да се изпращат депеши, ако не са одобрени от властите. Един юзбаши (в този случай терминът отговаря на полицейски сержант) слезе от Балчик в Каварна, придружен от двама (а не от 50, както ми беше съобщено по-рано) полицаи. Той посъветва гърците да напуснат селото, а посрещайки го с твърд отказ, предложи на чорбаджиите (богатите собственици) да дойдат в конака (правителствените служби) и да се срещне с черкезките вождове. От 15 чорбаджии само четирима имали смелостта да отидат в конака. До този момент (събота следобед) черкезите и техните диво изглеждащи спътници бяха останали извън селото. Юзбашиите доведе не само няколко вождове, но и група привърженици. Чорбаджиите отказаха да признаят черкезите като представители на правителството и съответно отказаха да напуснат селото. Тогава юзбашиите предложили на гърците да платят на черкезите 100 000 пиастра (около 4 250 долара) и при това условие те да останат спокойно да владеят имотите си. Чорбаджията Константин Габриел каза, че вече са платили големи вноски на правителството в коне и пари, и че няма да откажат никакво официално и разумно искане за по-нататъшни вноски, но че не могат да се поддадат на този нередовен вид реквизиция. Тогава един черкезин го простреля три пъти с револвер. Друг чорбаджия получил удар по главата с ятаган. Трети успял да избяга в настъпилата бъркотия, а четвърти, като извадил набързо кесията си спасил живота си срещу 1 000 пиастра, хартиени пари, да кажем 20 долара.
Гърците отвън, чувайки изстрелите и виковете на ранените чорбаджии, се защитиха, стреляха по черкезите и се стигна до меле. Черкезите веднага подпалили града, а след това няколко души били намерени мъртви сред руините. Някои от тях били убити преди това, но големите мехури по други и липсата на рани показвали, че са били изгорени живи. Ранените в болницата оценяват броя на загиналите от гръцка страна на минимум 25 души, но е възможно да са и повече. Гърците бяха зле въоръжени с ловни пушки и старомодни пистолети, докато черкезите бяха въоръжени с пушки Уинчестър. Сражението е прекратено с пристигането на каймакамина – заместник губернатора на Балчик – и с появата на турски броненосци пред Каварна. Чорбаджи Габриел лежал пет часа окървавен на пода на конака, като никой от сънародниците му по време на схватката не посмял да му се притече на помощ. Турските морски пехотинци се приземиха и откриха огън по черкезите, някои от които бяха убити, а останалите се разбягаха. Ранените гърци бяха взети на борда на броненосците и се отнесоха към тях много любезно. Ако корабът се беше появил няколко часа по-рано, нищо нямаше да се случи, каза чорбаджията, и добави, че ако не беше пристигнал, вероятно всички гръцки жители на Каварна щяха да бъдат избити.
… Веднага щом новината за размириците в Каварна достигнала до съседните села, жителите им избягали в пещерите на нос Гюлград, който гърците наричат Калигара. Това е естествено укрепление, което е направено още по-удобно и защитимо чрез кръгли стени откъм сушата. Десетина души биха могли да го удържат срещу батальон. Няколко черкези загубиха живота си при опит да изтласкат защитниците на това място, а трима гърци, които излезли да донесат вода, били застреляни от обсаждащите. Изглежда, че черкезите скоро са прекратили тази безрезултатна обсада, тъй като миналия четвъртък стана ясно, че мястото е било напуснато от гърците“. (New York Times, August 21, 1877).
**„В Каварна, където хиляда и петстотин черкези поискали контрибуция от 100 000 пиастри (около 900 лири), се случило ужасно клане на цивилни граждани. Населението, което било много бедно, не можело да плати, след което черкезите започнали безразборно нападение. Християните взеха оръжие и се опитаха да се защитят, но накрая бяха победени, когато стотина от тях бяха избити, а градът беше предаден на разграбване. Петстотин души избягали в Балчик, откъдето австрийски параход „Лойд“ ги отвел във Варна, която по това време била претъпкана с повече от 50 000 бежанци“. (Cassel’s Illustrated History of the Russo-Turkish War, Vol. I, Cassell Petter & Galpin, London, Paris & New York, [1877-1879], p. 351).
*** The Illustrated London News, No. 1991, Vol. LXXI, Saturday, September 8, 1877, p. 220.
