От европейския театър на войната: Спасяване на избягали българи при Каварна. / Illustrirye Zeitung, Leipzig, № 1786, Band LXIX, Sonnabend, den 22. September 1877, S. 225*.
Английски офицери откриват българин, обезглавен от черкези, Каварна, България. / The Graphic, Vol. XVI, No. 403, Saturday, August 18, 1877
Circassians (Черкези).
На 9 (21) юли 1877 г., в началото на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г., започва клане в подпалената от 3 000 башибозуци (черкези, кримски и ногайски татари) Каварна [1]. Нападнати и запалени са и околните села – Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино, Езерец и други. Загиват мъже, жени, деца – към 750 души [2]. Еранос Ераносян, арменец, началник на военния телеграф в Балчик, изпратил телеграма [3] до гръцкият консул в Константинопол (Истанбул) [4] е убит от башибозуците на 10 (22) юли 1877 г. при пристигането си в Каварна. По настояване на европейските консули християнското население е евакуирано с два турски броненосеца – „Измир“ (Izmir) и „Едрине“ (Edirne) във Варна.
Английският вестник „Таймс“ публикува на 4 август 1877 г. съобщението на извънредния си кореспондент в Атина със заглавие „Клането в Каварна“:
„КЛАНЕТО В КАВАРНА
От извънредния кореспондент на „Таймс“ [5]
Атина, 4 август.
Тъй като сред гърците се разпространяват много различни разкази за клането в Каварна, изчаках правителството да получи официален доклад за трагедията, преди да напиша каквото и да било по темата. Депешите на гръцкия вицеконсул във Варна не оставят никакво съмнение по отношение на основните черти на случката и, въпреки че все още е невъзможно да се посочи точният брой на закланите лица и на отвлечените жени и деца, те предоставят основата за приблизително изчисление, от което става ясно, че жертвите не са могли да бъдат по-малко от 750 души – тоест една четвърт от цялото население на мястото. Гръцкото правителство обвинява османските власти, че са насърчавали черкезките диваци с повече от пасивното си отношение.
Сутринта на 21 юли гръцкият вицеконсул във Варна е информиран по телеграфа, че християните в Каварна са избити. Той незабавно се опитва да намери губернатора, но не успява да го направи до полунощ. След това му показал телеграмата и, обръщайки се към него на език, който не може да бъде разбран погрешно, му казал, че той ще бъде отговорен за пролятата кръв, ако не вземе незабавно ефикасни мерки за спиране на клането. Присъстващият варненски митрополит подкрепи исканията и молбите на вицеконсула. Губернаторът обеща да вземе необходимите мерки, но същевременно се опита да оправдае извършващото се клане, като заяви, че християните в Каварна е трябвало да напуснат домовете си, а не да отблъскват агресията със силата на оръжието; с други думи, губернаторът отрече на християните правото на самозащита. Когато османската войска пристигнала в нещастния град, касапницата вече била приключила. Черкезите били подпалили мястото. В продължение на три дни се е водила отчаяна борба между жестокостта и отчаянието, а мъжете, които са оцелели след клането, са намерили убежище в планините и в съседна крепост. Жените и децата, които се бяха спасили от преследването на черкезите, заедно с ранените мъже бяха качени на борда на турски броненосец, командван от Осман паша, и отведени във Варна.
В подкрепа на обвинението си за виновна липса на енергия (ако не и за съучастие), срещу османските власти, гръцкото правителство споменава, че османски офицер на име Курт Мехмед Ага, който отишъл в Каварна малко преди клането, е настоял жителите да дадат 60 000 пиастра на черкезите и да напуснат домовете си в рамките на няколко часа. Докато четирима делегати от жителите обсъждаха това предложение с офицера, черкезите нахлуха. Също така, че телеграфният служител, който изпратил съобщението до вицеконсула във Варна, бил изпратен същата вечер в Каварна от каймакамина на Балчик (откъдето изглежда е изпратена телеграмата) и там бил убит по най-ужасен начин.
Горепосоченото може да се счита за подробно и официално установено, тъй като правителството, от политически подбуди, не е проявило никаква склонност да преувеличава ужасите. Това, което следва, доколкото не е подкрепено от официалния доклад, трябва да се приема с по-голяма предпазливост.
Първият косвен разказ за клането беше публикуван тук в неделя, 29-и, в „Ефемерида“. Началните изречения са достатъчно интересни, за да бъдат преведени:
„Константинопол, 25 юли.
Миналата неделя се носеха мълниеносни слухове за клането, което се извършва край Балчик, което ни причини голямо безпокойство. В понеделник сутринта в канцеларията дойде един мой английски приятел с писмо в ръка, носещо подписа на вицеконсул на една велика сила, и ме попита дали имам екземпляр от Стария завет. Той ми показа писмото, което гласеше следното: Ужасни сцени, в чието описание не мога да повярвам, са се разиграли.
След това следва разказ за тези ужасни събития, който представям в резюме:
„Каварна, отдалечен на един час от Балчик и на шест часа от Варна, е град, населен с 400-500 семейства, всички от които са гърци, с изключение на няколко мюсюлмани. Той разполага с три добре организирани училища (едно за момичета), поддържани от Варненския клуб. Жителите, които се занимават с търговия и земеделие, са достатъчно просветени. Заради опустошенията на черкезите в християнските села на Добруджа почти всички жители на околността са потърсили убежище и закрила в Каварна, която се намира на не повече от половин час път от морето. На 21 юли на малко разстояние от този град се появиха черкези (Zeibeks and Lazos). Предвиждайки подобно посещение, нещастните християни се споразумяха с мюсюлманските жители да създадат нещо като национална гвардия и да защитават себе си и домовете си от насилието на черкезите. Около града има лозя, оградени със стени, и всички жители, които можеха да носят оръжие и притежаваха такова, заеха позиции зад тези стени и с гръцка храброст очакваха престъпниците, които ги бяха обсадили. Последните призовали жителите на Каварна да излязат незабавно, като оставят след себе си всичко, което притежават, ако искат да избегнат всеобщо клане. Но призивът не бил спазен и черкезите продължили обсадата, без да се решат на нападение. През целия ден нещастните християни телеграфираха до Варна за избавление, като се обръщаха към губернатора, мютесарифа, митрополита и гръцкия консул. Митрополитът помолил властите да побързат да помогнат на християните, но не получил отговор. Накрая, на деветия ден, мютесарифът телеграфира в Каварна, че ще изпрати отряд в тяхна помощ, но на следващия ден същият телеграфира, че не може да изпрати обещаните войски, тъй като няма заповед за това. Въпреки това той инструктира губернатора на Балчик да изпрати помощ. Споменатият губернатор разполагаше само с няколко заптиета, от които изпрати около двадесет под командването на един юзбашия. На тях черкезите позволили да влязат в града. Юзбашията посъветва жителите, че най-доброто, което могат да направят, е да приемат предложението на обсаждащите и да се договорят с тях. В конака бяха повикани главните мъже на мястото, а в същото време и водачите на черкезите, за да бъдат обсъдени условията. Черкезите поискаха християните незабавно да напуснат града и всичко, което се намираше в него, или, ако желаят да дадат откуп, да платят 60 000 гроша.
Докато това се случваше, някои от чудовищата в човешки облик, които обграждаха града, влязоха и започнаха да опустошават и малтретират жителите, а те, защитавайки се, стреляха по злодеите. След това водачите на черкезите, събрани за обсъждане в конака, чувайки доклада на оръжието, стреляха по главните мъже на мястото, от които убиха Димитрий, (the Primate of Keranoglou), като по този начин дадоха сигнал на зверовете, които вече се втурваха в града от всички страни, за да сеят навсякъде смърт и ужас. Нещастните жители на Каварна, наистина гърци, се защитавали геройски, но напразно. Въоръжението им беше старо и непълно, а броят им беше по-малък. Човешкият ум се отдръпва от съзерцанието на ужасната сцена, продължила от 3 и половина часá в събота до 4 часá в неделя. Дванайсет и половина ужасяващи часа продължило клането. Мъже, жени и деца са жестоко умъртвени. Около 100 девойки бяха отвлечени от черкезите, за да бъдат намушкани до смърт или накълцани на парчета, може би както в Батак. Къщите са изпепелени, църквата е осквернена по начин, който не може да се опише“.
Принц Хасан паша, командир на Египетския корпус, комендант на Варна.
Бележки:
* На преден план моряци от английския патрулен кораб „Рапид“ (HMS Rapid) с капитан Едмънд Чарлз Дръмънд (Commander Edmund Charles Drummond) и бягащи жители от опожарената Каварна. В далечината конен отряд башибозуци (черкези, кримски и ногайски татари). В залива на Каварна – патрулният кораб „Рапид“.
1. За Каварна Феликс Каниц пише: „ До 1877 г. мюсюлманското и християнското население на града беше почти еднакво по численост. Мохамеданската община се състоеше от 125 турски и 60 татарски къщи, а християнската от 150 гръцки и 25 български двора. Населението на Каварна е около 1 800 – 2 000 души, като най-прогресивният и ръководен елемент в града са занимаващите се с търговия гърци, представляващи и мнозинството от населението на Каварна. Те гледат с оправдана гордост към своята красива църква, построена от гръцката община със собствени средства и към великолепното си училище. Малобройната българска община се задоволява засега с поддържане на малко скромно основно училище“. (Феликс Каниц. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г. Второ преработено издание, Том III. Издателска къща „Борина“, София, с. 236).
2. Броят на убитите в Каварна християни е неизвестен (от 25-100 до 750), броят на башибозуците обсаждащи Каварна – също (от 1 500 до 3 000). За увеличения брой жертви спомага и гръцкото правителство, представящо убитите като гърци, но сред тях има и гагаузи и българи.
На 20 август 1877 г. английският посланик в Константинопол Остин Хенри Лейърд пише до министъра на външните работи лорд Дерби: „Портата винаги е спазвала договорите си с Гърция и не ѝ е давала повод за оплакване или обида, но в този момент тя търси повод да се скара с Турция. Събитията в Каварна бяха превърнати в клане на гърци, а общественото мнение в Гърция беше развълнувано от публикуването на най-неверни сведения за тях. Това е било направено умишлено от гръцкото правителство“. (The occurrences at Kavarna had been magnified into a massacre of the Greeks, and public opinion in Greece had been excited by the publication of the most untruthful accounts of them. This had been done designedly by the Hellenic Government). (Turkey. No. 19 (1878). Correspondence respecting the affairs of Turkey. / No. 23. Mr. Leard to the Earl of Derby, Therapia, August 20, 1877, p. 14-15).
3. На 22 юли 1877 г. английският вицеконсул във Варна Уилям Хенри Далзиъл пише до посланика в Константинопол Лейърд:
„Вицеконсул Далзиъл до г-н Лейърд
Варна, 22 юли 1877 г.
Сър,
Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че гръцкият вицеконсул М. Христидес ме уведоми днес следобед, че е получил телеграма, в която се казва, че вчера е започнало клане на християни в село Каварна, на около два часа път северно от Балчик“).
“Inclosure 1 in No. 28.
Vice-Consul Dalziel to Mr. Layard.
Varna, July 22, 1877.
Sir,
I have the honour to inform your Excellency that M. Christides , the Greek Vice-Consul, informed me this afternoon that he had received a telegram stating that a massacre of Christians had commenced yesterday at the village of Kavarna, some two hours distance to the north of Baltchik”. (Turkey, No. 28 (1877). Further Correspondence Affairs of Turkey, 1877, р. 36).
На 24 юли 1877 г. английският посланик в Константинопол Лейърд препраща телеграмата на вицеконсул Санки [6] до министъра на външните работи лорд Дерби:
№ 145.
Г-н Леърд до лорд Дерби
Терапия, 24 юли 1877 г.
Милорд,
Имам честта да приложа копие от депеша, адресирана до мен от вицеконсула Санки.
Случаят в Каварна, за който основно се отнася, вече ми беше съобщен от гръцкия министър, който в неделя вечерта ми изпрати следната телеграма от изпълняващия длъжността гръцки консул на това място: „En ce moment on égorge les Chrétiens de Kavarna à une demie heure de distance de Baltchik . Si aucune assistance humaine jusqu’à demain tout sera fini . Montrez cette dépêche à toutes les Ambassades“. (В момента се прерязват гърлата на християните в Каварна, на половин час път от Балчик. Ако до утре няма човешка помощ, всичко ще свърши. Покажете тази депеша на всички посолства).
Въпреки че не можех да не вярвам, че в изявлението на действащия консул има доста преувеличения, веднага телеграфирах на командващия Дръмонд, който, както ми се стори, се намираше във Варна, да отиде незабавно в Балчик, за да осигури такава защита, каквато е по силите му, за живота и имуществото на християните в Каварна, и да ми докладва какво се е случило там.
Оттогава Портата ми съобщи, че след като някакви мародери се опитали да ограбят града, жителите му оказали съпротива и няколко души били убити. Принц Хасан [7], след като бе уведомен за това, незабавно изпрати на мястото няколко войници, които възстановиха реда и заловиха някои от разбойниците.
Те бяха затворени във Варна и, както съм сигурен, ще получат справедливо наказание.
Имам и т. н. (Подпис) Лейърд. (Turkey. No. 1, 1878). Further Correspondence respecting the Affairs of Turkey, p. 102. (Mr. Layard to the Earl of Derby, Therapia, July 24, 1877, No. 145).
4. Със съдействието на началника на телеграфната станция в Бургас Христаки Григоров телеграмата стига до гръцкия консул в Константинопол (Цариград).
5. Препечатка на вестник Сидни Морнинг Хералд (The Sydney Morning Herald, No. 12 393, Vol. LXXVI, Wednesday, October 24, 1877, p. 5).
6. Подполковник Франк Фремул Санки (Lieutenant-Colonel Frank Fremoult Sankey), английски вицеконсул в Кюстенджа.
7. Prince Hassan Ismail Pasha (1854-1888), командир на Египетския корпус, по-това време комендант на Варна.
