Адолф Салвадор Тедески
Доклад на Адолф Тедески*, вицеконсул на Австро-Унгария във Варна, до Оскар фон Монтлонг**, генералния консул в Русчук, за събитията в Каварна, според разказа на каварненеца Ставраки
„Варна, 25 юли 1877 г.
Господин генерален консул,
Съобразявайки се с желанието Ви бързам да Ви предам господин генерален консул, дотолкова достоверно, доколкото мога, разказа на г-н Ставраки за тъжните събития, които се разиграха в Каварна. Ето какво разправя той:
„Каварна беше обсадена от една банда от 1 500 въоръжени лица (черкези, лази, ногайци), които толкова изплашиха населението, че всички, мюсюлмани и християни, сметнаха за разумно да вземат предпазни мерки, които бяха съвсем необходими, тъй като застрашителното поведение на нападателите вдъхваше най-сериозни опасения за техните намерения. Така Каварна беше блокирана в продължение на 6 дни и въпреки че се изпращаха телеграми след телеграми до властите в Балчик и Варна, последните, вероятно поради безсилието си, можаха да отговорят на молбите им едва на шестия ден.
Властите във Варна дадоха тогава заповед до каймакамина в Балчик да събере заптиета, които има, и да ги изпрати в помощ на обсадените. Цялата тази сила се състоеше от един юзбашия и от две заптиета, които бяха изпратени в Каварна от балчишкия каймакамин. Още с пристигането си на мястото юзбашията се обърна към нападателите и поиска да им обясни, че з тях ще бъде най-добре да се оттеглят. Но както изглежда, те отказаха де се подчинят. След нови преговори, за чието съдържание не може да се узнае нищо, юзбашията и четирима черкезки главатари влязоха в Каварна и се отправиха към конака. Изглежда, че по пътя черкезите са заплашили турците, които се бяха съюзили с българите, че ще ги убият, ако не се разделят с със съюзниците си, като им гарантираха сигурност, ако ги изоставят. Тогава тези мюсюлмани се отдръпнаха и оставиха християните съвсем сами.
Още с пристигането си в конака юзбашията повика шест души от градските чорбаджии и им съобщи, че е убедил нападателите да се оттеглят, но последните искали откуп от 6 000 пиастра. След отговора на чорбаджиите, че им е съвсем невъзможно да задоволят исканията на нападателите, тъй като всички жители са разорени, един от черкезите удари един от чорбаджиите с ятагана и по главата. Другите чорбаджии, изплашени от този начин на преговори, започнаха да викат за помощ. Но изглежда, че бе даден сигнал за действие. Всички бяха повече или по-малко пребити и нападателите веднага нахлуха в града, като колеха всички, които срещаха по пътя си и подпалиха [къщите] от няколко места едновременно. От своя страна християните, след като затвориха в църквата и в гръцкото училище [и двете каменни постройки] жените и децата, решиха да се разправят с нападателите и по улиците на Каварна започна истинско сражение.
Говори се, че християните са загубили близо двеста души. Мюсюлманите имаха най-малко 50 убити, въпреки твърденията им, че са само 10. След този акт на неокачествима диващина на нападателите, след като убиваха, плячкосваха, посичаха и опожариха по възможност всичко, се разбягаха в различни посоки, изоставяйки Каварна в пламъци. След като нападателите се оттеглиха, оцелелите християни побързаха да потърсят закрила и избягаха в Балчик, откъдето идват всеки ден в най-окаяно състояние“.
Такъв е, г-н генерален консул, разказът на г-н Ставраки за събитията в Каварна и които аз Ви предадох най-достоверно, доколкото моята памет ми позволяваше.
Приемете, г-н генерален консул, уверението в моите най-искрени чувства.
Ваш покорен служител А. Тедески [1].
Донесение на Карл Олива***, служител на консулството на Австро-Унгария във Варна, до Оскар фон Монтлонг за показанията на очевидци по събитията в Каварна
„Варна, 27 юли 1877 г.
Съгласно даденото ми поръчение от почитаемото кралско и императорско генерално консулство аз се отправих днес за тукашната болница за цивилни лица, за да посетя транспортираните тук ранени от Каварна и да узная от тях някои подробности за разигралите се напоследък в Каварна ужасни сцени. Ранените, 10 на брой, между които 2 жени, 2-ма старци, и едно дете, са настанени най-добре в болницата и за тях се полагат всички грижи. По-голямата част от нараняванията им са тежки и са причинени от изстрели на пушки и пистолети, дадени от най-голяма близост. От тях двама са улучени в бедрото, други двама имат сериозни наранявания от огнестрелно оръжие на краката и петите, на един друг са раздробени напълно с три изстрела пищялът и подколенната ямка и освен това са простреляни двете ръце между лакътя и китката. От останалите при един е простреляна с куршум от пушка шията, а също и рамото, а при друг са наранени с изстрел небцето и долната челюст. И най-сетне при един от тях куршумът е пронизал левия хълбок и втори куршум е разкъсал дясната буза и шията. От двете жени едната е наранена в дясната страна, а другата е засегната в гърдите.
Показанията на тези хора върху подробностите от ужасните сцени в Каварна звучат твърде объркано и противоречиво, струва ми се също, че те вече са повлияни до известна степен от тукашната гръцка колония: да говорят възможно най-лошо за турците и черкезите и да се представят за напълно невинни. Напр[имер] на моите въпроси всички са единодушни, че техният сънародник Амира, който според турските източници е не само главатар и организатор на въоръжената съпротива, но е бил и първият, който, като е насочил пушката си срещу един черкезин, е дал знак за започване на клането, се отрича напълно, че е взел някакво значително участие в този инцидент, а камо ли да е стрелял срещу черкезина. Според показанията на тези ранени клането в Каварна се очертава по следния начин: Още в началото на войната правителството отменило забраната за носене на оръжие в цялата област, само́ раздало оръжие на мюсюлманското население, а на християнското разрешило да си купят такова, поради което почти всеки от заможните гърци в Каварна се снабдил с необходимото оръжие, тъй като изглежда, че правителството само́ е държало на това, населението на отделните села и селища да бъде в състояние в случай на нужда да се защити срещу нахлуващия неприятел или поне да запази спокойствието и реда във вътрешността.
Въпреки все повече приближаващите се военни действия, между населението на Каварна, състоящо се предимно от гърци, турци и татари, царували мир и пълна хармония; едва пристигането на многобройни бежанци от Шабла, Карагул [вероятно Караманлий / Ваклино] и други селища от околността, разпространили и сред тях страх и ужас – избягалите жители от онези села разказвали, че навсякъде се появило заптието юзбаши Мехмед ефенди от Балчик и поискало от тях да му предадат оръжието си. Щом това било извършено без особени възражения, и вече се появили многобройни групи черкези, които поискали от жителите да напуснат селата си, отвлекли целия им добитък и разграбили всичко.
Когато жителите на Каварна чули всичко това, те решили на всяка цена да се противопоставят на нападенията на черкезите, така че поне да спасят живота и имота си. Още в петък, на 21-ви т. м. [2], се били появили отделни групи черкези, но били отблъснати от жителите на Каварна, като се били въоръжили колкото им било възможно и се барикадирали. Но броят на нападателите нараствал с всеки изминал час, заплахите им ставали все по-големи, нападенията – по ожесточени. В събота гореспоменатия юзбаши Мехмед ефенди от Балчик се появил в Каварна с две заптиета и се отправил за сградата на конака, където свикал всички мухтари и чорбаджии от градчето, казал им, че няма защо да се страхуват толкова много, и ги подканил да напуснат града, за да могат занапред да живеят в сигурност.
Събраните чорбаджии заявили, че те на драго сърце биха отпратили под сигурна охрана жените и децата си, но че една част от мъжете трябва да останат, за да бранят домовете и имота си от нападения и грабежи. Сега юзбашията поискал от тях да сложат оръжието, което те решително отказали, защото трябвало да останат съвсем беззащитни. Тогава най-сетне юзбашията и присъстващите черкезки главатари заявили, че те могат спокойно да предадат оръжието си и да им заплатят 100 000 пиастра и срещу това събраните тук черкези щели да гарантират живота и имота им срещу всяко нападение. Един от чорбаджиите, някой си Константинис Папазопуло, който също лежи ранен тук в болницата и чиито показания аз използвам тук, се обърнал към другарите и им казал на гръцки език: „Сега виждате накъде отиват работите – ние ще бъдем обаче ограбени“. Тези думи били разбрани от някой от черкезите и още тогава възбудили недоволството им. Чорбаджиите поискали да им дадат време да размислят, за да могат да се посъветват със сънародниците си и тогава да дадат отговор на черкезите, както и на юзбашията.
Междувременно градът и пазарния площад се изпълвали бързо с нахлуващи черкези и когато най-сетне четирима от гръцките чорбаджии се върнали в конака – останалите били изостанали назад от страх, – заявили, че не могат да дадат исканата сума, тъй като са твърде бедни. Един от черкезките главатари изтеглил ятагана от ножницата и нанесъл на един от чорбаджиите удар по главата, така че той паднал безжизнен, а друг един, споменатия Константинис Папазопуло, бил улучен от множество изстрела в коляното, бедрото и ръката. Навсякъде алчните за плячка черкези нахълтали във всички къщи на гръцкия квартал, където жителите, след като били настанили част от жените и децата си в здравата училищна сграда, започнали да се отбраняват храбро, като повалили не един от нападателите. Борбата продължила до късно през нощта. Живеещите в мюсюлманския квартал турци и татари, били привлечени, отчасти чрез заплахи, отчасти с уговаряне на страната на черкезите и им помагали усърдно в грабежите.
Трима от лежащите тук ранени, един старец на име хаджи Никола със своя син хаджи Андонаки, а също и някой си х. Перидис, били ранени по време на боя, в който взели живо участие, други били открити в своите скривалища от грабителите и като не искали да кажат къде са скрили парите си, били избити. Едната от двете ранени жени, на име Теодора, разказва, че чула от къщата си, която се намирала в една отдалечена улица към морето, шум и трясък и тъкмо се канела да скрие своя 14-годишен син и да заключи къщата , когато се явили многобройни черкези и поискали от нея да им даде всичките си пари. Въпреки уверенията и́, че няма пари, те претърсили цялата и́ къща, взели няколко сандъка и по-хубави съдове, като накарали собственицата сама да изнесе всичко навън и повторили още по-настойчиво искането на пари. В противен случай щели да я вземат като военнопленница, както другите жени. Когато Теодора им дала същия отговор, един от разбойниците прострелял бедрото на сина, който паднал на земята, а в същото време друг отправил към нея пистолетен изстрел и я улучил в хълбока. „Ранена съм“, пищяла бедната жена. „Няма нищо (зарар)“, казали черкезите, донесли един съд вода, напръскали с нея майката и детето и ги оставили да лежат така. Много момичета и жени били отвлечени и отведени с лодка неизвестно къде.
В неделя преди обяд един турски военен кораб [3], който бил пуснал котва наблизо, акостирал край Каварна и натоварил на борда си ранените и част от жителите, за да ги отведе в Балчик. Междувременно черкезите се върнали назад и стреляли върху турските моряци, заети с товаренето на ранените. Плячкосването продължило сега в почти празния град, когато нападателите нападнали от няколко страни християнския квартал.
Така гласят разказите на ранените, които съвпадат и с показанията на мнозина избягали тук жители на Каварна. Всеки ден тук пристигат дълги транспорти с бежанци от Балчик, Каварна и тамошните села, броят на оставащите и настанявани тук, предимно жени и деца, навярно достига 700 – 800 души. Една част от избягалите семейства, лишени и от най-необходимото, дошли без всякакви средства и треперещи от страх, са били настанени в някои тукашни частни гръцки къщи, а останалите в намиращите се тук големи училища и в къщата на свещеника до гръцката църква. Подслонът, грижите за тях и храната, която им се раздава, са достатъчни. Разходите по поддържането им се покриват от сумите, събрани от населението, от частни дарения и на първо място от значителните помощи, давани от тукашния гръцки епископ.
К. Олива“ [4].
Доклад на Оскар фон Монтлонг до граф Гюла Андраши, министър на външните работи на Австро-Унгария, за съдбата на каварненци след погрома на селището
„Варна, 29 юли 1877 г.
Високоблагородни графе,
Съгласно даденото поръчение параходът на Лойд [5], който донесе предпоследната поща и трябваше да доведе тук бягащите жители на Каварна, изпълни това по най-похвален начин, без да получи при тази си задача и най-малката подкрепа от страна на местните власти. Губернаторът на Варна, който си беше тук, дори не се показа. Капитан Расол [6] се погрижи бегълците да бъдат достатъчно добре снабдени на борда те не могат да се нахвалят от държанието на коменданта на кораба. Но едва параходът беше влязъл в пристанището, когато гражданските власти забраниха на семействата, на брой около 450 души, да слязат на пристанището. Вицеконсулът Тедески нареди да се изпрати телеграма до Али бей, който след това позволи те да напуснат кораба.
Слизането тъкмо трябваше да започне, когато при мен се яви шефът на египетския генерален щаб полковник Мори, придружен от един друг офицер, за да поиска от мен по нареждане на коменданта на крепостта Хасан паша, бегълците да продължат с парахода на Лойд по-нататък за Цариград, тъй като градът Варна вече бил препълнен със семейства, бягащи от вътрешността на страната. Принцът щял да изпрати хранителни продукти за три дни за семействата на борда. Дадох съгласието си, при условие че агентът на Лойд се съгласи, но поисках ново писмено нареждане, за да не би капитанът да има неприятности при пристигането си в Цариград с тамошните власти.
Принц Хасан паша, командир на египетския корпус, комендант на Варна.
Два часа по-късно получих исканата нота. Междувременно при мен дойде капитан Расол със съобщението, че мнозина от намиращите се на борда бегълци отказват да бъдат откарани в Цариград, а и от друга страна научих, че тукашните гърци разпространяват слуха, че техните сънародници трябвало да бъдат предадени на турските власти в Цариград, за да ги затворят в седемте кули и след това да ги хвърлят в морето и т. н.
Тъй като не исках един акт на най-чиста и най-безкористна хуманност да бъде използвана по толкова безвкусен, колкото и зъл начин от страна на по-ниско или по-високо стоящата гръцка сган – казаха ми имената на гръцки попове около тукашния вицеконсул на една малка нация, гърци по рождение – и не исках с подобни интриги да се хвърли подозрение върху кралското и императорското правителство, аз се отправих незабавно при принц Хасан и настоях бегълците да бъдат прехвърлени на турски кораб, защото моето височайше правителство няма никакво намерение да допусне те да бъдат откарани където и да е против волята им.
Едва бях изложил възгледите си, когато принцът, без да ми отговори веднага, изпрати да повикат един адютант и му заповяда да нареди да се започне разтоварването на бегълците. След това се обърна към мен и ми заяви по най-любезен начин, че е смятал да направи добро на бежанците, тъй като в Цариград имало комитети, които се грижели за тяхното настаняване и прехрана, докато тук във Варна липсвали всякакви средства; освен това, като комендант на крепостта, той трябвало да мисли, отчасти от съображения за хигиената, отчасти за снабдяването, за това, градът, който всеки момент можел да бъде обсаден, да не се препълни. Негово височество ми благодари и за даденото пояснение и след това се оплака горчиво от жалкото управление на сегашния граждански губернатор, който се опитвал във всяко отношение да се преструва, че се грижи за бегълците от Каварна.
След това започна прехвърлянето на семействата. Мнозина бяха настанени при гърци в града, една част бе отправена на другия ден с кораб за близкия манастир, и само малцина били помолили изрично да продължат пътуването си за Цариград. Известен брой ранени от Каварна лежат в тукашната болница. Изпратих там г-н фон Олива, за да ме осведоми за тяхното състояние. Имам честта да ви изпратя приложено неговия разказ, както и един втори доклад на кралския и императорски вицеконсул Тедески и си позволявам да добавя забележката, че населението на Каварна и на близките селища застана с оръжие в ръка срещу прогонването си от дом и имот не само поради това, че хората са най-често заможни и трудолюбиви (един ранен в болницата заявил, че в Каварна няма да се намери нито един селянин, който да не притежава поне хиляда лири), които са заровили наличните си пари навън и биха искали да останат в близост до своите съкровища, но и поради това, защото това население, измъчено от лошото турско управление, а и отчасти повлияно отвън, инстинктивно желае идването на неговите братя по вяра, русите, като вярва твърдо, че те ще защитят домовете и имотите му. Така английският кораб „Рапид“ [7] при последното си пътуване намерил нос Калиакра (Гюлград), в чиито урви били избягали и се крили около 2 000 души, напълно изоставен и наоколо се говорело, че хората са се спасили, като са се отправили под руска закрила към Мангалия. На моя великобритански колега господин Рийд е било донесено, че известен брой деца и девойки, които по време на последните събития в Каварна са били отвлечени от черкези в черкезките села Цивикулак, Топенкек и Гилшила [8], били затворени на турски кораби в пристанището на Каварна. В късен нощен час той се отправил при принц Хасан и получил обещанието, че военните власти ще вземат необходимите мерки за връщането на изчезналите.
След връщането си в Шабла, където онзи ден черкезите [9] убили трима мъже, канонерката „Рапид“ се отправи днес за Бургас, откъдето телеграфически беше сигнализирано за извършените жестокости.
Монтлонг“ [10].
HMS “Peterel”, 1860 (Sister-ship HMS “Rapid”).
Бележки:
* Адолф Салвадор Тедески (Adolphe Salvador Tedeschi) е австро-унгарски вицеконсул във Варна. Роден в Константинопол (Истанбул) през 1813 г. Умира в Генуа на 13 декември 1881 г. на 68-годишна възраст. (Engelbert Deusch. Die effektiven Konsuln Österreich(-Ungarns) von 1825-1918: Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografen. Böhlau Verlag Köln, Weimar, Wien, 2017, S. 653).
** Оскар Ритер фон Монтлонг (Oskar Ritter von Montlong) е австро-унгарски генерален консул в Русчук (Русе) (24 септември 1871 г. – 27 април 1878 г.). След частичното разрушаване на сградата на консулството, при първата бомбардировка на Русчук от руснаците през лятото на 1877 г., Оскар фон Монтлонг се премества с дипломатическото тяло във Варна. Роден на 12 април 1829 г. в Ротенбург, Тюбинген, Германия. Умира във Виена на 16 април 1897 г. на 68-годишна възраст. (Engelbert Deusch. Die effektiven Konsuln Österreich(-Ungarns) von 1825-1918: Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografen. Böhlau Verlag Köln, Weimar, Wien, 2017, S. 462).
1. Велко Тонев. Документи за погрома над Каварна и самозащитата на населението през 1877 г. // Военноисторически сборник, Година LXVI, кн. 3 май-юни 1997, с. 75-76.
*** Карл Олива (Carl Oliva), от 11 декември 1875 г. консулски служител (Konsular – Еleven) в австро-унгарското генерално консулство в Русчук (Русе). Умира на 13 март 1885 г.
2. 21 юли 1877 г. е четвъртък.
3. “Izmail”. (Bote für Tirol und Vorarlberg, Nr. 188, 18. August 1877, S. 1481).
4. Велко Тонев, цит. съч., с. 76-78.
5. “Austria”, 1865 (Lloydarsenal), (1865-1906), 1 700 Tonnen.
6. Kapitäns des österreichischen Dampfers “Austria”, des Herrn Anton Rassler.
7. Английски патрулен кораб „Рапид“ (HMS Rapid), с командир Едмънд Чарлз Дръмънд, от състава на английския Средиземноморски флот, под командването на вицеадмирал Джефри Хорнби (Geoffrey Hornby).
8. Според Димо Кисьов „това са временни черкезки биваци или наименования на местности“. (Димо Кисьов. Каварненското въстание през 1877 година. В: Събрани съчинения, Том 20. Писателят в Каварна. Сборник, София, 2018, с. 109, бел. 34).
9. След Кримската война (1853-1856 г.), по договореност между правителството на Руската империя и правителството на Османската империя, над 120 000 кримски татари се заселват в пределите на Османската империя, главно в Добруджа. През 1863-1864 г. в Добруджа се заселват и около 20 000-30 000 черкези и абхази.
10. Велко Тонев, цит. съч., с. 78-80.
