Наръчникът на предприемача за аквакултурите в морето на Морско училище, за който Maritime.bg вече информира, хвърля ръкавица на бранша: ще успее ли да се възползва от възможността, за да развие и секторът на аквакултурите, който е с голямо бъдеще, но все още сме на последно място в Европа.
За първи коментар се обърнахме към д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти БГФИШ и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море.
На аквакултурите се залага все повече, защото рибата в Световния океан намалява, а в същото време консумацията й непрекъснато се увеличава, коментира д-р Господинов.
– В тази връзка ЕК измени регламента и прибави аквакултурите към досегашното наименование на Европейския фонд по морско дело и рибарство. Така вече се нарича и нашата оперативна програма, тоест акцентира се все повече върху развитието на фермите за аквакултури. Най-големият ни воден басейн е Черно море. Вярно, имаме много реки, но там трудно могат да се изградят ферми за по-големи промишлени количества. Имаме и язовири, в които се правят големи ферми, но и те са с ограничен капацитет. В морето най-добре се развива производството на риба и черупчести видове. Въпросът е, защо няма сериозни инвестиционни намерения?
Една от причините е, че морето при нас е много бурно, което създава проблеми при укрепване на фермите. Имаше опитите за производство на кафяво водорасло в залива „Дълбока“ преди години, но не успяха, заради силното вълнение. Ферми са правени върху понтонни садки около остров „Св. Иван“ до Созопол за отглеждане на пъстърва. И при бурно вълнение, обаче всичките понтони са били разкъсани и пъстървата избягала от садките.
За съжаление нямаме закътаните заливи, фиорди, както е горе в скандинавските страни, Гърция – също, коментира д-р Господинов.
Разбира се, има нови технологии, които позволяват при бурно море фермите да се потапят надолу във водата, но те не са приложени у нас. Бил съм в Испания в района на провинция Валенция, където са най-богатите морски курорти. Това не пречи там да има огромни ферми за цапура, лаврак. Всяка от тях има платформа със склад за фуража. Диспечерът отива до нея с малко корабче и работи 24 часа. Пуска компютъра, който сам следи храненето на рибата. Платформите са много навътре в открито море, имат тежки бетонни котви на дъното, с които са еластично прихванати и следват вълната, за да не ги поврежда.
Така че има технологии, у нас обаче консервативния примитивизъм е взел връх, но вярвам, че ще се появят нови хора, които мислят иновативно. Миналата година правихме опит в Приморско: наш учен искаше да изгради ферма за стриди на морското дъно. Технологията е много ефективна: слагаш ги по 10 гр. и след година ги вадиш по 150 гр. Местни рибари, обаче скочиха: Ще ни пречите! Какво ще им пречиш, там хвърляш плаващи мрежи, а не тралове. Пък и морето е за всички.
Преди да кажа за най-важната причина, заради която морето ни не е „гостоприемно“ за аквакултурите, ще спомена за още една от обективен характер – рязката температурна разлика на водата през сезоните. Както става 23-24 градуса и повече през лятото, така през зимата пада малко над нулата. Има и течения, които носят много студена вода през определени сезони.
Хората, тръгнали да правят ферми са запознати с всички тези фактори. Защото ние и в момента имаме много добре развита наука. Имаме много добри учени, които познават всички параметри на морето и процесите, които се развиват в него. А това е много добра основа за инвеститорите, които искат да вложат средства в такива производства и ползват техните научни постижения.
Към пречките ще прибавя и сравнително късата ни брегова ивица, която е само 378 км (гръцката е близо 14 000 км). На всичко отгоре има силен морски трафик, който заема част от морето. Имаме и много курорти, плажове, екологични зони по Натура, където не е желано изграждането на такива ферми. И най-важното, голяма част от GPS координатите на морето вече са заети с издадени разрешителни, да кажем, за мидени ферми, които не се изграждат.
Някой си е запазил терен от морето, за да прави някога нещо или да го отстъпи. Има издадени 24 или 28, не мога да кажа точно колко, разрешения за ферми за миди, от които са изградени само 5 – 6. От тях 2 – 3 работят на промишлена основа, другите произвеждат малки количества, колкото за ресторантите по крайбрежието. Ето един куп от причини, които спират развитието на морското фермерство, коментира д-р Господинов.
Реално погледнато, риба не се развъжда в нашата акватория на Черно море, защото технологиите са малко по-скъпи. И точно заради това е изключително важно сега да се създават благоприятни условия за тяхното внедряване. Морето не е само еднокилометровата ивица край брега, но за да стане „гостоприемно“ за инвестиране в морски аквакултури са нужни сериозни законови и административни промени.
В тази насока големият проблем сега е прекалено дългата процедура по издаването на едно разрешително, за да са създадеш ферма в морето. Документът трябва да ти бъде подписан от 8 ведомства: това са няколко министерства, агенции и други институции, каза той.
В повечето от тях има 3 – 4 месечен срок, за да ти го издадат. Чакаш поне 6 месеца. И накрая се оказва, че вече е изтекъл срокът за усвояване на средствата по програма Морско дело, рибарство и аквакултури, коментира още д-р Господинов.
Истинска борба е да си извадиш разрешително за ползване на морската акватория. Или пречиш на военните или на Морска администрация, или на агенцията по храните или на Басейнова дирекция. МОСВ са най-сложната структура за работа по изграждането на морска ферма. И като прибавим сложната обстановка в Черно море от войната в Украйна, плюс обективните трудности, свързани с даденостите в Черно море, обяснимо е защо не се развиват морските аквакултури, подчерта изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти БГФИШ.
Като цяло качествата на водата в Черно море дават много добри условия за развъждане на различни рибни и нерибни видове, включително на сладководна пъстърва. В морските ни води могат да се отглеждат в промишлени количества и цапура, лаврак, дори риба тон, също скариди, миди, стриди и др, смята той.
В новата оперативна програма има достатъчно много средства за морски аквакултури, стига да има сериозни инвестиционни намерения, могат и още повече да се прехвърлят. Трябва само благоприятни условия за тяхното привличане, което може да стане само със сериозни законови и административни промени, които да направят морето по гостоприемно за този много важен бизнес, заяви д-р Йордан Господинов.
