Английски дипломатически доклади за събитията в Каварна – юли 1877 година

Sir Austen Henry Layard (Остин Хенри Лейард), английски посланик в Константинопол (Истанбул) – 1877-1880.

Rear-Admiral Edmund Charles Drummond (Едмънд Чарлз Дръмънд). 

През 1877 г. Едмънд Чарлз Дръмънд е капитан (commander) на HMS “Rapid” (Рапид).

Sketches of the War: Greek refugees from Kavarna embarking at Baltschik, on the Black Sea. (Скици от войната: Гръцки бежанци от Каварна се качват в Балчик, на Черно море). // The Illustrated London News, No. 1991, Vol. LXXI, Saturday, September 8, 1877.

На 10 (22) юни 1877 г. 14-и руски армейски корпус, под командването на генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, форсира река Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа. На 3 (15) юли 1877 г. флигел-адютант полковник граф Орлов-Денисов с 29-и Донски казашки полк и 4-та Донска конна артилерийска батарея влиза в Кюстенджа, напусната от османските войски. На 12 (24) юли флигел-адютант капитан А. Д. Милютин влиза в изоставената и полуразрушена Мангалия. Редовната османска армия (над 10 хиляди души) се изтегля към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Балчик и Варна и територията на юг от линията Черна вода – Меджидия – Кюстенджа се превръща в ничия земя. Тук в защита на султана вилнеят конни отряди, съставени от черкези, кримски и ногайски татари, въоръжени от османското правителство с модерните пушки – Хенри-Мартини и Уинчестър. По указания на османското правителство башибозуците прилагат тактиката на „изгорената земя“ – да изтласкат населението от Добруджа към вътрешността на страната и да лишат от продоволствие настъпващата руска армия. Един от тези отряди (от 1 000 до 1 500 башибозуци) напада селата в приморска Добруджа – Саръ Муса (Смин), Сатълмъш (Езерец) и Шабла. 

На 25 юни (7 юли) 1877 г., след като съсипват околните села (Шабла, Яалъ́ юч орман (Горичане), Гявур Суютчук (Българево), Гаргалък (Вранино) Гявур куюсу (Гурково, Юзгюбенлик (Могилище) башибозуците обсаждат и Каварна. 

Тези драматични за населението на Каварна и околните села събития, опитало с оръжие да защити града, честта и имота си от черкезките нападения през юли 1877 г., са отразени в английските дипломатически доклади. Дипломатическите агенти във Варна, Русчук и Кюстенджа докладват на английския посланик в Константинопол Остин Хенри Лейард, а той до министъра на външните работи в Лондон лорд Дерби, за самозащитата на Каварна и състоянието в приморска Добруджа. Посланик Лейърд изпраща намиращия се тогава в Черно море английски военен кораб „Рапид“ (HMS “Rapid”), с капитан Едмънд Чарлз Дръмънд, към Балчик, Каварна, Калиакра и Кюстенджа да съдейства на беззащитното християнско население. 

Английските дипломатически доклади са публикувани в: Turkey. No. 19 (1877). Correspondence respecting the Ottoman Loans. London, Printed by Harrison and Sons, 1877; Turkey. No. 1 (1878). Further Correspondence respecting the affairs of Turkey. London, Printed by Harrison and Sons, 1878.

Кой кой е?

Уилям Хенри Далзиъл (William Henry Dalziel) – вицеконсул във Варна от 28 април 1876 г. От 27 януари 1879 г. е изпълняващ длъжността вицеконсул в Русчук. (The Foreign Office List and Diplomatic and Consular Year Book, London, Harrison, 1896, p. 94). 

Ричард Рийд (Richard Reade) – консул в Русчук от 16 юли 1874 г. до 23 септември 1878 г. Умира в Лозана (Швейцария) на 14 август 1895 г.

Подполковник Франк Фремулт Санки (Lieutenant-Colonel Frank Fremoult Sankey, 1828-1879) – вицеконсул в Кюстенджа. 

Остин Хенри Лейард (Austen Henry Layard, 1817-1894) е пътешественик, археолог, дипломат, английски посланик в Константинопол (1877-1880 г.).

Едмънд Чарлз Дръмънд (Edmund Charles Drummond, 1841-1911). През 1877 г. Дръмънд е капитан (commander) на HMS “Rapid” (Рапид) от състава на английската ескадра в Средиземно море, под командването на вицеадмирал Джефри Хорнби (Geoffrey Hornby). От 26 март 1892 г. капитан Дръмънд е с чин контраадмирал.

Тук поместваме препис на оригиналните доклади и превод на български.

Turkey. No. 19 (1877). Correspondence respecting the Ottoman Loans. London, Printed by Harrison and Sons, 1877.

No. 28.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received August 8).

Therapia, July 31, 1877.

 My Lord,

I have the honour to inclose copies of despatches from Vice-Consul Dalziel and Captain Drummond, of Her Majesty’s ship „Rapid“, relating to the excesses committed by Circassians on Christian villages  I had directed Mr. Dalziel and Captain Drummond to report to me especially upon the plunder of Kavarna and the alleged massacre of its inhabitants. Happily, the reports that had reached me of the loss of life were much exaggerated. But the destruction of property belonging to Christians and Mussulmans . seems to have been very great. I have directed Mr. Sandison to communicate the substance of these despatches to the Minister for Foreign Affairs, and to urge upon the Porte the punishment of the Yuz Bashi, Mehemet Agha, who seems to have been guilty of most scandalous conduct , and is partly responsible for what occurred.

Captain Drummond informs me privately that the inhabitants of Kavarna and other villages pillaged by the Circassians could now return to their homes with safety , and he advises them to do so rather than allow themselves to be taken elsewhere. He says that a part of their cattle and crops have been preserved. He writes to me that: „The state of affairs at Shabler and all adjacent villages that I have seen is the same, viz., the villages plundered, the cattle driven off , and the inhabitants taking refuge in the fields. I do not think that the killed and wounded are so numerous as might be expected in carrying out such a measure of spoliation; and of outrages on women there are none“. He adds that the villagers would still be able to get in a good deal of their harvest to keep them in the winter.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

Inclosure 1 in No. 28.

Vice-Consul Dalziel to Mr. Layard.

Sir,

Varna, July 22, 1877.

I have the honour to inform your Excellency that M. Christides, the Greek Vice-Consul, informed me this afternoon that he had received a telegram stating that a massacre of Christians had commenced yesterday at the village of Kavarna, some two hours distance to the north of Baltchik.

I asked him to show me his telegram, but he had lent it to M. Aubaret, the French Consul, and promised to give me a copy of it a little later.

I asked him how many had been killed? He could not say that even one had been killed, but he said perhaps the Archbishop was better informed.

This afternoon he informed me that he had received another telegram from his Consular Agent at Baltchik, stating that that town was unsafe, and requesting instructions, whereupon he called upon the Mutessarif and asked officially if he could answer for the tranquillity of Baltchik.

The Mutessarif referred him to his Highness Prince Hassan, stating that as martial law prevailed he could nake no answer. M. Christides declined to go to Prince Hassan, and telegraphed to his Consular Agent to leave Baltchik at once; he at the same time told me that troops had been sent from Bazardjik to Kavarna, and an iron-clad from Baltchik, but he did not, as promised, give ine a copy of his information.

I must say I think the affairs are both very much exaggerated, as any other information I could get from some Turks 1 met landing from a boat newly arrived was to the effect that Baltchik was quite tranquil. Moreover, my own clerk is there, and has not written to me a word of any disorders.

The mere fact of troops having been sent to Kavarna shows that the authorities are acting.

I shall, if possible, see the Mutessarif tonight, and of course do anything I can to preserve tranquillity, but I write these lines in haste by a chance opportunity to keep your Excellency informed of what rumours are afloat.

I have, & c. (Signed) W. H. Dalziel.

№ 28.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 8 август).

Терапия, 31 юли 1877 г. 

Сър, 

Имам честта да приложа копия от депешите на вицеконсула Далзиъл и капитан Дръмънд от кораба на Нейно Величество „Рапид“, свързани с изстъпленията, извършени от черкези в християнски села. Бях наредил на г-н Далзиъл и капитан Дръмънд да ми докладват особено за грабежа на Каварна и предполагаемото клане на жителите ѝ. За щастие съобщенията, които достигнаха до мен за човешки жертви, бяха силно преувеличени. Но разрушенията на имуществото на християни и мюсюлмани изглежда са били много големи. Наредих на г-н Сандисън да предаде съдържанието на тези депеши на министъра на външните работи и да настоява пред Портата за наказване на юзбаши Мехмед Ага, който изглежда е виновен за най-скандалното поведение и е отчасти отговорен за случилото се.

Капитан Дръмънд ме информира насаме, че жителите на Каварна и други села, ограбени от черкезите, вече могат да се върнат безопасно по домовете си, и ги съветва да го направят, вместо да се оставят да бъдат отведени другаде. Той казва, че част от добитъка и реколтата им са запазени. Той ми пише, че: „Селата са разграбени, добитъкът е прогонен, а жителите се укриват в полето. Не мисля, че убитите и ранените са толкова много, колкото би могло да се очаква при провеждането на подобна мярка на разграбване; няма и нападения над жени“. Той добавя, че селяните все пак ще могат да приберат голяма част от реколтата си, за да се изхранят през зимата.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

Приложение 1 в № 28 .

Вицеконсул Далзиъл до г-н Лейард.

Варна, 22 юли 1877 г.

Сър,

Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че гръцкият вицеконсул г-н Христидес ме информира днес следобед, че е получил телеграма, в която се казва, че вчера е започнало клане на християни в село Каварна, на около два часа път северно от Балчик.

Помолих го да ми покаже телеграмата си, но той я беше дал назаем на френския консул г-н Обаре и обеща да ми даде копие от нея малко по-късно.

Попитах го колко души са били убити? Той не можа да каже, че дори един е бил убит, но каза, че може би архиепископът е по-добре информиран.

Днес следобед ми съобщи, че е получил поредната телеграма от консулския си агент в Балчик, в която се казва, че градът не е безопасен, и се искат инструкции, след което той извика мютесарифа и го попита официално дали може да отговори за спокойствието в Балчик.

Мутесарифът го препрати към Негово височество принц Хасан, като заяви, че тъй като в града цари военно положение, не може да даде отговор. Г-н Христидес отказа да отиде при принц Хасан и телеграфира на консулския си агент да напусне Балчик незабавно; в същото време той ми каза, че от Базарджик до Каварна са изпратени войски, а от Балчик – броненосец, но не даде, както беше обещал, копие от информацията си.

Трябва да кажа, че мисля, че и двете неща са много преувеличени, тъй като всяка друга информация, която успях да получа от някои турци, които срещнах да слизат от една новопристигнала лодка, беше, че Балчик е съвсем спокоен. Освен това моят собствен служител е там и не ми е писал нито дума за някакви безредици.

Самият факт, че в Каварна са изпратени войски, показва, че властите действат.

Ако е възможно, тази вечер ще се видя с мютесарифа и, разбира се, ще направя всичко, което е по силите ми, за да запазя спокойствието, но пиша тези редове набързо при случайна възможност, за да информирам Ваше превъзходителство какви слухове се носят.

Имам и т.н. (Подпис) У. Х. Далзиъл.

Inclosure 2 in No. 28.

Vice-Consul Dalziel to Mr. Layard.

Varna, July 25, 1877. 

Sir,

I have the honour to inform your Excellency that your telegrams of the 22nd to Captain Drummond and 23rd to myself were received last night on our return from the places referred to.

My despatch of the 22nd instant was written in great haste to catch the chance steamer „Clothilde“, She, however, sailed without it, which I very much regret.

I have to report, in consequence of the alarming rumours current on the 22nd and 23rd, Captain Drummond, of the „Rapid“, volunteered to sail to Cape Kaliakri and take me with him. Accordingly I applied to the Governor for a zaptieh to accompany us. A little later the Governor sent to request a passage in the „Rapid“, which was of course granted. On arriving on board the „Rapid“, the Governor was accompanied by the Greek Archbishop and a member of the Episcopal Medjliss. He had also a zaptieh. The “Rapid” sailed from Varna about midnight on the 23rd instant, and arrived at Cape Kaliakri just after daybreak on the 24th. It was at once apparent that there were a large number of people on the promontory.

I may state, for the information of your Excellency, that Cape Kaliakri is a narrow neck of land about one mile long, running in a south – easterly direction from that part of the Dobrudcha at its base, where there is the remains of an ancient wall and ditch; the distance from sea to sea may be about 100 yards, and it falls in a sheer precipice on either side of somewhere about 300 feet to the sea. About half – way out it narrows to a mere causeway of about some 15 feet, which is arched over with a sort of Norman gateway: afterwards it widens out again, so that a considerable space is inclosed in the citadel between the gateway and the extreme point where is situated the lighthouse. There are only two possible landing places in the whole Peninsula, one on either side, and these landing places are both outside the first ditch, so that the position is a very strong one indeed.

Our party landed at once. We were met on the beach by a few men, who seemed very glad to see us; one of them informed me he had been there for eight days, having fled from a village near Kustendje.

Ascending the heights, we found the ditch guarded by sentinels, and again at the archway were sentinels, besides which one or two carts were placed so as to bar the entrance. At first we saw but few women, but near to the lighthouse we found a considerable number both of women and children; there were also a few carts and some horses and oxen and a few sheep. Those who had carts seemed to have come- away with all their effects, even to their mill – stones for grinding corn, for I saw two parties of women grinding wheat. These were refugees from all the surrounding districts , but there had been no attack made upon them in their position. They told us that their cattle had been driven away by Circassians  Tartars, and Turks, and they themselves frightened into taking refuge there. Those from Kavarna told us there hach been a fight there, and that hundreds had been killed. On closer questioning, however, they could only name three persons as having been killed, one of whom I regret to say is my old friend „Mitis Papa“, a man aged 109 years. We inquired for any wounded ‘ people and found one man with a pistol bullet in his throat. He was sent on board the “Rapid”, the ball successfully extracted, and afterwards, at his own request, landed at Baltchik. We did what we could to tranquillize the people, and the Mutessarif told them he would return by land with soldiers to protect them, also that he would send steamers to take them away. The people expressed unwillingness to leave their country, and someone said he thought they might return to their villages, as the Russians, if they advanced, would be very unlikely to harm unarmed villagers; part of this advice was overheard by the Mutessarif, who at once broke in on the conversation and told them that it would be impossible for them to return to their homes, the Cossacks would rob and murder them, and if they did not the Circassians would.

It is impossible to say how many people were huddled together at Kaliakra, but there could not well have been less than 1,000, or more than 1,500. Having seen the actual state of affairs, we left and sailed for Kavarna. During the passage I had a conversation. with the Mutessarif regarding the possibility of these people returning to their homes. He told me that it was the wish of the military authorities that no one should remain in the Dobrudcha between Medjidieh and Varna, and that no cattle, nor in fact anything which could be of use to the Russians, should be left. I told him that I thought this policy quite natural, but that the Government ought to have informed the peasantry of it and registered the effects of each man, and finally taken possession of it by means of the regular troops; whereas they had allowed the Circassians to appear as brigands, when, in fact, they were only carrying out the policy of the Government. The Mutessarif replied that without doubt Government would reimburse all the people after the war was over for all they had lost; but that it was the curse of the country that the Circassians, to whom they had given hospitality, should abuse it in such a way. He tried to persuade us not to land at Kavarna, or, at all events, not to go up to the upper village, stating that there were large numbers of Circassians about, and our own lives would be in danger, also that there was no one remaining in the place. We, however, declined to take his advice, and he unwillingly accompanied us. The lower village of Kavarna consists of a number of grain warehouses, with one public – house, which was the only regularly inhabited house, and at a short distance a few Tartar huts belonging to tobacco growers. We found three or four dead sheep lying about, the doors of most of the warehouses open, but the ware- houses empty and the public – house wrecked.

I think it highly improbable that any grain was in these warehouses at the time of the wrecking.

We did not go over to the Tartar village.

From Kavarna port to the town is a distance of about two miles, up a very steep valley, where there are some eight or nine water – mills. These were all standing, but we saw some people in two of them; we did not, however, enter any of them.

On approaching the town, Captain Drummond and myself thought it better to separate ourselves from the Mutessarif and Bishop, which we had some difficulty in doing.

The first part of the town we visited had been inhabited by a mixed population of Turks and Christians, farmers; and we found all the houses looted, furniture, & c., all carried away; bee – hives in large quantities overturned, but no houses burnt. We generally found a few books in each house, some Turkish, some Bulgarian, some Greek, and a very few French.

In the Christian houses the pictures of saints had invariably been torn down.

Having passed through the suburb, we met the Mutessarif party in the main street, which was burned from end to end; this street had consisted almost entirely of shops, and I know that many of them were kept by Mahommedans.

I here took away from the other party my zaptieh, and separated again. We pursued our way through the Christian quarter, and found as a rule that the best houses were burnt and burning.

Entering the court – yard of one we found a most revoltiug spectacle – a man lying on his back, quite naked, with the exception of the remains of a shirt; his brains had been dashed out from behind, and covered the ground as he lay; his body was fearfully swollen, and at first we thought that his head had been burnt, so black was it; but on closer examination it appeared to be only the action of the sun, as the hair was not singed.

Passing through several other houses we came to another corpse; this time it had cotton drawers on; it had a stab in the lower part of the abdomen, a gash cut in the the neck, and a very bad wound made in part of the left leg, which, however, may have been a bad leg; it was not like a cut, and I think it was impossible to say with certainty how it had been caused. Both bodies were in a fearful state of decomposition, and, as far as I could judge, were those of Bulgarians. After this, we passed through a great many houses, until we came to the other end of the town, without finding any other corpses, but in every case the houses had been thoroughly pillaged; trunks and boxes broken open strewed the courtyards, feathers and wool were lying about, apparently as if they had been emptied from the bedding to make the latter more portable.

We now went back to the main street and rejoined the other party at the konak. This building was not burnt, but was completely looted. When we joined the Mutessarit’s party, we found they had been joined by another party from the Red Crescent ship „Belle of Dunkirk“, and that united party had discovered three corpses, one having the head cut off; all the corpses were of men.

Leaving the remainder to rest a few minutes, I went alone through three or four houses, whose inhabitants I had formerly known, to make a thorough search for any dead body, but found none. I also went into the school (Greek), which was completely burnt.

We now went back by the valley towards the sea, and resting by a fountain for a few minutes, the thought struck me that there was yet a suburb we had left unvisited. Mentioning this to Captain Drummond, he agreed to return with me and go through it We took one zaptieh, and were accompanied by several officers of the „Rapid“ and Red Crescent ship. This suburb had been inhabited by Mahomedans; the houses were empty, and boxes and things lying about showed that it had been at least evacuated in haste. No houses were burnt, and the mosque, though deserted and the door left open, had been respected, which I believe was not the case with the Christian church.

After leaving the town, we found a Bulgar who had remained in a cave, but he could give us no information, except that he had lost his family. We took him off in the “Rapid”.

We also found five Tartars, one having his thumb cut off by a blow from an axe; he had just arrived from Shubla or Shabler, and told us that there were a large number of Bulgarian refugees there, one of whom had wounded him. He was attended to by the Red Crescent doctors.

When we were in Kavarna several Turks and Tartars arrived, both on horseback and on foot, but, as far as I could see, none of them were armed, and all professed ignorance of what had happened there.

We saw a good many oxen and calves, both among the ruins and feeding in the neighbourhood, and some of our party, who went to the top of a minaret, saw people thrashing corn in the outskirts. There were also large quantities of geese and other poultry.

Having thus finished, as far as we could, the examination of Kavarna, the “Rapid” weighed anchor, and we went to Baltchik. On the road the Archbishop told me that if his party had gone a little further towards the outskirts of Kavarna they would have found, he believed, more corpses. This was to me most tantalizing, as it was his duty to have done the utmost to have found out the whole truth. But what can one do with such people? 

Here was an Archbishop, one of the very highest dignitaries of the Greek Church, out on a mission to find out what had been done to his co – religionists, and yet he assisted in hiding from us what he believed to be evidence of a crime committed against them.

The Red Crescent vessel sailed at once for Trebizond.

On arriving at Baltchik, we sent the Mutessarif on board of a Turkish iron – clad and put the Bishop and party on shore. We afterwards went ashore, a party of three – Captain Drummond, Dr. Lander, and myself. We were met at the pier by thousands of people, mostly refugees, but amongst the townspeople were many who knew me, had a very warm reception, so much so that we had to take refuge in the house of a merchant and send for anyone we could find who had been witness to the events of Kavarna.

We found two men, whose names it may be as well that I should suppress, and they told me the following narrative: On Saturday the 21st, about 3 P.M., there came to Kavarna a Captain (Usebashi) of the Nizam, called Mehemet Agha, with a large party of Circassians. They summoned fifteen of the head men to come to the konak; of these only four obeyed the summons. The Captain said, „Why don’t the others come? Why are they afraid of us? We have come to tell you that you must leave the town at once, as the Russians will be here, or something to that effect. To which they replied, how can we leave? We have lost all our beasts. If you will send a vessel we will go. Very good, said the Captain; you will need some Circassians to guard you in the meantime, and that will cost money. Give us 100 000 piastres (about 900 ₤) and then we will protect you until a vessel can come.

They replied, it is too much, we are poor and we cannot give it; but they offered 20 000 piastres (about 180 ₤), seeking, as they said, to gain time. The Captain then asked for a bond payable in twelve days for that amount, which one of them actually commenced to write out, though they had no intention of completing it. Now they heard the cries of people outside and became aware that the sack of the town had commenced. Immediately afterwards either the Captain Mehemet Agha or some of his attendants, it is not very certain which, commenced beating them with swords, and my informant’s head was cut severely and his arm wounded. I may here mention that said informant was one of the men that we had been told in Kaliakra had been murdered. Another of the four who was also present was not wounded, and I believe no very serious damage was then done. But now they heard shots exchanged outside, and, as my informant said, some of the inhabitants driven furious, had commenced to fire upon the Circassians, who were drawn up in the square in front of the konak. This fire killed one Circassian, who was carried into the konak dead, and my informant says he believed five others were killed. I asked if any Christians were killed; he replied that he did not know of any, and that the Christians who then fired on the Circassians were hidden inside their court – yards which surrounded the square. Firing either here or somewhere else continued until 8 o’clock P.M., after which the Circassians retired, having set the town on fire in several places.

My informant had no knowledge of any women or children having been injured.

After the Circassians had retired the great bulk of the people fled either to Kaliakra or to Baltchik, but some took refuge in the school, from which they were relieved on the following morning by the arrival of an ironclad from Baltchik.

It must have been after Sunday the 22nd that the school was burnt, but of that I have no evidence whatever.

I may mention that the Mutessarif told me he had sent off a steamer full of emigrants to Bourgas, and that on arrival there the authorities refused to let the people land, but offered to land them at Achiolo. The emigrants refused to be landed there, and he had a telegraphic correspondence with the Vali of Adrianople about it, the result of which was that they were sent to the Gulf of Ismid, also that it is intended to send the people at Kaliakra and Baltchik to Ismid, which I venture to suggest to your Excellency is scarcely a prudent measure.

I have, & c. (Signed) W. H. Dalziel.

Приложение 2 в № 28.

Вицеконсул Далзиъл до г-н Лейард.

Варна, 25 юли 1877 г. 

Сър,

Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че телеграмите Ви от 22-и до капитан Дръмънд и от 23-и до мен бяха получени снощи при завръщането ни от посочените места.

Депешата ми от 22-и беше написана в голяма бързина, за да хвана случайния параход „Клотилда“, тя обаче отплава без нея, за което много съжалявам.

Трябва да съобщя, че вследствие на тревожните слухове, които се носеха на 22-и и 23-и, капитан Дръмънд от „Рапид“ доброволно се съгласи да отплава до нос Калиакра и да ме вземе със себе си. Съответно подадох молба до губернатора за едно заптие, който да ни придружи. Малко по-късно губернаторът изпрати молба за пасажер на „Рапид“, която, разбира се, беше удовлетворена. При пристигането си на борда на „Рапид“ губернаторът беше придружен от гръцкия митрополит и един член на митрополитския меджлис. Той имаше и едно заптие. „Рапид“ отплава от Варна около полунощ на 23-и и пристигна на нос Калиакра малко след разсъмване на 24-и. Веднага стана ясно, че на носа има голям брой хора.

За сведение на Ваше Превъзходителство мога да кажа, че нос Калиакра е тясна шия с дължина около една миля, която се простира в посока юг-изток от онази част на Добруджа в подножието му, където има останки от древна стена и ров; разстоянието от морето до него е около 100 метра, а от двете страни се спуска в отвесна пропаст на около 300 метра до морето. На около половината път навън тя се стеснява до обикновен насип от около 15 фута, който е засводен с нещо като нормандска порта: след това отново се разширява, така че между портата и крайната точка, където се намира фарът, е затворено значително пространство в цитаделата. На целия полуостров има само две възможни места за кацане, по едно от двете страни, и двете места за кацане са извън първия ров, така че позицията е наистина много силна.

Нашата група се приземи веднага. На плажа ни посрещнаха няколко мъже, които изглеждаха много радостни да ни видят; един от тях ми съобщи, че е там от осем дни, тъй като е избягал от едно село близо до Кюстенджа.

Изкачвайки се по височината, открихме, че ровът е охраняван от часови, а при арката отново имаше часови, освен които бяха поставени една или две каруци, за да преграждат входа. Отначало видяхме само няколко жени, но близо до фара открихме значителен брой жени и деца; имаше и няколко каруци, няколко коня и волове, както и няколко овце. Онези, които имаха каруци, изглежда бяха излезли с цялото си имущество, дори с мелниците си – камъни за мелене на царевица, защото видях две групи жени, които мелеха пшеница. Това бяха бежанци от всички околни райони, но не беше извършено никакво нападение срещу тях на тяхната позиция. Разказаха ни, че добитъкът им е бил прогонен от черкези, татари и турци, а те самите уплашени са потърсили убежище там. Тези от Каварна ни казаха, че там е имало бой и че са били убити стотици хора. При по-подробен разпит обаче те можаха да посочат само трима убити, единият от които, за съжаление, е моят стар приятел „Митиш Папу“, човек на 109 години. Попитахме за ранени хора и намерихме един човек с пистолетен куршум в гърлото.

Изпратен е на борда на „Рапид, куршумът е успешно изваден, а след това, по негово желание, е заведен в Балчик. Направихме каквото можахме, за да успокоим хората, а мютесарифът им каза, че ще се върне по суша с войници, за да ги защити, както и че ще изпрати параходи, които да ги отведат. Хората изразиха нежелание да напуснат страната си и някой каза, че според него могат да се върнат в селата си, тъй като ако руснаците напреднат, едва ли ще навредят на невъоръжени селяни; част от този съвет беше подслушан от мютесарифа, който веднага се намеси в разговора и им каза, че ще бъде невъзможно да се върнат по домовете си, казаците ще ги ограбят и убият, а ако не го направят, ще го направят черкезите.

Не е възможно да се каже колко души са се скупчили в Калиакра, но не е изключено да са били по-малко от 1000 или повече от 1500 души. След като видяхме действителното положение на нещата, ние си тръгнахме и отплавахме за Каварна. По време на плаването проведох разговор с мютесарифа относно възможността тези хора да се върнат по домовете си. Той ми каза, че желанието на военните власти е никой да не остава в Добруджа между Меджидия и Варна и да не се оставя никакъв добитък, нито всъщност нещо, което би могло да бъде полезно за руснаците. Казах му, че смятам тази политика за съвсем естествена, но че правителството е трябвало да информира селяните за нея и да регистрира имуществото на всеки човек, а накрая да го завладее с помощта на редовните войски; докато то е позволило черкезите да изглеждат като разбойници, докато всъщност те само са изпълнявали политиката на правителството. Мютесарифът отговори, че без съмнение правителството ще възстанови на всички хора след края на войната всичко, което са загубили, но че е проклятие за страната черкезите, на които е дала гостоприемство, да злоупотребяват с него по такъв начин. Опита се да ни убеди да не кацаме в Каварна или във всеки случай да не се качваме в горното село, като заяви, че там имало много черкези и животът ни щял да бъде в опасност, а също и че на това място нямало никой. Ние обаче отказахме да се вслушаме в съвета му и той неохотно ни придружи. Долното село Каварна се състои от няколко склада за зърно, с една обществена – къща, която беше единствената редовно обитавана, а на малко разстояние – няколко татарски колиби, принадлежащи на тютюнопроизводители. Намерихме три-четири мъртви овце да лежат наоколо, вратите на повечето складове бяха отворени, но складовете бяха празни, а общественият дом – разрушен.

Смятам, че е много малко вероятно в тези складове да е имало зърно по време на разрушаването.

Не отидохме до татарското село.

От пристанището на Каварна до града има около две мили, нагоре по една много стръмна долина, където има около осем или девет водни мелници. Всички те си стояха, но в две от тях видяхме някакви хора; не влязохме обаче в нито една от тях.

Когато наближихме града, капитан Дръмънд и аз решихме, че е по-добре да се отделим от мютесарифа и митрополита, което ни беше доста трудно да направим.

Първата част на града, която посетихме, беше населена със смесено население от турци и християни, земеделци; намерихме всички къщи разграбени, мебели и т.н., всички отнесени; пчелни кошери в големи количества преобърнати, но нямаше опожарени къщи. Обикновено във всяка къща намирахме по няколко книги – турски, български, гръцки и много малко френски.

В християнските къщи картините на светците бяха неизменно съборени.

След като преминахме през предградието, срещнахме мютесарифската група на главната улица, която беше опожарена от край до край; тази улица се състоеше почти изцяло от магазини и знам, че много от тях се държаха от мохамедани.

Тук отнех от другата страна моето заптие и отново се разделих. Продължихме пътя си през християнския квартал и по правило установихме, че най-добрите къщи са опожарени и горят.

Влизайки в двора на една от тях, открихме най-отвратителното зрелище – мъж лежеше по гръб, съвсем гол, с изключение на остатъците от ризата; мозъкът му беше избит отзад и покриваше земята, докато лежеше; тялото му беше страшно подуто и отначало помислихме, че главата му е изгорена, толкова беше черна; но при по-внимателно вглеждане се оказа, че това е само действие на слънцето, тъй като косата не беше изпепелена.

Преминавайки през няколко други къщи, стигнахме до друг труп; този път той беше с памучни чехли; имаше прободна рана в долната част на корема, порезна рана на шията и много лоша рана на част от левия крак, която обаче може да е била от лош крак; не приличаше на разрез и мисля, че е невъзможно да се каже със сигурност как е причинена. И двете тела бяха в ужасно състояние на разложение и, доколкото можах да преценя, бяха на българи. След това минахме през много къщи, докато стигнахме до другия край на града, без да намерим други трупове, но във всички случаи къщите бяха старателно ограбени; по дворовете бяха разхвърляни сандъци и кутии, които бяха счупени, а наоколо се валяха пера и вълна, очевидно като че ли бяха изхвърлени от постелките, за да станат по-преносими.

Сега се върнахме на главната улица и се присъединихме към другата група в конака. Тази сграда не беше опожарена, но беше напълно разграбена. Когато се присъединихме към групата на мютесарифа, установихме, че към тях се е присъединила друга група от кораба на Червения полумесец “Belle of Dunkirk” и че обединената група е открила три трупа, единият от които с отрязана глава; всички трупове бяха на мъже.

Оставих останалите да си починат няколко минути и сам преминах през три-четири къщи, чиито обитатели познавах отпреди, за да претърся внимателно за трупове, но не намерих такива. Влязох и в училището (гръцко), което беше напълно опожарено.

Сега се върнахме по долината към морето и като си починахме за няколко минути край един фонтан, ме осени мисълта, че има още едно предградие, което сме оставили без посещение. Споменах това на капитан Дръмънд, той се съгласи да се върне с мен и да го разгледаме Взехме един заптието и бяхме придружени от няколко офицери от „Рапид“ и от кораба на Червения полумесец. Това предградие е било обитавано от мохамедани; къщите бяха празни, а разхвърляните кашони и вещи показваха, че е било поне набързо евакуирано. Нямаше опожарени къщи, а джамията, макар и изоставена и с отворена врата, беше уважена, което според мен не се отнасяше за християнската църква.

След като напуснахме града, намерихме един българин, който беше останал в една пещера, но той не можа да ни даде никаква информация, освен че е загубил семейството си. Откарахме го в „Рапид“.

Намерихме и петима татари, като на единия палецът му беше отрязан от удар с брадва; той току-що беше пристигнал от Шубла или Шаблер и ни каза, че там имало голям брой български бежанци, един от които го ранил. Лекарите от Червения полумесец му оказаха помощ.

Когато бяхме в Каварна, пристигнаха няколко турци и татари, както на коне, така и пеша, но, доколкото видях, никой от тях не беше въоръжен и всички твърдяха, че не знаят какво се е случило там.

Видяхме много волове и телета, както сред руините, така и на паша в околността, а някои от нашите, които се изкачиха до върха на едно минаре, видяха хора да колят царевица в покрайнините. Имаше и големи количества гъски и други домашни птици.

След като приключихме, доколкото можахме, с разглеждането на Каварна, „Рапид“ вдигна котва и ние се отправихме към Балчик. По пътя митрополитът ми каза, че ако групата му била отишла малко по-далеч към покрайнините на Каварна, според него щяла да намери още трупове. Това за мен беше най-притеснително, тъй като негов дълг беше да направи всичко възможно, за да открие цялата истина. Но какво може да се направи с такива хора?

Ето един митрополит, един от най-високопоставените сановници на гръцката църква, тръгнал с мисия да разбере какво е било сторено на неговите съверци, и въпреки това помогна да се скрие от нас това, което смяташе за доказателство за извършено срещу тях престъпление.

Корабът на Червения полумесец веднага отплава за Трабзон.

Пристигайки в Балчик, изпратихме мютесарифа на борда на турски броненосец и изкарахме епископа и групата на брега. След това слязохме на брега в състав от трима души – капитан Дръмънд, д-р Ландър и аз. На кея ни посрещнаха хиляди хора, предимно бежанци, но сред жителите на града имаше много, които ме познаваха, имахме много топъл прием, дотолкова, че се наложи да се подслоним в къщата на един търговец и да изпратим за всеки, когото успеем да намерим и който е бил свидетел на събитията в Каварна.

Намерихме двама мъже, чиито имена може би е добре да премълча, и те ми разказаха следното: 

В събота, на 21-и, около 3 чáса следобед в Каварна дойде капитанът (юзбаши) на низама, наречен Мехмед Ага, с голяма група черкези. Те повикаха петнадесет от главатарите да дойдат в конака; от тях само четирима се подчиниха на призива. Капитанът каза: „Защо не дойдат останалите? Защо се страхуват от нас? Дойдохме да ви кажем, че трябва незабавно да напуснете града, тъй като руснаците ще бъдат тук, или нещо в този смисъл. На което те отговориха: Как да напуснем? Загубихме всичките си животни. Ако изпратите кораб, ще тръгнем. Много добре – каза капитанът; междувременно ще ви трябват черкези, които да ви пазят, а това ще струва пари. Дайте ни 100 000 пиастра (около 900 ₤) и тогава ще ви пазим, докато дойде кораб.

Те отговориха, че това е твърде много, че сме бедни и не можем да го дадем; но предложиха 20 000 пиастра (около 180 ₤), като се опитаха, както казаха, да спечелят време. Тогава капитанът поиска гаранция, платима след дванадесет дни, за тази сума, която един от тях започна да пише, въпреки че нямаха намерение да я довършат. Сега те чуха виковете на хората отвън и разбраха, че е започнало разграбването на града. Веднага след това или капитанът Мехмед Ага, или някои от неговите придружители, не е много сигурно кои, започнаха да ги бият с мечове и главата на моя информатор беше силно порязана, а ръката му – ранена. Тук мога да спомена, че споменатият информатор беше един от мъжете, за които ни казаха, че са били убити в Калиакра. Друг от четиримата, който също присъстваше, не беше ранен и смятам, че тогава не бяха нанесени много сериозни щети. Но сега чули, че навън се разменят изстрели, и както каза моят информатор, някои от жителите, разярени, започнали да стрелят по черкезите, които били разположени на площада пред конака. Този огън убил един черкезин, който бил внесен в конака мъртъв, а моят информатор казва, че според него са убити още петима. Попитах дали са били убити християни; той отговори, че не знае за такива и че християните, които след това стреляли по черкезите, били скрити в двора си, който обграждал площада. Стрелбата е била или тук, или някъде другаде продължиха до 8 чáса след обед, след което черкезите се оттеглиха, след като подпалиха града на няколко места.

Моят информатор не знаеше за пострадали жени или деца.

След като черкезите се оттеглиха, по-голямата част от хората избягаха или в Калиакра, или в Балчик, но някои намериха убежище в училището, откъдето бяха освободени на следващата сутрин с пристигането на броненосец от Балчик.

Трябва да е било след неделя, 22-и, когато училището е било опожарено, но за това нямам никакви доказателства.

Мога да спомена, че мютесарифът ми каза, че е изпратил параход, пълен с емигранти, в Бургас и че при пристигането му там властите отказали да пуснат хората да се приземят, но предложили да ги приземят в Ахиоло. Емигрантите отказали да бъдат разтоварени там и той провел телеграфна кореспонденция с валията на Одрин по този въпрос, в резултат на което те били изпратени в залива на Измит, както и че се планира изпращането на хората от Калиакра и Балчик в Измит, което, смея да твърдя пред Ваше Превъзходителство, едва ли е разумна мярка.

Имам и т.н. (Подпис) У. Х. Далзиъл.

Inclosure 4 in No. 28.

Commander Drummond to Mr. Layard.

“Rapid“, Varna, July 25, 1877. 

Sir,

In compliance with your Excellency’s telegram, received on the 21st instant, I started in the evening of that day, having Lieutenant – Colonel Sankey on board, for Kustendji.

On my arrival at that place on the following morning I was informed that the Circassians and Tartars were pillaging and oppressing the Christians in the villages between Mangalia and Shabler, and that the small British steamer „Evelyn“ had been down to a place abreast of the village Duran Kulan, and at the village of Kaptcha, a couple of miles inland, and found the inhabitants of the last – named village had taken refuge in the middle of a lake. The Circassians and Tartars, estimated at 1 000, were seen by the party on board the „Evelyn“ retreating. These marauders had pillaged and set fire to the village, killed 5 men, wounded 16 men and women, and carried off 22 girls. The „Evelyn“ took back to Kustendji about 380 people; but unfortunately, by the capsizing of the small boat, a number of women and children (variously stated from 21 to 41) were drowned.

On this information I immediately started for the scene of disorder, and on arriving at a place about ten miles north of Shabler, I sent on shore to get information from the Bulgars, who could be seen at work in the fields, and who at first showed a disposition to run away. They, however, stated that their village had not been troubled, and that the country generally along the coast as far as Kaliakra was quiet, and that a number of people had taken refuge at Kaliakra. Finding that I could be of no use at this place, I returned to Kustendji, and landed the Vice-Consul.

I there saw M. Belo-Cherkovitz, the Russian Governor, who assured me that the Russian authorities have no objection whatever to the presence of Her Majesty’s ship “Rapid” at Kustendji, or to the ship going to Varna and that port, stating that he would entirely confide in me in the matter of taking away any information.

As Her Majesty’s ship “Rapid” was, and probably will be, the only means of communication between Varna and Kustendji, and as I thought it desirable to go to Kavarna, I again left on the 22nd, and arrived at this place on Monday evening.

Having informed Mr. Dalziel, the Vice-Consul, of my intention to go to Kaliakra and Kavarna, he was good enough to accompany me. I also received on board the Mutessarif of this place and the Greek Archbishop, who asked me to allow them to come; so at midnight of Monday I sailed from Varna, arriving at Kaliakra at 4.20 A.M., where I landed with the Consul, and found that a number of Christians, estimated at 2 000, had taken refuge at the very extremity of Cape Kaliakra – a very good defensive position, and safe from any attack by horsemen. They were from the surrounding villages — a large number from Kavarna – but were not in any immediate distress. They desired a safe- conduct from the Government to enable them to return to their villages. There was but one wounded man among them, whom I took on board and landed at Baltschik.

At 7.45 A.M. I anchored off Kavarna, and arriving at the village which is about two miles inland, and said to contain about 700 houses, I found that it had been entirely pillaged and was deserted, and I should say that 100 houses, including the school – house, had been destroyed by fire. I myself saw but two dead bodies, but I estimate the number of dead seen by different persons of our party at eight, and in one case I was informed that the body was decapitated.

On my return to the ship I proceeded to Baltschik, where were two Turkish iron – clads, one bearing the flag of Admiral Hassan Pasha.

At Baltschik there are a large number of Christian refugees from different villages, and the inclosed statement of the origin of the disturbance at Kavarna was made before me and Vice-Consul Dalziel by two of the principal persons of that place.

I returned to this anchorage last evening, and beg to inform your Excellency that it is my intention to proceed to sea to – night and remain about the coast of Shabler and Kavarna, returning to this place by Friday night, as I think the presence of a ship may possibly afford some assistance to the Christians.

I have also the honour to acknowledge the receipt of your Excellency’s despatch of the 21st, and to forward also a list of wounded given to me by Lieutenant-Colonel Sankey.

I only received your Excellency’s telegram of the 22nd, directing me to proceed to Kavarna on my return from that place, last night.

I have, & c. (Signed) E. Drummond.

Приложение 4 в № 28.

Командир Дръмънд до г-н Лейърд.

„Рапид“, Варна, 25 юли 1877 г. 

Сър,

В съответствие с телеграмата на Ваше Превъзходителство, получена на 21-и, вечерта на същия ден потеглих, с подполковник Санки на борда, за Кюстенджа.

При пристигането ми на това място на следващата сутрин ми съобщиха, че черкези и татари грабят и потискат християните в селата между Мангалия и Шаблер и че малкият британски параход „Евелин“ е слязъл на място до село Дуранкулак и до село Карапча [Крапец], на няколко мили навътре в сушата, и е установил, че жителите на последното село са се укрили в средата на едно езеро. Черкезите и татарите, оценявани на 1 000 души, бяха видени от групата на борда на „Евелин“ да се оттеглят. Тези мародери са разграбили и подпалили селото, убили са 5 мъже, ранили са 16 мъже и жени и са отвлекли 22 момичета. „Евелин“ отведе обратно в Кюстенджа около 380 души; но за съжаление, поради преобръщането на малката лодка, известен брой жени и деца (по различни данни от 21 до 41) се удавиха.

След тази информация веднага тръгнах към мястото на безредиците и като пристигнах на място на около десет мили северно от Шаблер, изпратих на брега да получа информация от българите, които се виждаха да работят на полето и които отначало показваха склонност да бягат. Те обаче заявиха, че селото им не е било обезпокоявано и че страната като цяло по крайбрежието до Калиакра е спокойна и че няколко души са намерили убежище в Калиакра. Като разбрах, че не мога да бъда полезен на това място, се върнах в Кюстенджа и слязох при вицеконсула.

Там се видях с руския губернатор г-н Белоцерковец, който ме увери, че руските власти нямат никакви възражения срещу присъствието на кораба на Нейно Величество „Рапид“ в Кюстенджа или срещу това корабът да отиде във Варна и това пристанище, като заяви, че ще се довери изцяло на мен по въпроса за изнасянето на каквато и да е информация.

Тъй като корабът на Нейно Величество „Рапид“ беше и вероятно ще бъде единственото средство за връзка между Варна и Кюстенджа и тъй като сметнах за желателно да отида в Каварна, отново тръгнах на 22-и и пристигнах на това място в понеделник вечерта.

След като уведомих г-н Далзиъл, вицеконсула, за намерението си да отида до Калиакра и Каварна, той благоволи да ме придружи. Приех на борда също така мютесарифа на това място и гръцкия митрополит, които ме помолиха да им разреша да дойдат; така в полунощ в понеделник отплавах от Варна и пристигнах в Калиакра в 4,20 ч., където слязох заедно с консула и установих, че известен брой християни, оценявани на 2 000, са се укрили на самия край на нос Калиакра – много добра отбранителна позиция и безопасна от всякакво нападение на конници. Те бяха от околните села – голяма част от тях от Каварна – но не бяха в непосредствена беда. Искаха от правителството да им осигури безопасно поведение, за да могат да се върнат в селата си. Сред тях имаше само един ранен, когото взех на борда и приземих в Балчик.

В 7,45 ч. хвърлих котва край Каварна и пристигнах в селото, което се намира на около две мили навътре в сушата и за което се твърди, че има около 700 къщи, но установих, че то е напълно разграбено и пустее, като бих казал, че 100 къщи, включително училището, са били унищожени от пожар. Самият аз видях само два трупа, но броят на труповете, видени от различни хора от нашата група, се изчислява на осем, като в един от случаите ми съобщиха, че тялото е било обезглавено.

След като се върнах на кораба, се отправих към Балчик, където имаше два турски броненосеца, единият от които носеше знамето на адмирал Хасан паша.

В Балчик има голям брой християнски бежанци от различни селища, а приложеното изявление за произхода на безредиците в Каварна беше направено пред мен и вицеконсул Далзиъл от две от главните лица на това място.

Върнах се на тази котвена стоянка миналата вечер и моля да информирам Ваше превъзходителство, че възнамерявам да изляза в морето до – нощ и да остана около бреговете на Шаблер и Каварна, като се върна на това място в петък вечерта, тъй като смятам, че присъствието на кораб може да окаже някаква помощ на християните.

Също така имам честта да потвърдя получаването на депешата на Ваше Превъзходителство от 21-и и да изпратя списък на ранените, предоставен ми от подполковник Санки.

Получих телеграмата на Ваше Превъзходителство от 22-и, в която ми се нарежда да отида в Каварна при завръщането си оттам, едва снощи.

Имам и т.н. (Подпис) Е. Дръмънд.

Inclosure 5 in No. 28.

Statement made at Baltschik before Commander Drummond and Vice-Consul Dalziel.

About 3 P.M. Saturday the Usbachi of regulars, named Mehemet Aga, came with some Circassians to the konak, and summoned fifteen head men to meet him.

Teryi Demetri, Constantino Papasolo, Demetri Kysanno, and Pietri Chaskiosolo, went to the konak. The Usbachi demanded of these men why they were afraid, said we are come to protect you, when are you going to leave, to which they replied, how can we go away, we have lost all our cattle and horses? If you will send a vessel we will go. Very good, said the Usbachi, you will want some Circassians to guard you. You give us 100 000 piastres, and we will make it all right. The men said it was too much, but said they would go and see if they could raise it. They all went to Demetri’s house to confer. Demetri and Pietri went back to the konak, and said they would give 20 000 piastres. The Usbachi then demanded (as they could not pay the money at once) a stamped document promising to pay 20 000 piastres in twelve days, and, on Demetri and Pietri refusing, began to beat them. They were on the point of writing the paper, when they learnt that the Circassians had commenced to pillage the shops. The pillage and firing then became universal, and continued until about 8 P.M., when the Circassians retired, after having set the town on fire in various places. The Greeks who had arms attempted to defend them- selves round and about the konak, and it is thought that five or six Circassians are killed. No idea of the number of Christians killed or wounded. When the Circassians left, the Christian population fled for safety, some to Baltschik, some to Kaliakra, and adjacent villages, and a number took refuge in the school. The next morning Turkish steamers arrived, and the Captain and the Kaïmakam landed and told the Christians that, if they liked, they would be received on board and taken to Baltschik. A large number went. The Turkish population went off with the Circassians, taking arabas from the Christians when they wanted.

I am informed that it might be desirable not to divulge the names of the Christians herein referred to, as it might embroil them with the Turkish authorities.

(Signed) E. Drummond.

Приложение 5 в № 28.

Изявление, направено в Балчик пред командир Дръмънд и вицеконсул Далзиъл.

Около 15 часа в събота юзбашията на редовните войски, на име Мехмед Ага, дойде с няколко черкези в конака и повика петнадесет главни мъже да го посрещнат.

В конака отидоха Терий Димитри, Константино Папазоло, Димитри Кисано и Пиетри Часкиосоло*. Юзбашията поиска от тези мъже да обяснят защо се страхуват, каза, че сме дошли да ви защитим, кога ще си тръгнете, на което те отговориха: как да си тръгнем, изгубихме целия си добитък и коне? Ако изпратите един кораб, ще тръгнем. Много добре – казал юзбашията, но ще ви трябват черкези, които да ви пазят. Дайте ни 100 000 пиастра и ние ще се справим. Мъжете казаха, че това е твърде много, но казаха, че ще отидат и ще видят дали могат да ги съберат. Всички отидоха в къщата на Димитрий, за да се посъветват. Димитрий и Пиетри се върнаха при конака и казаха, че ще дадат 20 000 пиастра. Юзбашията поиска (тъй като не можеха да платят парите наведнъж) документ с печат, в който обещават да платят 20 000 пиастра за дванадесет дни, и след като Димитрий и Пиетри отказаха, започнаха да ги бият. Те вече били на път да напишат документа, когато научили, че черкезите са започнали да ограбват магазините. Тогава грабежите и стрелбата станали всеобщи и продължили до около 8 чáса, когато черкезите се оттеглили, след като подпалили града на различни места.

Гърците, които имали оръжие, се опитали да се защитят около конака и се смята, че са убити петима или шестима черкези. Няма представа за броя на убитите или ранените християни. Когато черкезите си тръгват, християнското население бяга на сигурно място, някои в Балчик, други в Калиакра и съседните села, а част от тях намират убежище в училището. На следващата сутрин пристигнаха турски параходи, капитанът и каймакаминът слязоха и казаха на християните, че ако желаят, ще бъдат приети на борда и отведени в Балчик. Голяма част от тях отидоха. Турското население тръгна с черкезите, като вземаше араби от християните, когато искаше.

Информираха ме, че е желателно да не се разкриват имената на християните, за които става дума тук, тъй като това може да ги вкара в конфликт с турските власти.

(Подпис) Е. Дръмънд.

Inclosure 6 in No. 28.

Mr. Layard to Commander Drummond.

Therapia, July 28, 1877.

Sir,

I have to thank you for your interesting report respecting the excesses committed by Circassians and other marauders upon villages in the Dobrudcha and elsewhere, and especially upon Kavarna. You have carried out the instructions which I gave you to my entire satisfaction, and have furnished me with trustworthy and important information, which is of much value. I approve of your suggestion to visit the coast between Varna and Kustendji, calling at places where your presence may be useful for the protection of life and property. You should also, I think, extend your cruise to the coast between Varna and Bourgas.

I shall be obliged by your continuing to report to me any information of importance that may come to your knowledge, and generally upon the condition of the population of the places at which you may call.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

Приложение 6 в № 28.

Г-н Лейард до командир Дръмънд.

Терапия, 28 юли 1877 г.

Сър,

Трябва да Ви благодаря за интересния Ви доклад относно изстъпленията, извършени от черкези и други мародери в селата в Добруджа и другаде, и особено в Каварна. Вие изпълнихте дадените Ви инструкции с пълно задоволство и ми предоставихте надеждна и важна информация, която е много ценна. Одобрявам предложението Ви да посетите крайбрежието между Варна и Кюстенджа, като се отбиете на местата, където присъствието Ви може да бъде полезно за защитата на живота и имуществото. Смятам, че трябва да разширите плаванията си и до крайбрежието между Варна и Бургас.

Ще бъда задължен да продължите да ми съобщавате всяка важна информация, която може да ви стане известна, и като цяло за състоянието на населението на местата, където можете да се отбиете.

Имам, и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

No. 40.

Mr. Leyard to the Earl of Derby. (Received August 13). 

Therapia, August 2, 1877. Mr. Young, the representative in Turkey of „The National Society for Aid to the Sick and Wounded in War“, has been good enough to send me an account of the state of Kavarna, which he visited about the same time as Captain Drummond and Vice-Consul Dalziel, whose reports of the devastation of the village he fully confirms. He adds, how ever, that he is under the impression that the massacre of some of the inhabitants of the place should not be too hastily assumed to have been done solely, or at all, by the Circassians. He has little doubt that the village was pillaged by them, but the massacring, he thinks, is to be attributed as much to Bulgarian Christians as to the Circassians. A Mussulman, whose wounds were dressed by Dr. Hope, who accompanied Mr. Young, stated that they were inflicted in an attack made by Bulgarians on himself and other Mahommedans when they were asleep. The bodies of two women were found in a house, who, from their dresses, were evidently Mahommedans.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

№ 40.

Г-н Лейърд до граф Дерби. (Получено на 13 август). 

Терапия, 2 август 1877 г. г-н Йънг*, представител в Турция на „Националното дружество за подпомагане на болни и ранени във войната“, беше така добър да ми изпрати разказ за състоянието на Каварна, която е посетил по същото време като капитан Дръмънд и вицеконсул Далзиъл, чиито доклади за опустошението на селото той напълно потвърждава. Все пак той добавя, че е останал с впечатлението, че не бива да се прибързва с предположението, че избиването на някои от жителите на това място е извършено единствено или изобщо от черкези. Той не се съмнява, че селото е било ограбено от тях, но според него клането трябва да се припише колкото на българските християни, толкова и на черкезите. Един мюсюлманин, чиито рани бяха превързани от д-р Хоуп**, който придружаваше г-н Йънг, заяви, че те са били нанесени при нападение на българи срещу него и други мюсюлмани, когато те са спели. В една къща бяха намерени телата на две жени, които по дрехите си очевидно бяха мюсюлманки.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

Turkey. No. 1 (1878). Further Correspondence respecting the affairs of Turkey. London, Printed by Harrison and Sons, 1878. 

No. 145.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received August 1).

Therapia, July 24, 1877. 

My Lord,

I Have the honour to inclose copy of a despatch addressed to me by Vice Consul Sankey.

The affair at Kavarna, to which it principally refers, had already been made known to me by the Hellenic Minister, who, on Sunday evening, sent me the following telegram from the Acting Greek Consul at the place: “En ce moment on égorge les Chrétiens de Kavarna à une demie heure de distance de Baltchik. Si aucune assistance humaine jusqu’à demain tout sera fini. Montrez cette dépêche à toutes les Ambassades“.

Although I could not but believe that there was a good deal of exaggeration in the Acting Consul’s statement, I telegraphed at once to Commander Drummond, who, I was under the impression, was at Varna, to proceed immediately to Baltchik to afford such protection as might be in his power to the lives and property of the Christians of Kavarna, and to report to me what had taken place there.

I have since been told by the Porte that some marauders, having attempted to plunder the town, the inhabitants resisted, and several were killed. Prince Hassan, on being informed of the occurrence, immediately despatched some troops to the place, who restored order and captured some of the robbers.

They have been imprisoned at Varna, and will, I am assured, receive condign punishment.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

№ 145.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 1 август).

Терапия, 24 юли 1877 г. 

Милорд,

Имам честта да приложа копие от депеша, адресирана до мен от вицеконсула Санки.

Случаят в Каварна, за който основно се отнася тя, вече ми беше известен от гръцкия министър, който в неделя вечерта ми изпрати следната телеграма от изпълняващия длъжността гръцки консул на това място: „En ce moment on égorge les Chrétiens de Kavarna à une demie heure de distance de Baltchik. Si aucune assistance humaine jusqu’à demain tout sera fini. Montrez cette dépêche à toutes les Ambassades“.

Макар че не можех да не вярвам, че в изявлението на действащия консул има доста преувеличения, веднага телеграфирах на командващия Дръмънд, който, както ми се струваше, се намираше във Варна, да отиде незабавно в Балчик, за да осигури такава защита, каквато е по силите му, за живота и имуществото на християните в Каварна и да ми докладва за случилото се там.

Оттогава Портата ми съобщи, че след като някакви мародери се опитали да ограбят града, жителите му оказали съпротива и няколко души били убити. Принц Хасан, след като бе уведомен за случилото се, незабавно изпрати на мястото няколко войници, които възстановиха реда и заловиха някои от разбойниците.

Те бяха затворени във Варна и, както ме уверяват, ще получат справедливо наказание.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

No. 169.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received August 8).

Therapia, July 31, 1877. 

My Lord,

I have the honour to inclose copy of a despatch dated 28th instant from Consul Reade, inclosing a report from Vice-Consul Dalziel of his visit to Shabler, on the western coast of the Black Sea. I have made a Memorandum of Mr. Dalziel’s state ments as to the excesses committed by Circassians in Christian villages for the Turkish Minister for Foreign Affairs, and I shall call his earnest attention to it.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

Inclosure 1 in No. 169.

Sir,

Consul Reade to Mr. Layard.

Varna, July 28, 1877. I have the honour to transmit to your Excellency herewith inclosed the report of Vice-Consul Dalziel of his late visit to Sliabler on this coast in Her Majesty’s ship “Rapid”.

I, some days ago, was informed by a number of refugees from Kavarna that they had been informed by Mussulmans that refugee women and children had been seen in the three Circassian villages – Disputak, Tepekeni, and Gitchihr – and if so, they said these must be from Kavarna, they therefore begged me to interest myself on their behalf. I consequently brought the subject to the knowledge of Prince Hassan Pasha of Egypt, who promised he would at once adopt such measures as would bring the real truth to light, but I regret to state that, as yet, I have not heard of anything having been done by his Highness. I am now transmitting the information I have received to Mehemet Ali Pasha, the new Commander – in – chief.

I have, & c. (Signed) R. Reade.

№ 169.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 8 август).

Терапия, 31 юли 1877 г. 

Милорд,

Имам честта да приложа копие на депеша от 28-и от консул Рийд, съдържаща доклад от вицеконсул Далзиъл за посещението му в Шаблер, на западния бряг на Черно море. Направих меморандум за състоянието на г-н Далзиъл относно изстъпленията, извършени от черкези в християнски села, за турския министър на външните работи и ще му обърна сериозно внимание.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейърд.

Приложение 1 в № 169.

Сър,

Консул Рийд до г-н Лейард.

Варна, 28 юли 1877 г. Имам честта да предам на Ваше Превъзходителство приложения тук доклад на вицеконсул Далзиъл за късното му посещение в Шаблер на този бряг с кораба на Нейно Величество „Рапид“.

Преди няколко дни няколко бежанци от Каварна ми съобщиха, че са били информирани от мюсюлмани, че жени и деца бежанци са били видени в трите черкезки села – Дишбудак [Осеново], Теке кьой [Оброчище] и Гичихр – и ако това е така, те казаха, че те трябва да са от Каварна, поради което ме помолиха да се поинтересувам от тяхно име. Вследствие на това доведох въпроса до знанието на египетския принц Хасан паша, който обеща, че веднага ще предприеме такива мерки, които да доведат до разкриване на действителната истина, но със съжаление трябва да заявя, че досега не съм чул да е направено нещо от негово височество. Сега предавам информацията, която получих, на новия главнокомандващ Мехмед Али паша.

Имам, и т.н. (Подпис) Р. Рийд.

Inclosure 2 in No. 169.

Sir,

Vice – Consul Dalziel to Consul Reade.

Varna, July 29, 1877. I have the honour to inform you that, in consequence of certain reports, I went with Her Majesty’s ship “Rapid”, on Thursday, the 26th instant, in the direction of Shabler.

We landed near a village called Kartolia, proceeded inland to a village called Satolmish, which we found pillaged and the church burnt. After some trouble we found a few villagers, who told us that on the 16th a party of Circassians arrived, pillaged the village, burnt the church, and drove off most of their oxen, but not their sheep. They estimated the number of oxen they originally possessed at about 350, but could not tell how many were saved.

These villagers told us that on the 25th instant there had been a massacre in the large village of Shabler, some miles distant, and that some of the fugitives from that place said that the Circassians had the intention of returning to Satolmish on the 26th to drive off the sheep and what cattle remained; the refore they were going to try to reach Mangalia with their effects, where they hoped to be pretty secure.

We now proceeded to Shabler, where we arrived about 3 o’clock P.M. As before, after a little time, several of the Bulgarian villagers turned up; some of them had been burying the bodies of two men shot in the raid of the previous day; they showed us one newly – made grave, which they said contained one of the murdered men.

They informed us that on Sunday, the 15th, the Kaïmakam of Baltchik, accom panied by zaptiehs, arrived, and ordered them to pack up and leave the village. On Monday the 16th, the Kaïmakam left alone for Baltchik. The same afternoon a party of Circassians arrived, drove off their carts already laden, oxen, and a large quantity of sheep; they also sacked the church, the zaptiehs making no resistance. The sacking of the church appeared to be a piece of wanton mischief and consisted chiefly of smashing the chandeliers. The other damage could be very easily repaired.

Shabler is a large village of some 250 houses, about half Turkish and half Christian, and we could not quite make out if the cattle of the Turks were in any way respected, but it would seem that at this time all the Turkish population removed, while the Christians remained.

On the 22nd the priest fled to Kustendji, and on the 25th about seventy Circassians, accompanied by regular cavalry came to drive the people to Baltchik. On the people running away they were fired upon by both troops and Circassians, and the two men whose graves we saw were killed. They mentioned other two as killed, but it appeared that these were only wounded, for their bodies could not be found the following day.

As we were walking back to the ship, we found seven or eight villagers who had hid returning to Shabler. One (No. 3) had a large slice cut off the top of his head, including a portion of the bone, but was not much the worse for it. They gave the following list of wounded:

1. Stephan Gotchko.

2. Pampo Ivan.

Originally thought to be killed.

3. Ivancho.

4. Stoico.

5. Stoico’s mother, wounded in the back by a dagger.

6. Urdan.

7. Panaist, son of Dandovite.

8. Ivantcho, from Karaptcha.

We saw large numbers of oxen which had escaped, and the villagers told us that if they were left alone they could still save all their crops, which this year are very good.

I call your attention to the fact that this massacre was perpetrated by troops and Circassians, and solely because the people would not retire on Baltchik; also that it happened the day after we left the Mutessarif of Varna at Baltchik, and was quite in accordance with his expressed policy; also that at this time no small pillage was indulged in; the bucket – ropes of the wells were cut; but the copper cooking vessels, which have always been a favourite booty, were left, as we saw.

On sailing north, we passed within a cable’s length of Kaliakra, and were able to see that none of the large crowd we left there on the 24th remained. We again examined that place carefully on the return voyage, 27th instant, with precisely the same result. We made inquiries at Satolmish and Shabler for those people, and were told they had not passed northwards; and we afterwards inquired at Baltchik, and found that none of them had arrived there. They must, therefore, be scattered about amongst the villages in the interior.

I desire also to call your attention to the fact that the priest of Shabler fled to Kustendji three days before anything serious occurred. As the Ottoman Government governs the Christian subjects through their priest, this is a matter of great importance.

On the afternoon of the 27th instant we called at Baltchik, and found that nearly all the Christian refugees had been sent off to Varna. We, however, found the place full of Tartars, who were also emigrating.

We only heard of one outrage to a woman, and we examined the woman, whom we found with her mother, from whose company she had never been separated. She had received part of the contents of a gun (which killed her father) in the head, and was faint from loss of blood. She had also received several blows with a stick on the back, and had been taken with her mother to another house in Kavarna, but she had no more to complain of.

I have, & c. (Signed) W. H. Dalziel.

Приложение 2 в № 169.

Вицеконсул Далзиъл до консул Рийд.

Варна, 29 юли 1877 г. 

Сър,

Имам честта да Ви информирам, че вследствие на някои съобщения, в четвъртък, 26-и, тръгнах с кораба на Нейно Величество „Рапид“ в посока Шаблер.

Слязохме близо до село, наречено Карталия, продължихме навътре в сушата до село, наречено Сатълмъш, което намерихме ограбено, а църквата – опожарена. След известно затруднение намерихме няколко селяни, които ни разказаха, че на 16-и пристигнала група черкези, които ограбили селото, изгорили църквата и отвлекли повечето им волове, но не и овцете. Те оцениха броя на воловете, които първоначално са имали, на около 350, но не можаха да кажат колко от тях са спасени.

Тези селяни ни разказаха, че на 25-и е имало клане в голямото село Шаблер, отдалечено на няколко мили, и че някои от избягалите оттам казали, че черкезите имали намерение да се върнат в Сатълмъш на 26-и, за да изгонят овцете и останалия добитък; затова щели да се опитат да стигнат с имуществото си до Мангалия, където се надявали да бъдат в пълна безопасност.

Както и преди, след малко се появиха няколко български селяни, които погребваха телата на двама застреляни при набега от предишния ден; показаха ни един новоизграден гроб, в който според тях бил един от убитите.

Съобщиха ни, че в неделя, на 15-и, пристигнал каймакаминът на Балчик, придружен от заптиета, и им заповядал да си съберат багажа и да напуснат селото. В понеделник, 16-и, каймакаминът заминал сам за Балчик. Същия следобед пристигнала група черкези, които отмъкнали вече натоварените им каруци, волове и голямо количество овце; те разграбили и църквата, като заптиетата не оказали никаква съпротива. Разграбването на църквата изглеждаше като безсмислена пакост и се състоеше главно в разбиване на полилеите. Другите щети можеха да бъдат поправени много лесно.

Шаблер е голямо село с около 250 къщи, приблизително наполовина турски и наполовина християнски, и не можахме съвсем да разберем дали добитъкът на турците е уважаван по някакъв начин, но изглежда, че по това време цялото турско население се е изселило, а християните са останали.

На 22-и свещеникът избягал в Кюстенджа, а на 25-и около седемдесет черкези, придружени от редовна конница, дошли да прогонят хората в Балчик. При бягството на хората те бяха обстрелвани както от войници, така и от черкези, и двамата мъже, чиито гробове видяхме, бяха убити. Споменаха и други двама като убити, но се оказа, че те са били само ранени, тъй като телата им не бяха открити на следващия ден.

Докато се връщахме към кораба, намерихме седем или осем селяни, които се бяха скрили, връщайки се в Шаблер. На един от тях (№ 3) беше отрязано голямо парче от горната част на главата, включително част от костта, но не беше много по-зле от това. Те дадоха следния списък на ранените:

1. Стефан Гочко.

2. Пампо Иван.

Първоначално се смяташе, че е убит.

3. Иванчо.

4. Стойко.

5. Майката на Стойко, ранена в гърба от кинжал.

6. Урдан.

7. Панайот, син на Дандовите.

8. Иванчо, от Карапча.

Видяхме голям брой волове, които бяха избягали, а селяните ни казаха, че ако ги оставят на мира, все още могат да спасят цялата си реколта, която тази година е много добра.

Обръщам ви внимание на факта, че това клане беше извършено от войници и черкези, и то само защото хората не искаха да се оттеглят на Балчик; също така, че то се случи на следващия ден, след като оставихме варненския мютесариф в Балчик, и беше напълно в съответствие с изразената от него политика; също така, че по това време не бяха извършени малки грабежи; въжетата на кладенците бяха отрязани; но медните съдове за готвене, които винаги са били любима плячка, бяха оставени, както видяхме.

Отплавайки на север, минахме на един кабелт разстояние от Калиакра и успяхме да видим, че никой от голямата тълпа, която оставихме там на 24-и, не е останал. Отново внимателно разгледахме това място на връщане, на 27-и, с абсолютно същия резултат. Попитахме в Сатълмъш и Шаблер за тези хора и ни казаха, че не са минали на север; след това попитахме и в Балчик и установихме, че никой от тях не е пристигнал там. Следователно те трябва да са разпръснати сред селата във вътрешността на страната.

Искам да обърна внимание и на факта, че свещеникът от Шаблер избяга в Кюстенджа три дни преди да се случи нещо сериозно. Тъй като османското правителство управлява християнските поданици чрез техния свещеник, това е въпрос от голямо значение.

На 27-и следобед се отбихме в Балчик и установихме, че почти всички християнски бежанци са изпратени във Варна. Ние обаче открихме, че мястото е пълно с татари, които също емигрират.

Чухме само за едно насилие над жена и прегледахме жената, която намерихме с майка ѝ, от чиято компания никога не се е отделяла. Тя беше получила част от съдържанието на пистолета (с който беше убит баща ѝ) в главата и беше припаднала от загуба на кръв. Получила е и няколко удара с тояга по гърба и е била отведена с майка си в друга къща в Каварна, но повече не се е оплаквала.

Имам и т.н. (Подпис) У. Х. Далзиъл.

No. 193.

The Earl of Derby to Mr. Layard:

Sir,

Foreign Office, August 14, 1877. I have received your despatch of the 31st ultimo, t forwarding reports from Vice – Consul Dalziel relative to excesses committed by the Circassians at Kavarna and other Christian villages, and I have to request that you will convey to Mr. Dalziel my approval of his proceedings.

I am, & c. (Signed) Derby.

Граф Дерби до г-н Лейърд:

Сър,

Министерство на външните работи, 14 август 1877 г. Получих депешата Ви от 31-и юли, в която изпращате доклади от вицеконсула Далзиъл относно изстъпленията, извършени от черкезите в Каварна и други християнски села, и трябва да Ви помоля да предадете на г-н Далзиъл моето одобрение за неговите действия.

Аз съм и т.н. (Подписано) Дерби.

No. 200.

Mr. Layard to the Earl of Derby (Received August 1).

Therapia, August 7, 1877. 

My Lord,

I have the honour to inclose copies of despatches which I have received from Consuls Reade and Blunt, Vice – Consul Sankey, and Captain Drummond, of Her Majesty’s ship “Rapid”, relative to the state of the country.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

Inclosure 1 in No. 200.

Consul Reade to Mr. Layard.

(Extract).

Varna, August 2, 1877. Horses, cattle, and sheep are now being sold in the vicinity of the Government house at prices which clearly show that they have been stolen, and I am told that most are being bought by the authorities for Government purposes. This would seem to account for the non – interference with the Circassians, who are chiefly the sellers.

The authorities have brought the Kavarna refugees here, but had it not been for the Greek community they would have starved.

P.S. Since writing the foregoing, Vice – Consul Dalziel has addressed me a report on the subject of my present despatch, which I have only time to inclose, and which will throw additional light on the subject of the stolen cattle. The cattle are taken from the plunderers and said to be delivered to their owners, but as the former are not punished, the whole thing is simply a farce got up to cover the responsibility of the authorities.

Inclosure 2 in No. 200.

Vice – Consul Dalziel to Consul Reade.

Varna, August 2, 1877. 

Sir,

I have the honour to inform you that, in consequence of reports which reached me, I thought it my duty to draw the attention of the Mutessarif of Varna to the fact that horses and cattle are being publicly sold daily at very low prices, and that, to the best of my information, in most instances the sellers had not teskeries for their beasts.

The Mutessarif professed astonishment at the communication, and calling a Yuzbachi of zaptiehs gave him orders that a strict lookout should be kept; that in all cases sellers of beasts should have teskeries, showing that the beasts were their bona fide property. Of course it will be apparent to you that the authorities should not have required a communication from me to cause them to do their duty.

The Mutessarif informed me that a commissioner named Ali Shefik Bey had arrived yesterday charged to inquire into all cases of stolen property, and had commenced his inquiry to – day. He also offered to show me all that the authorities had done in order to prevent robberies and outrages. I informed him that while I was at all times at his service to give the best advice I could, I did not think that it was any part of my duty to overlook, or in any way direct, his action, but as a sincere friend to Turkey I cautioned him that such events as had recently happened gave me great pain, and that I knew they tended to alienate the sympathy of the English people and Government.

The Mutessarif also informed me that a distribution of stolen property had been made to – day to the owners, as far as they could be found. I am aware that some such thing was done, but don’t know what steps were taken to find the real owners, and that the authorities were now taking steps to resettle the villagers of the Dobrudcha in their homes.

I have, & c. (Signed) W. H. Dalziel.

p. 142

№ 200.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 1 август).

Терапия, 7 август 1877 г. 

Милорд,

Имам честта да приложа копия от депешите, които получих от консулите Рийд и Блънт, вицеконсула Санки и капитан Дръмънд от кораба на Нейно Величество „Рапид“, относно състоянието на страната.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

Приложение 1 в № 200.

Консул Рийд до г-н Лейард.

(Извлечение.)

Варна, 2 август 1877 г. В близост до правителствения дом сега се продават коне, говеда и овце на цени, които ясно показват, че са били откраднати, и ми казаха, че повечето от тях се купуват от властите за правителствени цели. Това изглежда обяснява ненамесата на черкезите, които са основните продавачи.

Властите докараха тук бежанците от Каварна, но ако не беше гръцката общност, те щяха да умрат от глад.

P.S. След написването на горния текст вицеконсулът Далзиъл ми изпрати доклад по темата на настоящата ми депеша, който имам време да приложа и който ще хвърли допълнителна светлина върху темата за откраднатия добитък. Говедата се отнемат от грабителите и се твърди, че са предадени на собствениците им, но тъй като първите не са наказани, всичко е просто фарс, който се прави, за да се прикрие отговорността на властите.

Inclosure 5 in No. 200.

Vice – Consul Sankey to Mr. Layard.

(Extract).

Kustendji, July 31, 1877. I have to report to your Excellency that, since the Russians have occupied this town, order has been restored, and that the Cossacks range the country, bringing in every man they find with arms; he is then disarmed and allowed to go to his village and take in his harvest. A very few Tartar families have returned, as they are prevented doing so by the Turks.

The Bulgars are, perhaps, naturally pillaging and burning in the few villages inhabited by Tartars, but are severely punished by the Russian authorities, who seem to have a very low opinion of the Bulgars. Lately upwards of 3 000 Bulgars and Greek refugees from Shabler and Kavarna came here with a sad tale of massacre by Cabagh Tartars and Circassians, incited thereto by a Government Yuzbashi and some zaptiehs. These poor people had been walking for four days, did not know what had become of their wives and families, and some with such horrible wounds that it is a surprise that they could have undergone such fatigues and privations. Amongst them were wounded women.

Приложение 5 в № 200.

Вицеконсул Санки до г-н Лейард.

(Извлечение).

Кюстенджа, 31 юли 1877 г. 

Длъжен съм да съобщя на Ваше Превъзходителство, че откакто руснаците са окупирали този град, редът е възстановен и че казаците обикалят страната, като довеждат всеки човек, когото намерят с оръжие; след това го обезоръжават и му позволяват да отиде в селото си и да прибере реколтата си. Много малко татарски семейства са се завърнали, тъй като турците им пречат да го направят.

Може би е естествено българите да грабят и палят в малкото села, населени с татари, но те биват строго наказвани от руските власти, които, изглежда, имат много ниско мнение за българите. Неотдавна тук пристигнаха до 3 000 българи и гръцки бежанци от Шаблер и Каварна с тъжен разказ за клане от страна на татари и черкези, подстрекавани от един правителствен юзбашия и някои заптиета. Тези бедни хора вървели от четири дни, не знаели какво е станало с жените и семействата им, а някои от тях били с такива ужасни рани, че е изненадващо, че са могли да издържат на такива умори и лишения. Сред тях имаше и ранени жени.

Inclosure 7 in No. 200.

Commander Drummond to Mr. Layard.

“Rapid”, at Burgas, August 4, 1877. 

Sir,

I have the honour to inform your Excellency that Consul Brophy is still at Slimnia, where, from the terms of a telegram, a copy of which I inclose, his presence appears to be necessary. I have transmitted to him your Excellency’s commands to return to Burgaz.

Yesterday Mr. C. Brophy, a brother of the Consul, and who occupies a farm about five hours from here, arrived, and from him I gathered the following information, viz., that the Circassians are now commencing to plunder the country from the Balkans south wards systematically , that is to say, that the time of their arrival at the different villages can be pretty well foreseen; that they in general merely pillage the villages and drive off a the cattle without regular massacre, but occasional murders. In fact, the same state of affairs now obtains in the district round and about Aidos as lately obtained in the Dobrudcha. To this is added a new and grave danger, viz., that a suspicion is now rising in the midst of the Mahommedan population, from rumours that are being circulated, that their co – religionists are being deliberately massacred, and sometimes mutilated by Bulgarians or Russians in districts that have been overrun by Russian forces, and that if this suspicion becomes conviction very serious results are likely to follow.

I am informed that Consul Blunt is also at Slimnia, and, as your Excellency will probably have been informed in detail of these matters – if, indeed, they have occurred, it is not necessary for me to report what are here mere rumours.

In compliance with your Excellency’s telegram of the 2nd instant, I am awaiting here your despatch of that date.

I have, & c. (Signed) E. Drummond.

Приложение 7 в № 200.

Командир Дръмънд до г-н Лейърд.

Сър,

„Рапид“, в Бургас, 4 август 1877 г. Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че консул Брофи все още е в Сливен, където от условията на телеграмата, чието копие прилагам, изглежда, че присъствието му е необходимо. Предадох му заповедта на Ваше Превъзходителство да се върне в Бургас.

Вчера пристигна г-н К. Брофи, брат на консула, който обитава ферма на около пет часа път оттук, и от него получих следната информация, а именно, че черкезите сега започват да грабят страната от Балкана на юг систематично, т.е. че времето на пристигането им в различните села може да се предвиди доста добре; че като цяло те просто ограбват селата и прогонват добитъка, без да извършват редовни кланета, а само случайни убийства. Всъщност в района около Аидос сега се наблюдава същото положение на нещата, каквото напоследък се наблюдаваше в Добруджа. Към това се прибавя и една нова и сериозна опасност, а именно, че сред махамеданското население сега се заражда подозрение, породено от разпространяваните слухове, че техните съзаклятници са умишлено избивани, а понякога и осакатявани от българи или руснаци в районите, които са били превзети от руските войски, и че ако това подозрение се превърне в убеждение, вероятно ще последват много сериозни резултати.

Аз съм информиран, че консулът Блънт също е в Сливен, и тъй като Ваше превъзходителство вероятно ще бъде информирано подробно за тези въпроси – ако наистина са се случили, не е необходимо да съобщавам за това, което тук е само слух.

В съответствие с телеграмата на Ваше Превъзходителство от 2 септември очаквам тук Вашето писмо от тази дата.

Имам и т.н. (Подпис) Е. Дръмънд.

p. 201.

No. 236.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received August 24).

Therapia, August 16, 1877. 

My Lord,

I made very strong representations to the Porte with respect to the conduct of Aly Bey, the Mutessarif of Varna, and of the Yuzbashi, Mehemet Agha, in the affair of Kavarna, of which a full account was transmitted to your Lordship in my despatches of the 24th and 31st ultimo. I am glad to be able to inform your Lordship that Aly Bey has been dismissed from his post and has been called to Constantinople, and that Mehemet Agha has been arrested and is now in prison in the city. It is to be hoped that he will receive the punishment he deserves, for he, appears to have been the principal cause of the lamentable loss of life and destruction of property at Kavarna.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

№ 236.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 24 август).

Терапия, 16 август 1877 г. 

Милорд,

Изпратих много силни изявления до Портата във връзка с поведението на Али бей, мютесариф на Варна, и на юзбашията Мехмед Ага в аферата Каварна, за която пълен отчет бе предаден на Ваша светлост в депешите ми от 24-и и 31-и. Радвам се, че мога да информирам Ваше Сиятелство, че Али бей е освободен от поста си и е призован в Константинопол, а Мехмед ага е арестуван и сега се намира в затвора в града. Надяваме се, че той ще получи заслуженото наказание, тъй като изглежда, че той е основната причина за жалките човешки жертви и разрушенията на имуществото в Каварна.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

Inclosure 3 in No. 301.

Consul Reade to Mr. Layard.

Varna, August 25, 1877. 

Sir,

I yesterday had a conversation with Fahir Bey, the Mutessarif here, as to what he has done respecting the Kavarna affair.

He told me that he has persuaded most of the refugees to return, that he has taken all the measures required for their protection and that they are gathering in their crops as fast as possible.

He is, moreover, taking steps for finding their lost property, some of which has fortunately been found. As he went himself to the spot he is sure that all his orders are being carried out.

As regards the culprits in the late disaster at Kavarna, he told me that from all the information he obtained, he is of opinion that the principal one is the Yuzbashi Mehemet Aga, who is under trial here.

He then considers several Circassian chiefs also of the guilty parties. Two of these are concealed in a village near Shumla, and he has applied to the Governor there for their arrest and despatch to this.

He concluded by saying that from all he has seen and heard he considers that the Yuzbashi and the Circassians I have named richly deserve to be shot.

I have, & c. (Signed) R. Reade.

Приложение 3 в № 301.

Консул Рийд до г-н Лейард.

Варна, 25 август 1877 г. 

Сър,

Вчера разговарях с Фахир бей, мютесарифът тук, за това какво е направил във връзка с аферата Каварна.

Той ми каза, че е убедил повечето от бежанците да се върнат, че е взел всички необходими мерки за тяхната защита и че те прибират реколтата си възможно най-бързо.

Освен това предприема мерки за намиране на изгубеното им имущество, част от което за щастие е намерено. Тъй като сам е отишъл на мястото, той е сигурен, че всички негови заповеди се изпълняват.

Що се отнася до виновниците за скорошната катастрофа в Каварна, той ми каза, че от цялата информация, която е получил, е на мнение, че главният е юзбашията Мехмед ага, който е подсъдим тук.

След това той смята, че няколко черкезки войводи също са от виновните. Двама от тях са скрити в едно село близо до Шумла и той е подал молба до тамошния губернатор за арестуването им и изпращането им тук.

В заключение той каза, че от всичко, което е видял и чул, смята, че юзбашиите и черкезите, които изброих, заслужават да бъдат разстреляни.

Имам и т.н. (Подпис) Р. Рийд.

No. 302.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received September 6).

Therapia, August 29, 1877. 

My Lord,

With reference to Consul R. Reade’s despatch of the 25th instant, a copy of which I transmit to your Lordship, I have the honour to state that the Yuz Bashi, Mehemet Aga, is now in prison awaiting his trial today for his share in the events at Kavarna, and that I am doing my best to have him punished as he deserves.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

№ 302.

Г-н Лейард до графа на Дерби. (Получено на 6 септември).

Терапия, 29 август 1877 г. 

Милорд,

Във връзка с депешата на консула Р. Рийд от 25-и, копие от която предавам на Ваша светлост днес, имам честта да заявя, че юзбаши, Mехмед ага, сега е в затвора в очакване на съдебен процес за участието си в събитията в Каварна и че правя всичко възможно той да бъде наказан, както заслужава.

Имам и т.н. (Подпис) О. Х. Лейард.

No. 349.

Sir A. Payet to the Earl of Derby. (Received September 14).

Siena, September 10, 1877. 

My Lord,

… M. Melegari mentioned to me, in the course of the same interview, that as soon as he had learnt the massacre of Greek Christians at Kavarna, which had been brought before him by the Greek Government, he had at once instructed the Italian Minister at Constantinople to point out to the Turkish Government the horror which such outrages must inevitably and universally create, and the injury which must result to the Turkish cause throughout the world if the war was not conducted by the Turkish troops on the principles of modern civilization; and that, therefore, when the German Ambassador had come to him to read a despatch from his Government, asking the Italian Government to join the appeal which was being made to the Porte to observe the Geneva Convention, he was enabled to reply to M. de Keudell that the Italian Government had already forestalled the wishes of the German Government.

I have, & c. (Signed) A. Paget*.

… В хода на същото интервю Мелегари ми спомена, че веднага щом е научил за клането на гръцки християни в Каварна, за което е бил уведомен от гръцкото правителство, той веднага е наредил на италианския министър в Константинопол да изтъкне пред турското правителство ужаса, който подобни безчинства неизбежно и повсеместно трябва да предизвикат, както и вредата, която ще бъде нанесена на турската кауза в целия свят, ако войната не се води от турските войски според принципите на съвременната цивилизация; и че поради това, когато германският посланик дойде при него, за да прочете депеша от неговото правителство, в която се искаше италианското правителство да се присъедини към апела, отправен към Портата, да спазва Женевската конвенция, той имаше възможност да отговори на М. дьо Кьодел, че италианското правителство вече е изпреварило желанието на германското правителство.

Имам и т.н. (Подпис) О. Пaджет.

No. 397.

Mr. Layard to the Earl of Derby. (Received September 28).

Therapia, September 19, 1877. 

My Lord,

I have the honour to inclose copy of a report from Commander Drummond, of Her Majesty’s ship “Rapid“, upon the state of the Balchik and Kavarna.

I have, & c. (Signed) A. H. Layard.

Inclosure in No. 397.

Commander Drummond to Mr. Layard.

Sir,

“Rapid”, Varna, September 16, 1877. I have the honour to report to your Excellency that I have visited Balchik, Kavarna, and Kaliacra.

At Balchik I was informed that there are still refugees there, who are afraid to return to their homes. Large quantities of grain are being exported from that place, coming, it is said, from the Silistria district.

On arriving off Kavarna, I learnt that the Mudir had gone to Shabler to endeavour to get the tithe – rent charge from that place and the adjacent villages, and consequently I did not go up to Kavarna itself. Few people have returned there. It was reported that the Russians have appeared to the south of Mangalia, and that Circassians had again been at Shabler, and that the inhabitants of the villages in the district did not like to return to their homes.

I was told that a ship could get a cargo of grain from about Kavarna, if notice was sent around to the villages beforehand, from which it would appear that a considerable part of the harvest must be saved, though I am told that by far the largest part was not yet gathered, which I can well believe. I was also informed that most of it could be got in, if, in the course of three weeks, the district was again in security.

From the different reports that I heard, I infer that the country is still quite unsettled, and that, if the inhabitants went back to their homes now, they would be liable to be pillaged by Circassians.

I have, & c. (Signed) E. Drummond.

Приложение в № 397.

Командир Дръмънд до г-н Лейърд.

Сър,

„Рапид“, Варна, 16 септември 1877 г. Имам честта да съобщя на Ваше Превъзходителство, че посетих Балчик, Каварна и Калиакра.

В Балчик ми съобщиха, че там все още има бежанци, които се страхуват да се върнат по домовете си. От това място се изнасят големи количества зърно, които идват, както се казва, от област Силистра.

Пристигайки край Каварна, научих, че мюдюринът е отишъл в Шаблер, за да се опита да получи десятъка – рентата от това място и съседните села, и поради това не отидох до самата Каварна. Малко хора са се върнали там. Съобщиха, че руснаците са се появили на юг от Мангалия и че черкезите отново са били в Шаблер, а жителите на селата в района не искали да се връщат по домовете си.

Казаха ми, че един кораб може да получи товар зърно откъм Каварна, ако предварително се изпрати известие до селата, от което изглежда, че значителна част от реколтата трябва да бъде спасена, макар да ми казаха, че далеч по-голямата част все още не е събрана, в което мога да повярвам. Също така ми съобщиха, че по-голямата част от нея може да бъде прибрана, ако в рамките на три седмици районът отново бъде обезпечен.

От различните сведения, които чух, заключих, че страната все още е доста неуредена и че ако сега жителите се върнат по домовете си, ще бъдат подложени на грабежи от черкези.

Имам и т.н. (Подпис) Е. Дръмънд.

* Mr. Young – The Commissioner in the Black Sea of the National Society for Aid to the Sick and Wounded in War, Constantinople (Британското национално дружество за помощ на болни и ранени по време на война).

** Trevor J. Hope, British Medical Relief Operations in Romania during the War of Independence (1877-1878). 

*** Сър Огъстас Бъркли Пaджет (Sir Augustus Berkeley Paget), английски извънреден посланик в Италия.