Книгата на майор Виктор фон Щранц (Viktor von Strantz. Illustrirte Kriegs-Chronik des Russisch-Türkischen Feldzug 1876-1878. Verlag von J. J. Weber, Leipzig, 1878) е издадена в Лайпциг през 1878 г.
Тя е преведена на български и издадена през 1883 г. в две части: (Войната за освобождението на България. Достопамятна книга за Руско-турската война през 1877-1878. Илюстровано издание съставено според илюстрованата военна хроника, в две части. Ново собствено издание на „Българска илюстрация“. Книгопечатница Янко С. Ковачев и С-ие, София, 1883).
Оригиналът на книгата и българското издание са библиографска рядкост.
Тук представяме текста за събитията в Каварна през юли 1877 г., при които градът е нападнат, разграбен и опожарен от башибозуци – черкези, кримски и ногайски татари.
Запазихме оригиналният правопис.
„По онова време, т. е. къмъ края на Юлий, се разпръснахѫ неприятни, но ужасни слухове, че турскитѣ башибозуци, които се оттѣглювахѫ от Добруджа, извършвали звѣрствата си предъ самитѣ очи на началството си, наѣжени от умраза против Българитѣ, които сега, послѣ преминуванието на Русситѣ презъ балканитѣ, се освободявахѫ съвършенно отъ турското иго. Потвърдение на това не трѣбваше да се чака много време. На 17 Юлий се явилъ купъ отъ диви разсвирепствовани, жъдни за отмъщение, черкези и татари, предъ малкия градецъ Каварна, близо до Варна, който се населяваше повече оть Гърци. Богатството и чистота на това мѣсто отколѣ време бѣхѫ привлекли вниманието на подобни нехранимайковци. Тѣ заобиколихѫ градъть и искахѫ да влѣзятъ вътрѣ. Жителитѣ се съединихѫ въ едно, образувахѫ единь видъ гражданска гвардия и се испрѣчихѫ предъ нападающитѣ Турци. Турския Паша въ Варна, комуто своевременно се извѣсти за настаналата нужда за да даде помощь или да земи мѣрки противъ неубозданитѣ, остана твърдѣ хладнокръвенъ, безъ да даде ни най малко внимание на молбата отъ Каварна. Обсадата се продължи три дни, до гдѣ най сетнѣ се проводи изъ Балчикъ командантинътъ Куртъ Мехмед-Али за да предвари едно кръвопролитие. Послѣдний дойде безъ войска въ Каварна и тутакси отиде въ тамошната затворница, гдѣто повика при себе си четирима най стари граждани. Въ присътствието на четире главатари, черкезска порода, Курть Мехмедъ-Али поиска отъ гражданитѣ 60 000 гроша, за което се задължаваше да отмахне черкезитѣ отъ градътъ. До гдѣто траяхѫ тѣзи преговори, нѣколко черкези нападнахѫ на безорѫженитѣ четирма граждани, убихѫ двоица отъ тѣхъ, а другитѣ двоица наранихѫ, които успѣхѫ съ бѣгъ да спасять живота си.
Това варварско насилие бѣше знакъ за всеобщо кланье. Черкезитѣ нахлухѫ тутакси въ градецътъ, нападнахѫ на мирнитѣ граждани, навлѣзохѫ въ кѫщитѣ имъ и убивахѫ всѣкого, който поискваше да имъ се съпротиви; ограбихѫ всичко що срѣщняхѫ на предѣ си и като понесохѫ що можеше да се носи, запалихѫ най сетнѣ градецътъ Каварна. Ужасътъ бѣше извънреденъ. Кървавата сцѣна се продължи нѣколко часа и престана чакъ тогава, когато пристигна изъ Балчикъ една броненосна фрегата, както и войски отъ Пазарджикъ. Много малцина отъ жителитѣ сполучихѫ да побѣгнать по горитѣ, други се избавихѫ отъ тъмната нощь и намерихѫ прибѣжище въ близката кула; около 3 000 души, повечето Гърци можахѫ да избѣгнатъ варварския ножъ. Удовлетворението, което отдаде турското правителство за кървавата баня въ Каварна, никакъ не отговаряше на този произволъ. Командантинътъ на флотата, Хассанъ-Паша, улови само 38 души черкези, отъ които само 20 затвори въ тъмница. Дори самия причинителъ на страшното кланье, Куртъ Мехмедъ-Али, не се привика на отговорность.
Подобни насилствия се повтаряхѫ често презъ м. Августа въ много гръцки и български села около Варна, както и оттатъкъ балканътъ, отъ дѣто Русситѣ се оттѣгляхѫ“.
(Войната за освобождението на България. Достопамятна книга за Руско-турската война през 1877-1878. Илюстровано издание съставено според илюстрованата военна хроника, в две части. Ново собствено издание на „Българска илюстрация“. Часть първа. Книгопечатница Янко С. Ковачев и С-ие, София, 1883, с. 112-113).
