На днешната дата отбелязваме 140 години от рождението на капитан II ранг Александър Манолов – един от офицерите, изиграли ключова роля в историята на Българския военен флот.
Александър Андреев Манолов е роден в София. През 1905 г. той завършва Морския кадетски корпус в Петербург и е произведен в чин мичман II ранг. След завръщането си започва служба в Портовата рота. От 1907 до 1908 г. следва в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, а след това е повишен в мичман I ранг. Служи на миноносец „Шумни“, временен командир е на миноносец „Строги“, вахтен и минен офицер на учебния крайцер „Надежда“.
По време на Балканската война завежда минното хранилище при Подвижната отбрана. От 22 ноември 1913 г. е назначен за командир на „Шумни“, а от януари 1915 г. и за началник на втора група миноносци.
След включването на България в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. руски кораби атакуват Варна, а миноносец „Шумни”, под командването на лейтенант Манолов, излиза срещу вражеската ескадра, за да отклони вниманието ѝ от града.
На 11 септември 1916 г. „Шумни” попада на неприятелска мина и получава голяма пробойна. Капитан Манолов запазва хладнокръвие и с импровизирани платна успява да доближи миноносеца на 150 м до брега. Целият екипаж е спасен, а капитанът последен напуска кораба, вземайки със себе си корабното знаме и иконата на „Св. Николай“.
След потъването на „Шумни“ лейтенант Александър Манолов е назначен за командир на Тралната (миночистачна) команда и на Минната рота към Неподвижната отбрана, като му е възложено прочистването на входовете към Варненското пристанище от неприятелските минни заграждения.
На 30 ноември 1916 г. е назначен за началник на Учебната част при Флота, а от 16 май 1917 г. е командир на Неподвижната отбрана на Черноморската част. След войната (през декември 1918 г.) става началник на Беломорската част и е повишен е в чин капитан II ранг.
Според клаузите на Ньойския договор (1919 г.) България няма право на военен флот и през юни 1920 г. капитан II ранг Александър Манолов е уволнен. За военната си служба е награден с кръст „За независимостта“ (1910 г.), със знак „За 10-годишна отлична служба” (1917 г.) и с военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1918 г.).
След уволнението става директор на „Български Лойд“, занимава се с обществена дейност и пропагандира българската морска идея. Той е един от създателите, председател и дългогодишен член на Българския народен морски сговор. Изнася публични лекции и беседи, пише и публикува статии в сп. „Морски сговор“, „Морски преглед“, „Морска библиотека“ и др.