През юли 1878 г. Каварна и околните села са нападнати, ограбени и опожарени от 1 500 башибозуци – черкези, кримски и ногайски татари. Част от жителите на Каварна бягат към Балчик, и от там към Варна (към 450-500 души), друга част търсят спасение зад стените на крепостта Калиакра (към 600 души).
В своята книга „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 година“, Георги Г. Димитров пише:
„Гюлъ-Градъ (Калето). Тукъ отъ понапредъ се намирали селяни отъ селата: Суютчикъ, Карабча, Шабла и др. а отъ Каварна потеглили повечь отъ 600 д. мѫже, жени и деца, Каварненци и селяни“.
След престой от няколко дни част от бежанците от Каварна, Шабла и околните села се отправят на север – към Мангалия и Кюстенджа, друга – към селата си. Г. Димитров пише:
„Надвечерь народа почналъ да се трупа на купове, на купове и да излиза изъ калето. Едни се отправили по посока къмъ русситѣ, други за въ селата си“*.
На 13 (25) юли 1877 г. бежанците от Каварна, Шабла и околните села достигат Мангалия и руските части от 2-ра бригада на 1-ва Донска казашка дивизия, с командир генерал-майор Иван Алексеевич Андриянов. В донесението си до командира на 14-и армейски корпус генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман генерал-майор Андрианов пише:
Генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, командир на 14-и армейски корпус, действащ в Добруджа.
Донесение на генерал-майор Андрианов, командир на 2-ра бригада на 1-ва Донска казашка дивизия до командира на 14-и армейски корпус генерал-лейтенант Цимерман, 16 юли 1877 г., Татаркьой.
„Около 4 чáса следобед започнаха да пристигат големи тълпи от уплашени българи, с децата си и цели домакинства, приблизително до седемстотин души. Те тръгнаха към моста на крайморския път и обявиха, че са напуснали кланетата, причинени от черкези в Каварна и Шабла; по същото време при мен дойдоха до 15 богато облечени българи, които помолиха да изпратя войници от отряда, за да спасят изоставените им семейства, които бяха избити на 12 версти южно от Мангалийското езеро от огромна банда черкези, наброяваща четиристотин души. Информацията, която ми донесоха, изглеждаше неправдоподобна с оглед на факта, че разездът, който току-що се беше върнал от тези места, докладва, че не е видял враг в тази посока; въпреки това веднага взех всички предпазни мерки и с отряда си заех бойна позиция в западния край на непроходимото Мангалийско езеро, срещу пътя за Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик], а капитан Милютин предложи да заеме същата позиция на височините срещу моста и от двата отряда отново изпратих силни разезди по крайбрежния път към страната на противника; но според доклада на върналите се разезди противникът не беше там. Няма никакво съмнение, че българските депутати искаха с хитростите си да привлекат моя отряд на юг, приблизително към Карталия, и след това да го убедят да слезе към Таблера [Шабла]. Денят 13-и, който прекарахме на позицията, допринесе за спокойното придвижване на бягащите семейства към Кюстенджа. Г.-м. Андрианов“.
Флигел-адютант капитан граф Алексей Дмитриевич Милютин. През 1877 г. командир на отряд от 1-ва Донска казашка дивизия.
В своето донесение до командира на 14-и армейски корпус генерал-лейтенант Цимерман флигел-адютант капитан граф Алексей Дмитриевич Милютин пише:
Донесение на флигел-адютант капитан Милютин до командира на 14-и армейски корпус генерал-лейтенант Цимерман, 16 юли 1877 г., Кюстенджа.
“Същата вечер и през целия следващ ден в отряда започнаха да пристигат избягалите по-рано татари от района на Бабадаг и българи от Шабла и Каварна; сред тях, както и сред другите, имаше много ранени, на които лекарят на 29-и полк Сергиев, оказа медицинска помощ.
Кога бежанците от Каварна, Шабла и околните села се връщат от Кюстенджа към своите села няма данни – най-вероятно скоро.
Бележки:
* Георги. Г. Димитров. Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. София, Печатница на Ив. П. Даскалов и С-ие, 1899, с. 108, 110.
** Сборникъ матерiаловъ по Русско-Турецкой войнѣ 1877–78 г.г. на Балканскомъ полуостровѣ. Выпускъ 28. Дѣйствiя Нижне-Дунайскаго отряда съ 21 мая по 1 августа 1877 г. Изданiе Военно-Исторической Комисiи Главнаго Штаба. С. – Петербургъ, Типографiя „Бережливость“, 1900“, стр. 180.
*** 13 (25) юли 1877 г.
**** На 3 (15) юли флигел-адютант полковник граф Орлов-Денисов с 29-и Донски казащки полк и 4-та Донска конна артилерийска батарея влиза в Кюстенджа, напусната от османските войски. На 12 (24) юли 1877 г. флигел-адютант капитан граф А. Д. Милютин влиза с отряда си (3 сотни от 29-и Донски казашки полк и 2 оръдия от 4-та Донска конна артилерийска батарея) в изоставената и полуразрушена Мангалия.
***** Сборникъ матерiаловъ …, цит. съч., стр. 173.
