Днес отбелязваме 126 години от рождението на Вълчо Стисков – човекът посветил повече от четвърт век на водолазното дело във флота. Вълчо Вълчев Стисков е роден в с. Кацелово, Русенско. През 1917 г. постъпва в Черноморския флот, където завършва Водолазната школа.
Едни от първите му водолазни задачи са свързана с Дунавския флот. През март 1919 г. му е възложено да прегледа и почисти подводната част на кораб „Варна“, а после е трябвало веднага да отиде, за да завърже и подготви за изтегляне потънала моторна лодка близо до кея на пристанището в Русе. Въпреки лошите условия (придошлата река с мътна вода и силно течение) той успява да завърже кърмовата част. След него във водата се спуска Александър Чехларов, но поради силното течение маркучът му се заплита. С риск за собствения си живот Стисков се спуска под водата, срязва заплетения маркуч и спасява колегата си. За тази героична проява е награден с бронзов медал „За спасяване на погибающи”.
Под ръководството на лейтенант Георги Славянов Вълчо Стисков участва в миночистенето след войната, а през 1920 г. в почистване на Ломското и Варненското пристанище от потънали плавателни съдове.
След Първата световна война, съгласно клаузите на Ньойския договор България е принудена да унищожи голяма част от въоръжението си, като го изхвърли в морето. За да запазят голяма част от годното оръжие българските водолази се гмуркат през нощта и го изваждат. Вълчо Стисков и мичман I ранг Хасекиев ръководят тези водолазни групи.
През 1922 г. Стисков участва в изваждането на части от потъналия край Карабурун торпедоносец „Летящи” и в почистването на Бургаския залив.
През 1926 г. слиза на 40 метра до потъналия срещу остров Свети Иван кораб „Мопанг”, за да търси корабния дневник по искане на международна комисия.
През 1933 г. прави поредица от спускания при потъналия турски кораб „Гайарет” за изваждане на различни материали.
През 1935 г. е командир на водолазната команда, която участва в изваждането на германската подводница UB-45, потънала през 1916 г. в Батовския залив. За успешното справяне със тази задача през 1936 г. Вълчо Стисков е награден с германски кръст „За заслуги”.
На 1 април 1944 г. Вълчо Стисков е произведен в кондуктор (сега мичман) и през същата година напуска флота. През 1946 г. заедно със свои колеги създават частна водолазна команда, но скоро след това дейността им е забранена.
Вълчо Стисков доживява до дълбока старост. Умира на 100-годишна възраст във Варна.
