Руско-турската война от 1768-1774 година, първата Екатеринина война, в България се свързва с победата на руското оръжие и със сключения мирен договор в село Кючук Кайнарджа (днес Кайнарджа) в Добруджа на 21 юли 1774 г.
За разорението на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) на 23 октомври 1773 г., за неуспешната обсада на Варна на 30 октомври 1773 г. и за съсипването на приморските селища Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа от отстъпващите към Дунава руски войски през ноември 1773 г. е писано малко или историята е премълчана.
На 30 октомври 1773 г. Варненската крепост (Ески кале) е обсадена от руските войски, пехота и кавалерия под командването на генерал-поручик барон Карл Карлович Унгерн-Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg) [1]. Обсадата на Варненската крепост е далеч от блестящите победи на руската армия по време на войната. В книгата си „История на османските турци от началото на тяхната империя до наши дни“ (History of the Ottoman Turks: from the beginning of their empire to the present time) английския историк Едуард Шепърд Кризи (Edward Shepherd Creasy) пише:
„Успешната отбрана на Варна и възвръщането на Базарджик са двете последни събития от кампанията през 1773 г. – кампания, в която съотношението на силите е значително на страната на турците“ [2].
На 23 октомври 1773 г. след кратка престрелка с конницата на Черкез паша руските войски, под командването на генерал-поручик барон Унгерн (3 000 души) и генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков (5 000 души), превземат Базарджик, напуснат от своите жители [3]. След като съсипват града на 28 октомври 1773 г. руските войски се разделят на две – отряд под командването на генерал-поручик барон Унгерн се отправя за Варна, а отряд под командването на генерал-поручик княз Долгоруков остава в Хаджиоглу Пазарджик с намерение да се отправи през Козлуджа (днес град Суворово) за Шумен, главната квартира на Османската армия по време на войната, командвана от великия везир Мусин Зааде Мехмед паша. На 28 октомври 1773 г. отрядът на генерал-поручик барон Унгрен [4] тръгва от Хаджиоглу Пазарджик за Варна. На 29 октомври отрядът лагерува в село Дервент (днес село Изворско). На 30 октомври 1773 г. той обсажда Варненската крепост. Руският отряд [5], разделен на три колони: лява, под командването на генерал-майор Викентий Викентиевич фон Райзер, средна, под командването на генерал-поручик барон Унгрен, и дясна, под командването на полковник Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург [6], започват обсадата. Тя е предшествана от артилерийски обстрел. След щурм на генерал-майор фон Райзер руснаците навлизат в крепостта при „Войвода капусу“ (Woiwoda tabiesi) в квартала на неверниците (Kiafir Mahallesi), но са изтласкани обратно. Защитниците на крепостта [7], под командването на Арнаут паша [8], издържат на еднодневната обсада и нанасят чувствителни загуби на руските войски – 211 убити и 500 ранени, сред тях и генерал-майор фон Райзер [9]. Руснаците изоставят пред крепостния ров 6 оръдия и 100 сандъка с боеприпаси.
След неуспешната обсада на Варненската крепост руските войски отстъпват към село Аджемлер (днес град Аксаково) и оттам на следващия ден се оттеглят през Балчик (5 ноември), Каварна (6 ноември), Мангалия (10 ноември), Кюстенджа и Бабадаг към Измаил (23 ноември 1773 г.).
За разорението на приморските селища Балчик, Каварна и Мангалия през ноември 1773 г. командващия руската армия генерал-фелдмаршал граф Пьотър Александрович Румянцев, в доклад от 16 ноември 1773 г. до императрица Екатерина II, пише:
„Дальшия однакож действия реченных генералов не имели желаемого плода и обратились в противное тому. Генерал-порутчик барон Унгерн, атаковав 30-го октября неприятеля в ретранжаменте варнинском, был отбит хотя и не с таким уроном, который бы составлял уже какую-либо решительность; а князь Долгоруков в ту же пору, сделавши движение к Шумле, возвратился с первого марша в Базарчик, а потом и в Карасу. Хотя я изъяснил им обоим, что не должны они тратить ни надежды к даль- шим успехам, а и того меньше свойственной бодрости предводителям войска, ибо такой поиск, каков сделан на Варну, хотя и нудачно, обыкновенно оставляет по себе страх в оборонителях, которые, дознав отдачу и храбрость нападавших, должны бояться еще жесточае что-либо увидеть над собою от их руки; но сим я не мог уже ускорить сделанного обратно движения, и барон Унгерн, шедши с своим корпусом приморскою дорогою, на обратном своем пути воспользовался разорить Балчик, Коварну и Мангалию и неприятельские другие селения с найденными в них запасами не дознав ни какого действия и ни ноги неприятельской ни от Варны, ни от других его постов вслед за собою, так как и за корпусом князя Долгорукова“. (Релация П. А. Румянцева Екатерине II об неудачном действии русских войск против Варны и о предполагаемой атаке Шумлы, № 347, Фокшаны. 1773 г. ноября 16) [10].
За обсадата на Варна от руските войски на 30 октомври 1773 г. полковник Дмитрий Петрович Батурлин пише:
„На 29-и Унгерн пристига пред Варна и на следващия ден атакува мястото. Неговата пехота, разделена на три квадрата, се изкачи до контраескарпа, но тъй като руснаците нямаха със себе си нито фашини, нито стълби, беше невъзможно да се спуснат в рова, който за съжаление се оказа твърде дълбок. Руските части, смазани от огъня на обсадените, не успяха да напреднат по никакъв начин и се оттеглиха. Този вляво загуби 6 оръдия, които останаха затънали в калта. След този лош късмет, който струва на руснаците около 800 души извън строя, Унгерн продължава отстъплението си покрай морския бряг. Минава през Балчик, Каварна и Мангалия и пристига в Измаил“ [11].
В книгата си „История на Османската империя“ (Geschichte des Osmanischen Reiches) австрийския историк Йозеф Фрайхер фон Хамер-Пургщал (Joseph, Freiherr von Hammer-Purgstall) пише:
„Тук Рейс ефенди [Reis-Efendi Abdul-Rezak] получава известие, че другият отряд на руската армия под командването на генерал Унгерн обсажда Варна. Пред Кадъкьой, на половин час път от Варна, руснаците се появили и нападнали града от три страни. Везирът Келеджи Осман, сераскерът на Черно море, който се намирал с ескадрата си пред Морея, изпратил своя кехая с шестстотин моряци да защитава валовете в града и преградил с корабите си входа на християнския квартал. Генерал Райзер щурмува дясното крило, а принц Анхалт-Бернбург – лявото, но тъй като нямаха нито фашини, нито стълби, трябваше да отстъпят със загубата на шест оръдия, триста убити и сто оръжейни сандъка. Те вече бяха напреднали до християнския квартал (Kiafir Mahallesi / квартал на неверниците), когато бяха върнати обратно със загубата на четири оръдия и се спасиха през бастиона на Воеводата (Woiwoda tabiesi) в предградието. На площада остават над хиляда и петстотин мъртви. Долгоруков се оттеглил към Карасу и Бабадаг а, Унгерн покрай морето през Балчик, Каварна, Мангалия до Измаил“ [12].
При оттеглянето си руските войски на генерал-поручик барон Унгерн съсипват приморските селища Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа.
За съдбата на жителите на Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа, и за всички селища през които преминават отстъпващите руски части по пътя си към Дунава, може да се съди по спомените на австрийски офицер, участващ в кампанията от 1773 г. като доброволец в руската армия. В записките си той пише:
„Жителите на Базарджик почти всички избягаха преди приближаването ни, но нямаха време да отнесат много със себе си. Не срещнахме особена съпротива. Един отряд от няколкостотин спахии отначало се сражаваше с казаците, но когато видяха корпуса отдалеч, те побягнаха зад Балкана с вдигнати юзди. Четири дни градът беше разграбван, накрая беше подпален; няколко мъже бяха убити, няколко жени – убити; те си прекарваха времето, като удряха главите на малки деца в стените; тези, които оцеляха, бяха най-малко ограбени, бити и влачени през калта“ [13].
Цонко Генов, един от авторите на книгата „Каварна от древността до Освобождението“ пише:
„Появата на руските войски непосредствено до Каварна събудила надежди и тревоги сред местното население. Липсват сведения за влизане на руски части в Каварна, но твърде възможно е градът да е бил посетен от разузнавателни, странични отряди“ [14].
Вместо „събудени надежди“ отстъпващите руски войски разорили Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа. За „липсващите сведения“, според Цонко Генов, цитираме данните, от две полкови истории – на Бутирския пехотен полк и на Навагинския пехотен полк, два от полковете разорили приморските селища Балчик, Каварна и Мангалия.
В списъка на офицерите от Бутирския пехотен полк е и поручик Никита Романдин (27-годишен). Срещу неговото име е отбелязано:
„По време на последната Турска война се намирал до град Измаил; на 17 октомври 1773 г. участва в гренадирски батальон отвъд Дунава при прогонването на неприятеля при Карасу, на 23 октомври при прогонването на неприятеля от Базарджик, на 30-и при щурмуването на град Варна в истинско сражение, а след това през ноември в обратния поход при опожаряването и разрушаването на вражеските градове Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа*; през 1775 г. при похода към бившата Запорожка сеч“ [15].
В историята на Навагинския пехотен полк е пише:
„Отсюда отдельныя части полка ходили въ экспедиции, и имя навагинцевъ встречается и въ бою подъ Силистрией 18-го июня, и при Кайнарджи, 22-го, и наконецъ, во время штурма Варны. Команда навагинцевъ, при майоре Дмитриеве, подходила къ самой Варне, во время общей демонстрации нашихъ войскъ противъ крепостей Шумлы и Варны, штурмъ которыхъ не состоялся. Затемъ, эти же части участвовали при заннтии местечекъ и городовъ, лежащихъ по берегу Чернаго моря, имена которыхъ, вместе съ датами о времени вступления полка, читатели найдутъ въ полномъ боевомъ формуляре.
Боевой формуляръ Навагинскаго полка до переименования С.-Петербургскимъ гренадирскимъ съ 1736 по 1790 годъ.
1773
Октября 24-го – при Базарджике.
Октября 30-го – при Варне, во время штурма, причемъ две роты подъ начальствомъ майора Дмитриева, подходили къ самой крепости.
Ноября 5-го – при занятии Балчика, на Черномъ море.
Ноября 6-го – при м. Кавернъ.
Ноября 10-го – при м. Мангали“ [16].
Бележки:
1. За стратегическото значение на Варна по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. дотогавашният руски посланик в Цариград Алексей Михайлович Обресков пише в писмо от 2 ноември 1773 г. до главнокомандващия руските войски граф П. А. Румянцев:
„Превземането на Варна или поне разоряването на пристанището неминуемо ще накара противника да помисли по-миролюбиво. Овладяването на това място при значението, което има за Цариград, ми се струва стократно по-полезно, отколкото Силистра и всички дунавски градове. Ако заради тях противникът не би помислил мир, то в случай, че Варна бъде превзета, ще се наложи да изостави цялото пространство между Дунав и планината или да снабдява с боеприпаси тези райони по суша от Цариград“. (Тамара Стоилова. Военнотопографски описания на българските земи през последната третина на XVIII век. // Военно-исторически сборник, 1981, № 1, с. 121).
2. History of the Ottoman Turks: from the beginning of their empire to the present time. By Sir Edward S. Creasy, New and Revised Edition. London, Richard Bentley and Son, 1877, p. 407-408.
3. Die Russen in der Türkei im Jahre 1773. In: Miszellen aus dem Gebiete der militärischen Wissenschaften, J. G. Heubner, Wien, 1820, S. 692.
4. М. Н. Богданович. Походы Румянцева, Потемкина и Суворова в Турции. В Типографии Эдуарда Веймара, Санктпетербург, 1852, стр. 75-79.
5. „Состав отряда Унгерна: пехотные полки Кабардинский, Ширванский (командир полковник Франц Николаевич Кличка), Троицкий, Невский (командир полковник Андрей Степанович Зиновьев) и Смоленский; егерский баталион подполковника Мекноба, Харьковский гусарский и четыре казачьи донские полки – Денисова, Мартынова, Головы, Луки Сулина; отряд арнаутов. В последствии присоединились к отряду шесть гренадерских рот Бутырскаго, Киевскаго и Навагинскаго полков. (Богданович, цит. съч., стр. 76). Кавалерията (хусари и донски казаци) е под командването на генерал-майор Николай Иванович Чорба. (Богданович, цит. съч., стр. 76; А. Петров. Война России с Турцией и польскими конфедератами, с 1769-1774 год. Составлено, преимуществено, по неизвестным до настоящаго времени рукописным материалам. Том IV. 1772-1773 гг. Санктпетербург, Типография и Литография А. Траншеля, 1874, стр. 116).
6. В. Ю. Ганкевич. Генерал-поручик Віктор Амадей Ангальт-Бернбург-Шаумбург-Хойм: (призабута біографія генерала катерининської доби). // Ученые записки Таврического национального университета имени В. И. Вернадского. Серия „Исторические науки“. Т. 24 (63), № 1, стр. 3–22.
7. „Комендантом в Варне находился Арнаут-паша при 3 000 человек, в числе которых большую часть составляли жители. Вокруг крепости было возведено щесть батарей, с 2 и 3 пушками на каждой: крепость обнесена рвом глубиною в 1 ½ и шириною в одну сажень. За рвом расположен довольно низкий земляной вал, а за валом устроен был невысокий палисад. Вообще, судя по показаниям пленных, оборона Варны была слаба и гарнизон не имел в виду упорно сопротивляться, не смотря на то, что в крепости находилось большое количество разных продовольственных припасов. (А. Петров., цит. съч., стр. 113).
8. А. Петров, цит. съч., стр. 113; Според Рихард Унгерман – Сеид Ахмет паша. (Richard Ungermann. Der Russisch-türkische Krieg, 1768-1774, Wien und Leipzig, Wilhelm Braumüller, 1906, S. 200).
9. Данните за руските загуби при Варна са противоречиви.
„Убито в полках: Тверском караб. 1, пех. – Ширванском 2, Кабардинском 5, Троицком 34, Невском 24; батальоне Подполковника Видьоба 35, батальоне Мекноба 4 [Фёдор Иванович Мекноб]; батальоне Подполковника Обухова 85, Донского полка Денисова 2 [Фёдор Петрович Денисов], артиллеристов 20“. (Хронологический указатель военных действий русской армии и флота. Том I. 1695- 1800 г.г. С.-Петербург, Типо-литография С.-Петербургской тюрьмы, 1908, стр. 152).
„Нашите хора загубиха 211 мъртви и 500 ранени, както и 6 оръдия, които, след като потънаха твърде дълбоко в калта, не можаха да бъдат вдигнати поради липса на коне и бяха изоставени на врага“. (La storia dell’anno 1773. Divisa in quattro libri. Libro quarto. A spese di Francesco Pitteri, In Venezia [1773], p. 253).
Според полковник Дмитрий Петрович Батурлин – 800 души. (Précis des événements militaires de la première guerre des russes contre les turcs, sous le règne de l’impératrice Catherine / par le Colonel Boutourlin. St. Petersbourg: Impr. de l’Etat-major, 1822, p. 103).
Според военния историк полковник Андрей Николаевич Петров – 700 души убити и ранени (А. Петров, цит. съч., стр. 117).
Според доклад на френския посланик в Константинопол Франсоа-Еманюел Гинар дьо Сен Прист (François-Emmanuel Guignard de Saint-Priest) от 1773 г.: „Загубите на победените се оценяват на 1000 души. Генерал Райзер беше сред ранените“. (Documente privitoare la istoria românilor. Volumul I, 1518-1780. Bucuresci, 1886, p. 887-888).
В спомените си генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков пише:
„Баронъ Унгернъ не сдержалъ своего мне обещания: онъ подошелъ къ Варне, оную крепость штурмовалъ, но такъ несчастливо, что потерялъ много убитыми и ранеными, отбитъ и принужденъ ретироваться и перейти чрезъ Дунай”. (Записки князя Юрия Владимировича Долгорукова 1740-1830. // Русская старина, Год двадцатый, 1889, Сентябрь, стр. 507).
10. П. А. Румянцев. Том II, 1768-1775. Под редакцией полковника П. К. Фортунатова, Военное издательство Министерства обороны Союза ССР, Москва, 1953, стр. 682-683.
11. Précis des événements militaires de la première guerre des russes contre les turcs, sous le règne de l’impératrice Catherine / par le Colonel Boutourlin Aide-de-camp de S. M. lʼEmpereur. St. Petersbourg, A Lʼimprimerie de lʼEtat-Major, 1822, p. 103.
12. Geschichte des Osmanischen Reiches: großentheils aus bisher unbenützten Handschriften und Archiven / durch Joseph von Hammer. Achter Band. Vom Belgrader Frieden bis zum Frieden von Kainardsche, 1739-1774. Pest, In C. A. Hartlebenʼs Verlage, 1832, S. 426-427.
13. Die Russen in der Türkei im Jahre 1773. In: Miszellen aus dem Gebiete der militärischen Wissenschaften, J. G. Heubner, Wien, 1820, S. 692.
14. Каварна от древността до Освобождението. Съставители: Васил Василев, Цонко Генов, Димо Кисьов. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984 г., с. 172.
15. История 13-го Лейб-гренадерскаго эриванскаго его величества полка за 250 лет 1642-1892. Составлена П. О. Бобровский. Часть вторая. Бутырский пехотный полкъ (1700-1782). С.-Петербург, Типография В. С. Балашева, 1892, стр. 160-161.
16. Очерк исторіи С.-Петербургскаго гренадерскаго короля Фридриха Вильгельма III-го полка (1726-1880). Составиль Ф. Орловъ. С.-Петербургъ, Въ Типографии Втораго Отделения Собственной Е. И. В. Канцелярии, 1881, стр. 43-44, 674.
* На официалната страница на Исторически музей Каварна няма данни за разорението на Каварна (и другите приморски селища) от руските войски през ноември 1773 г. Историята е пропусната или премълчана? https://imkavarna.com/za-muzeya/istoriya.html
