За бързото навлизане на изкуствения интелект в корабоплаването разговаряме с проф. д-р Тодор Ганчев, ръководител на лаборатория „Изкуствен интелект“ към Техническия университет – Варна. Както вече Maritime.bg информира, под негово ръководство научен екип работи по проекта ILIAD за създаването на цифров двойник на Варненския залив и плавателните канали, който чрез изкуствен интелект ще подобри корабния трафик към пристанището.
Всички говорим за изкуствения интелект, какво всъщност представлява?
Начинът, по който се употребява като понятие в публичното пространство през последните 2 – 3 години, показва че е лошо разбрана материя. Изкуственият интелект като стремеж, като технология започва да се развива преди 80 г. Всъщност това са методи и средства, с помощта на които могат да се постигнат определени действия, наподобяващи човешките. Има четири основни школи, които развиват изкуствения интелект. Първата е от дълбока древност, от времето на гръцките философи, а може би и преди тях, които разсъждават за стойността, за смисъла на думите за това, какво е логика, как по пътя на логиката да се стигне до рационални решения. Това е школата на логиката. Втората школа набира сили покрай напредъка на неврохирургията като науката през 60-е години на 20 в. и е насочена към изучаване на структурата на мозъка и съставяне на математични модели, които да я наподобяват. Така през 60-е години са създадени невронните мрежи. Има още една школа, която е насочена към създаването на машини, които имат човешки начин на мислене и поведение. Тя възниква под влиянието на Алън Тюринг, човекът който разбива кода „Енигма“ на германците през Втората световна война. През 1950 г. той публикува обширна статия за това, могат ли машините да мислят и чисто концептуално създава архитектурата на мислеща машина.
Четвъртата школа, която доминира в днешното развитие на изкуствения интелект, е свързана с рационалното действие, създаване на рационални агенти, които могат да възприемат околния свят, самостоятелно да интерпретират информацията, да вземат решенията и да ги изпълняват.
На какъв етап е използването на изкуствения интелект в световното корабоплаване?
Съвсем разбираем е големият интерес към изкуствения интелект в корабоплаването, тъй като е бизнес за трилиони долари. Той може чувствително да се подобри ефективността на този отрасъл. И докъде сме стигнали? Както вече е известно, имаме автопилоти, имаме кораби, които масово използват технологиите в навигационните системи, за да изпълняват предварително зададе курсове. През последните години навлиза нова технология, която позволява корабите до известна степен да стават безпилотни; имаме оператор, който е застанал пред компютъра на брега и може дистанционно да управлява десетки кораби. Такава е трансформацията в корабоплаването, която тече през последните няколко години. Тя започна с постиженията на нидерландските компании, които създават центрове за дистанционно управление на морски плавателни съдове. В тази посока се върви: от ръчно към телеметрично управление на плавателни съдове. Следваща голяма стъпка е с автономните кораби, които притежават собствен център за вземане на решения и които изпълняват мисии. За съжаление, наблюдаваме, че такива автономни плавателни съдове се използват главно за военни цели – това са плавателни дронове за поразяване на цели. В цивилното корабоплаване използването на такива дронове е свързано със законодателство, което още не е създадено. Тук стигам до фундаменталния въпрос, кой носи отговорността при злополука или инцидент с автономен плавателен съд? От една страна може да е производителят на автономното средства, от друга неговият ползвател, оператор. Има много законови пречки, стъпки, които трябва да бъдат извървяни, за да може и в цивилното корабоплаване по решително да навлязат автономните системи. Явно интерес на обществото е поетапното навлизане на новите технологии.
Какъвто е случая с проекта ILIAD, по който работите, нали?
Това е добър пример, как с помощта на изкуствения интелект, на новите технологии можем на първо място да подобрим сигурността на корабоплаването що се отнася до пристанищата и навигацията в близките крайбрежни зони. Също така ние демонстрираме, как с помощта на тези технологии е възможно да бъде подобрена активността на корабоплаването. Например, при намалена видимост от метеорологичната обстановка. В проекта сценариите са точно тези два. Разработваме приложение, базирано на цифров двойник на Варненския залив, което помага на диспечерите по-ефективно да управляват трафика, имайки предвид метеорологичните условия в отделните части на пристанището, което е огромна площ и обстановката не е еднаква: силата на вятъра, видимостта е различна. С помощта на технологията, която създаваме, може да се прави локална оценка на всеки кв. км. площ, да се прецени метеорологичните условия и въз основа на измерванията, да се даде правилното решение на диспечера, който управлява трафика в този момент. Ние не вървим към напълно автоматични системи, а към такива, които подпомагат вземането на решенията, тъй като това отново е свързано със законодателството и с отговорността. На този етап социално приемливо е човек да носи отговорността, а не машината. Има неща, които трудно могат да се променят като начин на мислене на ниво общество и ще са нужни много години, докато се изработи законодателство, което да е достатъчно приемливо от негова гледна точка.
По същия начин – и за другото приложение, което също използва информация от цифровия двойник на залива и е за пилотите и капитаните на корабите. То е с добавена реалност и им помага да преминават безопасно през пристанищните терминали и плавателните канали при намалена видимост. Отново е базирано на цифровите технологии и дава възможност да направим напълно автономна система. Технологично е достатъчно ясно и надеждно, но и тук отново се сблъсква със законовите ограничения, свързани с отговорността на пилота, капитана. По закон изцяло се носи от него. И затова създаваме система, която да помага да капитаните и пилотите да „виждат“ през мъглата. Тоест наслагваме върху реалната типология всички важни обекти, които не се виждат поради мъглата, така че пилотът, капитанът да може да управлява плавателния съд. Подпомагаме го, но решенията са само негови. На следващия етап, когато вече ще има масово използване на дистанционно управляеми кораби (сега е полуавтоматично с оператор, който управлява от разстояние едновременно 10-20 плавателни съда), това е технологията, с която може да стане напълно автоматично. Просто сега не е обществено приемливо отговорността да се носи от машина.
Всички приказки, че машината напълно ще замени човека остават в научната фантастика?
Има принципни неща, които трябва да си припомним. Първо, че машината е по-надеждна от човека. При всички положения в момента автономните системи правят много по-малко грешки отколкото човека. Или технологията е по-съвършена от човека. Второ, човекът не може да прости дори една грешка, направена от машината. Въпреки че ежедневно прави грешки, които водят до големи неприятности. И третото нещо, което е изключително важно, е това, че човекът не може да прости, че е смъртен, а машината може да е безсмъртна, казано образно. Тя може да има живот от стотици години, а при сегашните технологии дори много повече. Тези три фундаментални принципни неща, докато не бъдат приети от обществото, няма как да се направи голям скок в законодателството и в практическото използване на автономните технологии в ежедневието. Всеки от нас би допуснал автономна прахосмукачка да почиства вкъщи, но и тя има копче за включване и изключване. Защото човек така е устроен, че иска винаги да контролира света около себе си. Това са проблемите на нашето време. Технологично сме много близко и военните го демонстрират, че е възможно, но докато няма ясно законодателство според което отговорността е разпределена по строго регламентиран начин между потребителя и създателя, няма как да видим автономни кораби, като военните дронове, които сами поразяват цели.
Или в обозримо време изкуственият интелект може само да помага на човека в неговата работа, както стана, например, сега с цифровия двойник?
Така е. Ние създаваме допълнителни услуги, приложения, които да помагат на човека, но не и да го заменят. А що се отнася до автономните морски плавателни средства, както вече споменах, технологично вече е възможно тяхното използване, както с Световния океан, така и в Черно море. Но на този етап представете си, ако автономен кораб обърне само една лодка с рибар и той пострада, какво ще се случи! Ще се вдигне огромен шум в публичното пространство, въпреки че всяка година се случва лодка да се обърне или рибар да загине, но само веднъж това да се случи предизвикано от автономен плавателен съд обществената реакция ще бъде съвсем различна.
С цифровия двойник, какво още може да се направи в областта на изкуствения интелект ?
Много важно и социално значимо е да запазим екологията в света, който обитаваме. И в този смисъл цифровият двойник е безценен инструмент, с който да се управлява екологията на дадена екосистема. С него могат да се управляват много процеси свързани с рециклирането на отпадъци, тяхното използване. Могат да се направят много ефективни системи за предотвратяване на замърсяване или за бързо почистване, където то вече е станало. Цифровият двойник има потенциал за екологични приложения, които до голяма степен са с най- голяма социална значимост. Представете си морски град като Варна, в който с помощта на изкуствен интелект се въведат оптимизирани системи за намалява производството на отпадъци с 10% на годишна база. Тогава само за десет години Варна ще стане най- чистият град в България. А тези 10% са напълно постижими като се има предвид, че сега много от процесите са стихийни и не се управляват.
Пак ще кажа- от съвременна гледна точка темата за изкуствения интелект опира до създаването на технологии, които допълват и разширяват възможностите на човека. Или може да се говори за изкуствения интелект в помощ на човека. Създаване на среда, в която той в центъра и машините го подпомагат.
В тази насока корабоплаването е широко поле за навлизане на изкуствения интелект?
Да. Става дума трилионен бизнес и нормално е тези върхови технологии първо да навлизат там, където има голям икономически интерес. Все пак да не забравяме че корабоплаването е консервативна система и е похвално, че в него има новости, но те не влизат от днес за утре, а минават десетилетия
Да не се опасяваме че образа на морския човек ще бъде заменен с машина в обозримо бъдеще време?
– Да. Това, което сега се случва е преминаването към дистанционно управление на кораби от един човек на брега. Идва не от друго, а защото все по-осезаем става недостигът на квалифицирани морски кадри.