Разговаряме с к.д.п. Христо Папукчиев – аполитичен технократ в областта на морското дело. Той има 22 години плавателен стаж с чужди морски компании. Папукчиев е бивш ръководител на Специализираното звено за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища в Министерството на транспорта. В момента плава като капитан под италиански флаг.
Д. Велев, Мaritime.bg
Кап. Папукчиев, как отчитате предстоящото децентрализиране (преместване) на ИА”Морска администрация”?
Идеята за преместване на ИАМА от София във Варна не ме учудва, но ме кара да си задам доста деликатни въпроси. Предполагам, че никой не се съмнява в целесъобразността на такова административно действие, което води до изключителна централизация, а не както се твърди от компетентните власти – децентрализация, в управлението на административните структури на ИАМА. В интернет сайта на агенцията е описана основната й дейност и задачи. Без да бъда злонамерен ще кажа, че както и колкото да се взирам така и не намерих никъде да се споменат имената на Международната морска организация (IMO) и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), според които така наречената ИАМА е прилагала или прилага на практика инструментариума на горепосочените международни морски административни субекти.
Какво имате предвид?
Ние си имаме ИАМА, но си нямаме национално отговорна Морска администрация – отворена към света, която да работи по прилагането на стандартите на Международната морска организация. Става дума за административен орган с хибридни функции, който да синхронизира действията на няколко министерства и служи за мост на България със света в областта на морската политика. И за да не бъда голословен бих подканил уважаемата редакция да провери статуса на флага на България в Парижкият меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол на корабите, и после да коментираме в присъствието на представител от ИАМА за какво става дума. Така че, идеята за преместването на агенцията с цел децентрализация, по скоро ми прилича на подхвърлено виртуално пукнато гърне от площада със жълтите павета – под Витоша, което си търси похлупачето някъде по пътя между градовете Варна и Бургас. От друга страна липсващата истинска, както в останалия свят Морска администрация – у нас подобно на Пепеляшка си търси юнака, който ще й поднесе на тепсия загубеното преди десетилетие пантофче. Да, ама то нито мъже, нито моряци останаха, та камо ли юнаци да се намерят, които да търсят пантофката на Пепеляшка. Кой от министрите или заместник-министрите отговаря за морския транспорт?Да го помолим да се изправи и да каже дали децентрализиращото централизиране е вопъл на признание, че нещо там горе „под орлите“ не е наред и ако да, то това ли е решението на проблема?!
Какви са пречките според Вас, заради които ИАМА – в настоящата си форма, не може да е мост между центровете за градеж на морски политики в България и Европа?
Има една основна морска политика, която би трябвало да бъде основополагаща за ИАМА и това е Инструментариумът на Международната морска организация, представен от целия арсенал от конвенции, кодекси, препоръки и текущите поправки към тях. Разбира се на регионално европейско равнище и стратегиите на ЕМСА. Всичко останало, което обвързва ИАМА с местните морски и крайморски браншови интереси генерира единствено и само конфликт на интереси. Приказките, че близостта на ИАМА до бизнеса, до транспортна болница, до морските факултети на Варна или Бургас, ми напомня приказката за триъгълника на загадките в София: перфектното разположение за административен офис между раковата болница, учебния реактор на БАН и психо диспансера на 4 км.
Дали пък мечтата на определени кръгове е да не се хармонизираме с минималните стандарти?
Според доклад на ММО от есента на 2008г., България няма стратегия, чието приложение трябва да прави страната ни хармонизирана с отговорностите и задълженията пред организацията. Какво последва от това, така и не стана ясно, но ако някой си мисли, че вече сме се хармонизирали или най-малкото нагодили на минималните стандарти на ММО, нека първо да си свали розовите очила и да погледне на картата.
Какво ще види там?
Там ще види, че освен Варна и Бургас с прилежащите им води, има и цял световен океан, където «българският флаг» се вее по различни направления и посоки, и там където корабите се товарят и разтоварват, и заедно с екипажите на борда инспектират не по правилата на местните варненски или бургаски браншови лобита, а според многократно споменатата Международна морска организация. Това, което прави впечатление е, че всички партии и коалиции управлявали и управляващи досега не са имали или имат ясно дефинирана стратегия за развитието на морския сектор. И после когато след изборите се сетят и за морския транспорт, започват със седянки с мотото дайте да дадем. То не бяха гребенчета, бради и скубани коси на морски стратези, за които морето е до колене и световният океан се измерва с мащабите на собствената им длан. След периода на безвремие и буксуване на празен ход се сещат да местят офисите на чиновниците. То от една страна добре, че покрай този медиен фойерверк, народът на България разбра – софиянци си имат ИАМА.
Да, софиянци си имат ИАМА, но кое спира нейното развитие?
Всъщност основна спирачка за прогреса на ИАМА е средният ешелон в нея. Действително има отдели, които в бездействието си са навредили повече отколкото други, които в процеса на тунинговане с европартньорите допуснаха и грешки от престараване. И ако не тези, които са вътре в кухнята на нещата, то кой по-добре знае същината на проблема. Погледнете на сайта на ИАМА и в периодичните доклади на ММО или ЕМСА, кои са били българските представители взели участие в текущите сесии по неотложни или планирани за разрешаване актуални проблеми. И после проследете обратна връзка. С една дума командировки – за тоя дето духа вятъра. Но това е тема с продължение, защото не само летящите чиновници са проблем, но и тези, на които столовете им хванаха корени по различните постоянно действащи комисии, през девет планини та в десетата. Те на кого се отчитат?!
Да се надяваме, че розовите очила най-после ще бъдат свалени. Местене или умуване как администрацията да работи по стратегически за държавата проекти е по-правилно според вас?
Ако приемем, че сме част от източната морска граница на ЕС, с цялата й инфраструктура и транспортни коридори, за които сигурно все някой от бившите или настоящите играчи на политическия пазар е чувал, то дискусия по темата за или против ДАМА – действаща агенция морска администрация, е излишен. Дали лъжицата е по-голяма от устата, за която е поръчана супата. Това е въпросът? Ако имаше компетентна морска администрация със становище по аргументите за и против проекта за петролопровода „Бургас – Александруполис”, то проекта нямаше да разцепи нацията. И ако компетентността на морската администрация е съизмерима с времето, в което живеем – проектите за добив на газ в Черноморските ни води, няма да допусне параноични стереотипи на обществено съзнание битуващи в други места по света. И така в обратна перспектива до крайъгълните камъни на националния нихилизъм в морския ни бранш: трагедията с корабите „Хера’’, „Ванеса” и текущите скандали очернящи до неузнаваемост българския флаг и реномето на българските моряци по света. До темата с местенето на офисите на ИАМА. Кой го интересува къде ще са офисите?! Ако ИАМА излезе с инициативата, например „Не на корупционните практики в Черноморските портове на България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия“ – ехото от призива ще обиколи световните портове и ще ни идентифицира с отличниците в световен план, всичко останало е безсмислено преиграване, дирижирано от държавните мъже.
Maritime.bg – България
