Маршрут от Гирсова до Карасу, Базарджика и Варны. Составлена 1773 года. Национална библиотека на Украйна, Киев.
Картата „Маршрут от Гирсова до Карасу, Базарджика и Варны. Составлена 1773 год“ се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Украйна в Киев. Тя е ръкописна, с размери 51 х 42 см. Посоката юг е в горния край. Линейния мащаб, нанесен в долния ляв ъгъл, е във версти.
Картата представя Североизточна България и Добруджа – от река Дунав (Измаил, Исакча, Галац, Браила и Слободзия) на север до Варна и Провадия на юг (Малые Балканы), от Черно море на изток до Шумен на запад.
Върху картата са нанесени пътищата за отстъпление на руските войски през ноември 1773 г. – отряд, под командването на генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков (5 000 души) от Козлуджа (Суворово) и Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) за Хърсово на река Дунав, и отряд, под командването на генерал-поручик барон Карл Карлович Унгерн-Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg) (3 000 души) от Варна през Аджамлер (Аксаково), Балчик, Каварна, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Исакча и Картал за Измаил. Пътят на отряда на генерал-поручик барон Унгерн е нанесе с червено мастило, а на генерал-поручик княз Долгоруков – с жълто. Варна, Балчик, Каварна, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча и Измаил са отбелязани като големи селища (в червено). Лагерите за нощувки са нанесени със знак палатка. Християнските селища Шабла, Ялъ юч орман / Горичане, Гий орман / Пролез, Калайджи дере / Твърдица и Дуранкулак са отбелязани с кръст. В долния десен ъгъл на картата е нанесена обяснителна записка (легенда).
На 28 октомври 1773 г. отрядът на генерал-поручик барон Унгрен тръгва от Хаджиоглу Пазарджик за Варна. На 29 октомври отрядът лагерува при село Дервент (днес Изворско). На 30 октомври 1773 г. той обсажда Варненската крепост. Руският отряд, разделен на три колони: лява, под командването на генерал-майор Викентий Викентиевич фон Райзер, средна, под командването на генерал-поручик барон Унгрен, и дясна, под командването на полковник Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург (Viktor Amadeus von AnhaltBernburg-Schaumburg-Hoym, започват обсадата. Тя е предшествана от артилерийски обстрел. След щурм на генерал-майор фон Райзер руснаците навлизат в крепостта при северната порта „Войвода капусу“, но са изтласкани обратно [1]. Защитниците на крепостта, под командването на Арнаут паша, издържат на еднодневната обсада и нанасят чувствителни загуби на руските войски – 211 убити и 500 ранени, сред тях и генерал-майор фон Райзер. Руснаците изоставят пред крепостния ров 6 оръдия и 100 сандъка с боеприпаси [2].
След неуспешната обсада на Варненската крепост руските войски отстъпват към Аджемлер (днес град Аксаково) и Дервент и оттам започват отстъпление през Балчик, Каварна, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Исакча и Картал за Измаил.
При своето отстъпление руските войски разоряват Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа [3], всъщност всички селища по пътя си към река Дунав [4].
Командващия руската армия генерал-фелдмаршал граф Пьотър Александрович Румянцев, в доклад от 16 ноември 1773 г. до императрица Екатерина II, пише:
„… барон Унгерн, шедши с своим корпусом приморскою дорогою, на обратном своем пути воспользовался разорить Балчик, Коварну и Мангалию и неприятельские другие селения с найденными в них запасами…“ [5].
Бележки:
1. Английския ежегодник “Annual Register” от 1773 г. пише:
„Тези успехи ги насърчават да обсадят Варна, който е разположен на брега на Черно море и има най-доброто пристанище в България.
Превземането на това място би имало неоценими последици за руснаците, тъй като по този начин те не само биха се установили в България за зимата, но поради близостта на Варна до Румъния подобна позиция би подпомогнала значително евентуални бъдещи проекти за нахлуване в страната, за която може да се каже, че осигурява живота на империята, а превземането ѝ би означавало поражение за турците.
Но каквито и предимства да донесе владеенето на мястото и колкото и добре да е замислен планът за превземането му, изпълнението му няма успех. Руските източници твърдят, че са били дезинформирани както за силата, така и за разположението на турския гарнизон, така че само малка войска е била изпратена да се опита да атакува; въпреки че се е оказало, че числеността на врага далеч ги превъзхожда, храбростта е накарала руснаците да вдигнат мечовете си и да се бият с най-голяма смелост; но всичките им усилия са били напразни и те са се оттеглили с малки загуби“. (The annual register, or, a view of the history, politicks, and literature for the year. Volume 16, 1773, p. 17).
2. „Нашите хора загубиха 211 мъртви и 500 ранени, както и 6 оръдия, които, след като потънаха твърде дълбоко в калта, не можаха да бъдат вдигнати поради липса на коне и бяха изоставени на врага“. (La storia dell’anno 1773. Divisa in quattro libri. Libro quarto. A spese di Francesco Pitteri, In Venezia [1773], p. 253).
3. Кюстенджа е опожарена на 16 (или 17) септември 1773 г. от отряд в състав 70 хусари, 200 казаци и 100 арнаути, под командването на майор Антон Дмитриев (Харковски хусарски полк).
„Самое м. Кюстенджи было сожжено до тла“. (Е. Альбовский. Харьковские казаки: Вторая половина XVII ст. I-я книга I-го тома Истории Харьковскаго полка. Издание музея 4-го уланскаго Харьковскаго полка, С.-Петербург, 1914, стр. 66).
4. В „История на Добруджа“ авторите Димитров, Жечев, Тонев премълчават историята с разорението на черноморските селища Балчик, Каварна и Мангалия. Те пишат за „рейдове по Черноморското крайбрежие“ – не за отстъпление на руските войски, след неуспешното нападение на Варненската крепост.
„През следващите месеци русите извършили нападения над османските войски при Карасу, Хърсово, Бабадаг, Кюстенджа, обстрелвали Силистра и т. н. На 23 октомври бил завзет и Пазарджик, където били взети много пленници (сред които имало и от „първостепенните чинове“), трофеи, храни и т. н. След рейдовете по Черноморското крайбрежие (Балчик, Каварна, Мангалия) и към Варна и Шумен руските отряди били отзовани на зимни квартири на левия бряг на Дунав, с което приключила активната военна кампания за 1773 г.” (Страшимир Димитров, Николай Жечев, Велко Тонев. История на Добруджа. Том 3, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984, с. 133).
5. Релация П. А. Румянцева Екатерине II об неудачном действии русских войск против Варны и о предполагаемой атаке Шумлы, № 347, Фокшаны. 1773 г. ноября 16. (П. А. Румянцев. Том II, 1768-1775. Под редакцией полковника П. К. Фортунатова, Военное издательство Министерства обороны Союза ССР, Москва, 1953, стр. 682-683).
