План на Варненската крепост и околностите – 1828 г.
Александър Ланжерон (Alexandre-Louis Andrault de Langeron, 1763-1831) е френски и руски офицер, генерал-лейтенант (1798), генерал от инфантерията (1811). По време на Руско-турската война от 1806-1812 г. води дневник, в който описва събитията от 1807-1812 г.
Портрет на генерал-лейтенант граф Александър Ланжерон.
Записките на граф Александър Ланжерон, под заглавие „Подступ к Варне“, са публикувани, в превод от френски, в списание „Русская Старина“ през юни 1909 г. Те са останали встрани от погледа на изследователите, занимаващи се с историята на Варна.
„Подход към Варна.
Граф Сергей (Каменски) [1] реши да се придвижи към Варна и това придвижване можеше да има добри последици, ако само беше изчислил по-правилно времето.
Командващият във Варна паша разполагаше с много малко войници и при вестта за пленяването на Пехливан паша напълно загуби главата си.
Граф Сергей (Каменски) трябваше да напише доклад за всичко случило се, което за него винаги беше въпрос от първостепенна важност. Той имаше големи претенции за красноречие и красота на стила и затова всичките му доклади, както и ежедневните заповеди, са шедьоври на несъответствието. Той остана три дни в Базарджик и тези три дни спасиха Варна. През това време той отдели княз Долгоруков [2], който окупира Бурна (?), Коварна и Балчик. Генерал Анселм [3], заедно с кавалерията на този корпус, завладя няколко оръдия. Генерал Войнов [4] окупира Козлуджа, симпатично градче (разположено на 30 версти от Базарджик), чиито жители бяха избягали. Той придвижи отряда си до Правода, на 20 версти по-нататък в подножието на Балкана. Накрая, само няколко дни по-късно, граф Сергей (Каменски) събра всички тези отряди пред Варна.
През това време пашата вече имаше време да се възстанови донякъде от обхваналата го паника и започна преговори. Ако граф Сергей (Каменски) му беше предложил изгодни условия, той вероятно щеше да се предаде, но графът не можеше да се разпорежда, тъй като му беше дадена категорична заповед да завладее града едва след пленяването на гарнизона му.
От своя страна пашата, който разполагаше с малко редовна войска, но с много въоръжени жители и заемаше добра позиция, представляваща много трудности за едно нападение, също не се осмели да постави условията си. Междувременно граф Сергей (Каменски) изпрати заповеди до брат си, който разреши изпълнението на всички наши желания. Но вече беше твърде късно. Пашата имаше време да се успокои и не искаше да чува повече за капитулацията.
Вследствие на всички тези недоразумения граф Николай (Каменски) изпрати да кажат на брат му да се присъедини към него край Шумла. Граф Сергей (Каменски) остави край Варна Цизирев с полковете: Витебски, Козловски, Днепровски и 32-ри егерски полк, 5 ескадрона чугуевски улани, 2 полка казаци и 12-та (артилерийска бригада) с 12-фунтови оръдия, а сам се придвижи през Козлуджа и Янибазар (Енипазар) до Шумла, където се присъедини към главнокомандващия.
Портрет на генерал-фелдмаршал княз Иван Федорович Паскевич.
Заемането на Варна щеше да реши кампанията в наша полза и може би щеше да бъде причина за сключването на мира три месеца по-късно. Линията на операциите ни беше напълно обезпечена от двата фланга, както от този град, така и от Силистра, и беше възможно, след като минем през Шумла, да придвижим през Козлуджа, Праводи и Лидос (Айтос) корпус от 20 000 души от другата страна на Балкана. Резултатите от тази акция вероятно щяха да бъдат чудесни, но в тази кампания бяха допуснати твърде много грешки и бяха пропуснати твърде много удобни случаи. За много от тях, разбира се, беше виновен граф Николай (Каменски); главната му вина обаче несъмнено беше, че е назначил брат си на толкова важен пост.
Варна е пристанище на Черно море, голям, търговски и много добре укрепен град според турския обичай, с изключение на дясната му част, ако погледнете морето през езерото в тази част, което е дълбоко около 8-10 сажена. Вляво от брега му се простират планините, лозята и градините, които заобикалят града. Това е мястото, където през 1444 г. загива храбрият полски крал Владислав и цялата му армия.
Генерал Цизирев [5], който не беше нито крал, нито особено храбър, също така, както и той, беше нападнат от 6 000 турци, отчасти от гарнизона на Варна, отчасти от жителите и отчасти от войски, дошли по море от Константинопол, и излезе от това затруднение по-добре от краля. Като цяло той прояви повече смелост и разсъдителност в това дело, отколкото можеше да се очаква. Той дори не пожела да премести лагера си, много дълго отблъскваше всички нападения и изобщо случаят беше много жив. Турците се готвеха да отхвърлят десния му фланг, когато там се появи храбрият Паскевич [6] с Витебския полк. Въпреки че атаката беше много силна и той трябваше да загуби много хора, но въпреки това не промени плана си, което предизвика отстъплението на турците. След известно време Цизирев също се оттегли; той се върна в Козлуджа, където остана известно време, а след това се присъедини към граф Сергей (Каменски), близо до Шумла, когато граф Николай (Каменски) вече беше напуснал околностите на този град.
Граф Сергей (Каменски) разпространи новината за варненската афера като за голяма победа, но в действителност тя не беше такава, защото Цезирев все пак се беше оттеглил.
Но турците нямаха вестници, така че човек можеше да каже всичко, без да се страхува, че ще бъде уличен от тях.
За тази битка полковниците Радецки [7] от Козловския полк и артилеристът Анлое [8] бяха повишени в генерал-майори“. (Записки графа Ланжерона. Война с Турцией 1806-1812 г.г. Перевод с французской рукописи, под редакцией Е. Каменского. // Русская Старина, Годъ XL, Июнь, 1909, стр. 535-537).
За неуспешната обсада на Варненската крепост през 1810 г. в „Энциклопедия военныхъ и морскихъ наукъ“ няма нито дума:
„Въ войну 1810 г. за Варной наблюдали отряды генераловъ Цызырева и Войнова, отступившие въ конце осени на зимния квартири всей армии“. (По време на войната от 1810 г. Варна е наблюдавана от отряди на генералите Цизирев и Войнов, които се оттеглят в края на есента в зимните квартири на цялата армия).(Энциклопедия военныхъ и морскихъ наукъ“ составлена подъ главною редакцией генералъ-лейтенанта Леера. Том II. С.-Петербургъ, в Типографии В. Безобразова и комп., 1885, стр. 34). Няма нито дума и в „Энциклопедический словарь Брокгауза и Эфрона“:
„Въ войну 1810 г. за В(арна) наблюдали отряды генераловъ Цызырева и Воинова, отступившие в конце осени на зимния квартиры“. (Энциклопедический словарь. Томъ V А. Вальтеръ – Венути. Издатели: Ф. А. Брокгаузъ, И. А. Ефронъ. С,-Петербургъ, Типо-Литография И. А. Ефрона, 1892, стр. 534).
Портрет на генерал-лейтенант Александър Лвович Войнов.
Неуспехът на обсадата на Варненската крепост през 1810 г. е посочен от военния историк генерал-майор А. Н. Петров. В своята книга „Война России съ Турцией 1806-1812 гг.“ той пише:
„Такимъ образомъ, вся Задунайская армия сосредоточивалась къ Шумле, въ то время, какъ корпусъ г,-л. Засса готовился начать осаду Рущука, а на крайнемъ левом фланге корпусъ г.-м. Цызырева предпринялъ блокаду Варны къ каторой прибылъ 27 мая. Разсеявъ выступившия из Варны войска и вогнавъ ихъ въ крепость, г.-м. Цызырева разположился на высотах, окружавшихъ Варну, выставил батареи и открылъ бомбардировку. Чтобы не раздроблять корпуса гр. Каменский 1-го и иметь его въ возможно полномъ составе подъ Шумлой, главнокомандующий приказалъ ему, оставивъ г.-м. Цызырева для наблюдения Варны, занять однимъ баталиономъ Базарджикъ, а другимъ Коварну и Бальчикъ, отзовать изъ Праводъ авангардъ г.-м. Войнова у Янибазара, где и ожидать дальнешихъ приказаний, до 9 июня, когда предпологалось подступить къ Шумле.
… Въ виду безполезности блокады Варны, безъ содействия флота, гр. Каменский 2 приказалъ ген.-майору Цызареву отойти отъ крепости и стать лагеремъ еъ безопасномъ месте.
Въ ночь съ 15 на 16 июня, Цызаревъ приказалъ срыть все устроенныя имъ батареи и на разсвете, въ 3 часа утра, началъ отходить назадъ. До 6 000 турокъ вышло изъ города и двинулось въ аттаку, стараясь обойти нашъ правый флангъ и отбросить его отъ дороги на Шумлу. Бой продолжался до половины 12 часа. Турки были обращены въ бегство и укрились въ крепости“. (Война России съ Турцией 1806-1812 гг. Том III. 1810, 1811 и 1812 гг. гр. Каменский 2, кн. Голенищевъ-Кутузовъ и Чичаговъ. Составлено по Височайшему повелению Генеральнаго Штаба Генералъ-Маиоромъ А. Н. Петровымъ. С.-Петербургъ, Военная Типография, 1887, стр. 59, 86).
В книгата си, за генерал-фелдмаршал княз Паскевич, военният историк генерал-майор Щербатов дава сравнително ясна хронология на обсадата:
„27-го мая Цызыревъ, съ 8-ю батальонами, 5-ю эскадронами Чугуевскихъ уланъ и полкомъ казаковъ, подошелъ къ Варне и, отбросивъ высланную изъ Варны турецкую кавалерию, сталъ лагеремъ въ 3-хъ верстахъ от крепости. …
Генералъ Цызыревъ, расположивъ 29-го мая свои батареи на северо-западной стороне, въ садах, на возвышенности, въ 400 саженяхъ отъ укреплений, убедился въ скоромъ времени, что по лиману и речке Варна имела постоянное сообщение съ краемъ, а что незанятая имъ южная сторона, за речкою, еще более лимана облегчала подвозы къ крепости снарядовъ и продовольствия. При такихъ условияхъ, отъ огня осадныхъ батарей едва ли возможно было ожидать хотя сколько-нибудь осязательныхъ резултатовъ. Необходимо было, овладевъ южною стороною, пресечь подвозы и сношения крепости съ краемъ. Съ высоты Цызыревскихъ осадныхъ батарей виднелисъ турецкия войска, окаймлявшия скалистый противоположный берегъ лимана и речки; виднялись и приморская батарея, построенная на оконечности мыса Галата и обстреливающая заливъ и южный берегъ речки и лимана, а потому даже вполне сознаваемая необходимость овладеть южною стороною представлялась слишкомъ затруднительною, темъ более, что въ Варне, по собраннымъ достовернымъ сведениямъ, находился гарнизон не менее 7 000, а отрядъ Цызырева насчитывалъ не более 5-ти тысячъ человекъ. Следовательно, на южную сторону было бы слишкомъ рискованно послать сильный отрядъ, а слабы не въ состоянии былъ бы овладеть и уничтожить батарею Галатаъ-Бурну и укрепиться на противоположныхъ высотахъ. (Генералъ-Фельдмаршалъ Князь Паскевичъ его жизнь и деятельность. По неизданным источникамъ составиль Генеральнаго Штаба Генералъ-Маиоръ Князь Щербатовъ. Том первый 1782-1826 гг. С.-Петербургъ, 1888, стр. 98).
Неуспешната руска обсада на Варненската крепост през 1810 г. [9], както и неуспешната руска обсада от 1773 г., е тема табу за изследователите на историята на Варна [10].
За неуспешната руска обсада на Варненската крепост през 1810 г. братя Шкорпил повтарят сведенията на руските енциклопедии. Те пишат:
„Въ войната 1810 г. не са ставали около Варна почти никакви сражения, а е било само заповядано на отряда на генералите Цизирева и Войнова да наблюдаватъ нашият град. Към края на есента русите отстъпили и се оттеглили на зимни квартири на цялата армия“. (Х. К. Шкорпил. Турските укрепления въ Варна от 1828 и 1834 г. // Известия на Варненското археологическо дружество. Варна, Печатница „Зора“, 1909, с. 34).
В книгата си „Българското Черноморие през Възраждането“ Велко Тонев не споменава и дума за неуспешната руска обсада през 1810 г. Той пише:
„Стихията на кърджалийското размирие още не е напълно затихнала, когато между Русия и Турция започва нова война. Тя продължава от 1806 до 1812 г., но бойните действия, които засягат Черноморието на Север от Стара планина, се развиват главно през 1810 г. Руските войски заемат Каварна, Балчик, Козлуджа (Суворово). Те контролират подстъпите и към Варна“. (Велко Тонев. Българското Черноморие през Възраждането. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995, с. 25-26).
Състав на руските войски обсадили Варненската крепост през 1810 г.
Командир – генерал-майор Павел Александрович Цизирев.
Витебски пехотен полк (с командир полковник Паскевич), Днепропетровски мушкетарски полк (майор / подполковник Улрихсен)*, Козловски пехотен полк (полковник Падейский), 32-ри егерски полк (подполковник Трейблут), 5 ескадрона чугуевски улани (Чугуевски казашки полк) (полковник Иванов), 2 полка казаци и 12-та артилерийска бригада с 12-фунтови оръдия (полковник Ансио).
* От 29 май до 18 юни 1810 г. полкът участва в обсадата на Варненската крепост. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_46-%D0%B9_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA
Численост:
4 149 души (2 юли 1810 г.) [11].
Хронология на обсадата
На 22 май 1810 г. отрядът на генерал-майор Цизирев е отправен от Базарджик (Хаджиоглу Пазарджик / Добрич) към Варна.
На 26 май 1810 г. Чугуевските улани отбиват излаз на турския гарнизон. https://www.otkudarodom.ua/ru/chuguevskiy-kazachiy-polk-v-pravlenie-aleksandra-i
На 29 май 1810 г. отрядът заема позиции на северозапад от Варненската крепост.
На 8-9 юни 1810 г. отрядът отбива излази на турския гарнизон.
На 16 юни 1810 г., по заповед на генерал Каменски, генерал-майор Цизирев се оттегля от Варна към Козлуджа (Суворово) [12]. При оттеглянето си отрядът е нападнат от турския гарнизон и губи 212 убити и ранени [13].
Бележки:
1. Генерал от инфантерията Сергей Михайлович Каменский (Каменски 1-ви) (1771/1772-1834), брат на главнокомандващия генерал от пехотата Николай Михайлович Каменски (Каменски 2-ри) (1776-1811) – командир на Дунавската армия през Руско-турската война от 1806-1812 г.
2. Генерал-майор княз Василий Юревич Долгоруков (1776 – 1810).
3. Генерал-майор Яков Иванович д’Ансельм де Жебори (? – 1843).
4. Генерал-майор Александр Львович Войнов (1770 – 1832).
„С промяната на плана на кампанията, граф Каменски 2-ри, направи ново разпределение на войските на 4 юли. В 1-ви корпус, повишен в чин генерал-лейтенант, е назначен ген. Войнов, от 4 560 ч. пехота и 2 060 кавалерия, назначена да прикрива левия фланг на армията, да наблюдава Варна и бреговете на Черно море“. (Война России съ Турцией 1806-1812 гг. Том III. 1810, 1811 и 1812 гг. гр. Каменский 2, кн. Голенищевъ-Кутузовъ и Чичаговъ. Составлено по Височайшему повелению Генеральнаго Штаба Генералъ-Маиоромъ А. Н. Петровымъ. С.-Петербургъ, Военная Типография, 1887, стр. 88).
5. Генерал-майор Павел Александрович Цизирев (Цызырев) (? – 1829).
6. Флигел-адютант полковник Иван Федорович Паскевич (1782 – 1856) – командир на Витебския пехотен полк.
7. Името е неточно. Генерал-майор (от 28 юли 1810 г.) Фёдор Фёдорович Падейский (1759 – 1829) – командир на Козловския пехотен полк.
8. Генерал-майор (от 28 юли 1810 г.) Александр Гаврилович (Егорович) Ансио (1776 – 1830) – командир на 12-та артилерийска бригада.
9. През 1784 г. части от северната крепостна стена на Варненската крепост (Ески кале) са поправени под ръководството на Мустафа ага Бина Емини по указания и скици на френския военен инженер капитан Лафит-Клаве (Lafitte-Clavé). (Bibliotheca Ottomanica III. Journal dʼune voyage sur les côtes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clavé publie par Dimitris Anoyatis-Pelé. Les Èditions Isis, Istanbul, 1998, p. 78).
10. За обсада на Варненската крепост през 1810 г. пръв Анастас Иширков отбелязва, че тя е неуспешна за руската армия. В статията си „Градъ Варна. Културно-географски бележки“ той пише:
„Въ 1773 год. рускиятъ генералъ Унгернщернбергъ и въ 1810 година генералъ Каменски напразно се опитвали да превземат Варненската крепост“. (Анастас Иширков. Градъ Варна. Културно-географски бележки. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, LXV, № 1–2, 1904, с. 213).
11. Война России съ Турцией 1806-1812 гг. Том III. 1810, 1811 и 1812 гг. Гр. Каменский 2, кн. Голенищевъ-Кутузовъ и Чичаговъ. Составлено по Височайшему повелению Генеральнаго Штаба Генералъ-Маиоромъ А. Н. Петровымъ. С.-Петербургъ, Военная Типография, 1887, стр. 83.
12. Пак там, стр. 88.
13. Хронологический Указатель военныхъ действий русской армии и флота. Томъ II. 1801-1825 г.г. С.-Петербургъ, Типография „Бережливостъ“, 1909, стр. 86-87.
Анастас Ангелов
