Динамиката на морското биоразнообразие, която непрекъснато се засилва с климатичните промени, определи темата на нашия разговор с доц., д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН. Наскоро той получи покана за участие като гост редактор заедно с още двама учени от Португалия и Италия (проф. Хосе Педро Адраде – Португалия и д-р Паскуале Ричи) в авторитетно списание с тема “Биоразнообразие на морски риби“ в областта на морската екология и биология на известната компания MDPI в Швейцария (издател на общо 214 списания на различна тематика ). Доц. Райков е гост-редактор в още две специални издания с подобна тематика към същия издател.
Как да определим тази покана от MDPI?
– Това е хубава инициатива, тъй като амбицията е малко по-голяма от Черно море, тоест да се покрие и Средиземно море, евентуално и Атлантическия океан и да се разшири глобално знанието за морското биоразнообразие на рибите. Тук се включват както типичната биология на рибите, поведение, миграция, демографска структура и т. н,. също така генетични, молекулярни изследвания, които ще определят принадлежността на съответните видове. Прави се, защото не по-малко важен е и въпросът с биологичните инвазии, тоест навлизането на чужди за дадена екосистема видове. Например, такъв процес е медитеранизацията – навлизането и изместването на нови видове от Средиземно море в Черно море, през Босфора, Дарданелите и от Червено море към Средиземно море. Тези процеси са много динамични. И в случая говорим не само за зоопланктонни, макро-зоопланктонни, растителни, а и за животински видове, включително риби, които са по- висшите в морската екосистема. Този процес се наблюдава, описва и е хубаво да има повече научни публикации в тази сфера, като доказателство за процеса.
Какво ново може да се каже за биоразнообразието в Черно море?
– Всеобщо е мнението, че в Черно море навлизат все повече зоопланктонни, бентостни видове – ракообразните, някои видове миди. Такава е гигантската Острея, за която интересни сведения дават колеги от СУ. Пред нашия бряг са открити над 15 нейни находища. Не мога да кажа, дали става дума за единични или за по няколко екземпляра на едно място, но те се откриват най-вече в пристанищните зони, по пирсовете, където домуват лодките (закрепват се отдолу по тях).
Това е един от видовете, които предизвикат сериозен научен интерес. Дали е установена миграцията им, как понася новата среда? Тепърва ще се разберат тези процеси. В това отношение ние си взаимодействаме много добре с асоциацията за подводен риболов, също с любителите въдичари. От тези, които са в директен досег с морската среда под водата или с въдица, получаваме много информация.
Забелязват се все повече средиземноморски видове, които досега са смятани за редки или не са наблюдавани. Моите очаквания са да продължим изследванията и да потвърдим наличието на няколко вида попчета, за които беше съобщено в украински води. Там има заливи с подводни пещери, където са намерени такива екземпляри. По нашето крайбрежие са открити риби от семейство Спарови (Sparidae), които са широко разпространени в Средиземно море. Такъв вид е ципурата и не само тя. Също зеленушки, които са характерни за Средиземно море, а вече са наблюдават и тук. Има и още един вид типичен от там, който още не сме го потвърдили напълно. Той е от семейство Спаридови, разпространен е и в източния Атлантически океан, край бреговете на Южна Африка. Този вид може да стигне до 60 сантиметра дължина.
Как ще коментирате тази миграция на различни видове риба?
– Според нас тя е свързана със състоянието на околната среда. Ситуацията е много динамична. На север се наблюдават големи температурни измествания в атмосферен и морски план, където градусите се увеличават, което е един от основните фактори за тази миграция. Намиране еднократно риби пришълци, но има и такива, които остават многократно да зимуват в конкуренция с местните видове, тъй като зимните месеци стават все по топли и тук намират подходящи условия. Дали пречат на местните видове, дали заемат екологичните им ниши, дали се конкурират за храна или за места за размножаване? Тези неща следва да се изследват.
Засега говорим предимно за находки на единични екземпляри, на вече има и по- масово присъствие. Моите очаквания, както и на колегите са , че този процес ще се засилва с климатичните промени. Явно екологичната пластичност на тези видове позволява да се заселят в Черно море и да създадат поколения.
А оценката, дали един вид остава инвазивен или не се определя от това, дали трайно се установява в Черно море, използва хранителния му ресурс и се размножава. Тоест може да се каже че такъв вид вече трайно присъства в Черно море.
Както се получава с рапана, нали?
– Да, но не е само той. Много са видовете , които трайно са се установили в Черно море. Този процес ще се засилва и върху това трябва да се концентрира вниманието. Дали се внасят, като личинки чрез зарибителен материали или с баластните води на корабите, въпреки че има конвенции срещу тяхното изхвърляне в морето, но все още не е изключено пренасянето им и с кораби от далекоизточните морета.
От една страна, колкото да изглежда благоприятно увеличаване на биоразнообразието в Черно море, от друга предствлява и някакъв тип на заплаха. Имаме вече лошия пример с ктенофората Мнемиопис лейди, която се храни със зоопланктона, конкурира за храна рибите и може да повлияе опасно на запасите им в морето. Впрочем, тези процеси не стават веднага и трябва много внимателно да се наблюдават и изучават от учените: как протичат и дали са потенциална заплаха за местните видове, което е много важно.
Иначе като динамика на самите запаси, Черно море е бедно в сравнение със Средиземно море. Рибните видове, които откриваме при нашите изследвания по крайбрежието ни общо взето варират между 17 и 21. Това видово разнообразие е нормално за условията по нашето крайбрежие. В Средиземно море те са много по-различни; солеността на водата е по-висока, има пряка връзка с Червено море, откъдето навлизат все повече видове в южната му част и особено по турското крайбрежие.
И пак ще кажа, нужни са постоянни научни наблюдения, защото тези нови видове с миграцията си към Средиземно море в един момент могат да навлязат в Черно море през Босфора, който е естествената му врата, също и с корабите. Очевидно това е естествен процес на еволюцията. Голяма част от тези видове, които навлизат, умират поради сблъсъка в новата среда, но постепенно някои от тях оцеляват, адаптират се и ги откриваме вече като възрастни екземпляри. Не е много лесно самото им откриване и пак ще кажа тук много е ценна помощта от страна на такива асоциации като тези за подводен риболов, на любителите риболовци, които често ни се обаждат с въпрос: уловихме един какъв си вид, дали е интересен или не? Давам веднага пример с морските прилепала – засега се съобщава за два вида. Редки са, но не са изключение в Черно море. Друг от типично средиземноморските видове е зубана (Dentex). Имаме някои находки на син меджид, казва се “Blue whiting“. Той прилича на нашия меджид, но е доста по-голям като размер. Говоря за единични екземпляри от тези видове, още не могат да се нарекат ресурс, но в крайна сметка наличието им предполага, че навярно ще оцелеят в нашата среда и кой знае един ден може да изместят местните видове.
