Отсечка от „Карта Азовского, Черного и Мраморного морей” от края на 17-и век със западното крайбрежие на Черно море и Варна (варна).
Отсечка от „Карта Азовского, Черного и Мраморного морей” от края на 17-и век с част от западното крайбрежие на Черно море и Варна (варна).
Картата „Карта Азовского, Черного и Мраморного морей и впадающих в них рек, а также народов населяющих эти места и главных населенных пунктов” е ръкописна, датирана е в края на 17-и век*. Картата е с мащаб приблизително 1: 1 400 000. Тя се съхранява в библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (Собрание Рукописных карт, Опись 35. ед. 32)**.
Картата обхваща акваторията на Черно море, България (БОЛГАРИЯ), Романия (РОМАНИЯ), части от Македония, Сърбия, Седмиградско, Кападокия, Армения и Грузия.
Картата е изключително красива, истинско произведение на изкуството. Югът е в горния край на картата. Тя е украсена с герба на Руското царство с двуглав орел с короновани глави и с 5 рози на ветровете – една с 16 лъча (румба) и четири с 8 лъча. Скалите за разстоянията са нанесени в долния ляв и в горния десен ъгъл на картата. Курсовите линии (локсодроми) са нанесени с черно мастило. Моретата (МОРЕ ЧЕРНОЕ), Азовско, Мраморно и Егейско / Средиземно) са оцветени в светло синьо. Крайбрежните линии са нанесени с тъмно синьо, черно, зелено и жълто мастило. Реките са оцветени в светло синьо, планините в черно, зелено и кафяво. Главните пътища, водещи към вътрешността на Османската империя и Цариград (Црь Гаро), са нанесени с кафяво и черно мастило. При Карасу (Черна вода) на река Дунав е нанесен мост. От Карасу е нанесен път към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Провадия, Ченге (Аспарухово), Айтос и оттам за Цариград. На входа на Босфора, с надпис „Дарданели“, са нанесени два фара (фонари) – на азиатския и румелийския бряг (Анадолу фенери и Румели фенери).
Върху картата, със знак за голяма крепост, е нанесена и Варна (варна).
Топоними по западния бряг на Черно море: карагарма (Кара Харман / Vadu), костандия (Кюстенджа), мангалия, калиакра, балзинь (?), балчик, каварна, варна, россио (пристан на южния бряг на Варненския залив в местността „Карантината“), мисинвриа (Несебър), эмениин нос? (Емине), анхияло (Анхиало / Поморие), созопол, кордодиза (нос Урдовиза), ниа (Инеада?), мидиа (Мидия).
Карта Азовского, Черного и Мраморного морей и впадающих в них рек, а также народов населяющих эти места и главных населенных пунктов. Библиотека Российской академии наук, Собрание Рукописных карт, Опись 35, ед. 32, Санкт-Петербург.
* https://www.maritime.bg/93009/ (Варна върху първата руска печатна карта).
Върху картата не е нанесена датировка. По косвенни данни специалистите на библиотеката датират картата от 1699-1700 г.
** Няма данни за автора и размера на картата.